Паркирането в градовете вече става вид платена услуга, вид стопанска дейност, от която общините ще могат да печелят, при това без никакви ограничения. И много скоро, най-вероятно веднага след местните избори, сегашните цени от левче-два за час ще скочат, защото оттук нататък просто няма какво да ги спре. Големият въпрос обаче е кой ще печели и как ще се харчат парите от паркирането, което заплашва да ни стане наистина "златно".
Всичко тръгна от една игра със думи, в която понятието "такса за паркиране" бе заменено с "цена за паркиране" с промени в Закона за движение по пътищата, гласувани от парламента в четвъртък (7 май). Ще кажете, че в това няма особен смисъл, но няма да се сте прави. Защото с тази "дребна" корекция всъщност се целят две твърде важни последици: на първо място, цената за "услугата паркиране" вече да може безпрепятствено да се вдига нагоре – нещо, което скоро може да стане огромен проблем особено за тези, които живеят в центъра и нямат построени гаражи. А на второ място разходването на събраните средства от паркингите вече няма задължително да става чрез публичните решения на общинския съвет, както беше досега.
Всъщност дали ще се плаща цена, или такса няма значение в едно отношение – общината е длъжна да предостави насреща някаква услуга. Дали паркирането пред дома може да мине за такава е друга тема – факт е, че паркомясто не се полага на никого, улиците са собственост на общините, а когато ползваш нещо чуждо, е естествено да си платиш. Тази логика обаче важи за всички улици и площади, а не само за онези, които имат нещастието да живеят насред "синя зона" – затова и съвсем логично възникна напрежение между гражданите, разделени на "живущи в центъра" и "други".
Бедата с досегашната думичка "такса" обаче беше, че тя беше ограничена като стойност. Според закона, а и според съдебната практика размерът на таксите не можеше да се определя произволно, те трябваше да са сравнително равностойни на разходите, които се харчат за осъществяването на самата услуга. Точно по тази причина един час на платен паркинг в София нямаше как да "струва" 10 лв. – просто няма как да бъде защитена тази цена, съдът веднага щеше да я отмени.
След преименуването на таксата в "цена" обаче това ограничение би трябвало да отпадне и паркирането вече спокойно да може да поскъпва. Поне докато някой не оспори това решение на народните представители и не поиска да се провери дали новата уредба не се "бие" с други закони и не противоречи на основни правни принципи. Но бедата в случая е, че закон може да "отменя" само Конституционният съд. А да се достигне до него е трудно: могат да го сезират само главният прокурор, една пета от народните представители, върховните съдилища, Министерският съвет и омбудсманът.
Другият проблем с новите "цени за паркиране" е, че оттук нататък общественият контрол върху това колко пари са събрани и как се харчат ще е на практика невъзможен. Защото досега добрите стари такси задължително влизаха в бюджетите на общините, откъдето можеха да излизат само през сложна бюджетна процедура и при максимална публичност – с решения на общинския съвет. Занапред обаче парите от паркингите ще могат да остават в търговските дружества или организациите, които ще ги събират. И няма никакви гаранции дали после тези дружества, пък били те и общински, ще ги харчат само за благоустрояването им и подобряване на качеството "услугата" паркиране. Или просто ще ги преливат под някаква форма в нечия партийна каса.
Съдилищата в цялата страна от години гледат съдебни дела срещу общинските правила за паркиране и в немалко случаи гражданите печелеха споровете. Това се случваше, защото общините не можеха да докажат каква е точно "услугата", която предлагат, заради надутите цени за паркиране, драстично различни от разходите по поддръжка на паркингите, а в други случаи се питаше дали търговци имат право да взимат парите от ползването на публичната общинска собственост, каквато безспорно са улиците – казусите бяха много и твърде различни. Според юристи обаче новата правна уредба е дотолкова несъвършена, че не само няма да реши проблемите с паркирането в големите градове, а ще роди и много нови.
Но "златното" паркиране съвсем не е цялата екстра, с която депутатите уредиха избирателите си с поправките в Закона за движение по пътищата. За гражданите има и друг горчив хап: скочиха и глобите за паркиране по тротоари и зелени площи – те вече ще са между 50 и 200 лева. Впрочем санкции за тези нарушения ще се налагат занапред и на велосипедисти и каруцари – пак заради една игра на думи, с която депутатите замениха понятието "моторно превозно средство" с "пътно превозно средство".
