Залитането в тази посока – да се разкрива тайната по влоговете, не е особено сполучлива. Мисля, че трябва ясно и категорично да се разкрие тайната по кредитите – кой какви кредити е получавал от КТБ, кои лица са ги получавали и при какви условия.Това заяви пред Дарик радио проф. Валери Димитров, преподавател по банково и финансово право.
По повод предложението на ДПС да падне банковата тайна и да станат ясни вложителите с преференциални депозити, които са преобразувани от синдиците на КТБ в обикновени, проф. Димитров напомни, че не хората с влоговете, а взелите кредити от банката с подставени лица са причина за фалита й.
„Хайде да не смятаме, че в целия този сюжет едва ли не, че вложителите са тези, които търпят укор и едва ли не да бъдат третиране като престъпници. Кредитополучателите са лицата, които в крайна сметка заедно с организаторите на цялата тази измамна схема, доведоха до това, че има такава огромна загуба. Аз съм на мнение, че банковата тайна в производството по несъстоятелност не обхваща кредитите. Категорично и ясно. Този, който е получил кредит от банката, размерът на кредита и след това операциите с този кредит, не могат да бъдат вече банкова тайна. Кредитополучателите трябва да са известни на обществото, защото част от кредитополучателите са участници в една престъпна схема", каза Димитров.
Според експерта дори без промяна в закона тайна по кредитите в КТБ вече няма и те трябва да бъдат оповестени ясни и категорично.Аргументът му е, че в производството по несъстоятелност всеки кредит излиза образно казано на търг в едно състезателно производство, където може да бъде продаден или пък трябва да бъде събран.
Иначе Валери Димитров посочи, че Фондът за гарантиране на влоговете е този, който трябва да обяви има ли неправомерно изплатени влогове и да се пристъпи към събирането им.
„Тези лица, които са договаряли такива връзкарски лихвени условия, трябва да бъдат санкционирани със загуба на гарантирания размер на влога. Ако са ги получили. Аз не знам доколко фондът им е изплатил подобни суми в резултат на така да се каже преправяне на договори и просто на претендиране, че те вече са влогове с гарантиран размер. Но ако фондът е платил, тези пари би трябвало да се платят обратно на ФГВБ", коментира бившият шеф на Сметната палата.
По повод казуса с т.нар. „връзкарски лихви" той уточни, че изключението от гарантирания размер се преценява към датата на сключване на съответния влог. Връщането на вече изплатени макар и неправомерно гарантирани влогове ще трябва да мине през съдебни искове.
Проф. Димитров коментира още, че очаква от Фонда за гарантиране на влоговете да бъде по-активен и ясен в позициите си.
