Данните за работата на системата за големи и бързи плащания – РИНГС, която се поддържа от БНБ, са част от индикаторите за икономическата активност в страната. Показателно, че в последната година преди кризата – 2008-а, оборотът през РИНГС е бил 792.4 млрд. лв., през 2014-а той е с 158 млрд. лв. по-малко. При това от статистиката може да се направи изводът, че големите предприятия запазват обема на преводите си през РИНГС – това са т. нар. клиентски плащания. Докато по-малките фирми, гражданите и междубанковите операции, които се пакетират в общия транзакции през РИНГС, които се правят на сесии в определени часове на деня, се свиват. Същите тенденции се наблюдават и за първите три месеца на 2015-а. За този период през РИНГС са наредени плащания за общо 152.6 млрд. лева. Сумата е с около 20 млрд. лв. по-малко от тази за същия период на 2014-а. И отново намалението е за сметка на пакетираните, а не на клиентските преводи. Последните остават почти без промяна. С други думи, големите фирми успяват някак си да се справят с предизвикателствата на кризата. Причините за това може да са много, като например експортно ориентирано производство или широк пазар с голям брой клиенти – например телекомуникационните услуги или пък пазар с гарантирани цени – енергийните компании. Не без значение е фактът, че големите дружества имат достъп и до по-евтино външно финансиране.
Малкият, средният и фамилният бизнес където са съсредоточени по-голямата част от дружествата, продължава да свива своите операции поради лошата конюнктура на пазара и затруднения достъп до финансиране.
