Федералният резерв (ФЕД) запази лихвите непроменени на редовното си съвещание на 28 и 29 юли – избор, който може да умножи въпросите как ръководителят на централната банка на Съединените щати Кевин Уорш ще изпълни ангажимента си да намали инфлацията до целевите 2% годишно. Очакваното с интерес решение остави базовия лихвен диапазон в досегашните граници 3.50-3.75 процента и срещна несъгласието на трима от 12-те членове на определящия монетарната политика паричен комитет на Федералния резерв, които „предпочитаха“ увеличение с 25 базови пункта на тази среща.
Тримата дисиденти – директорите на регионалните клонове на американската централна банка в Кливланд Бет Хамак, на Далас – Лори Лоугън, и на Минеаполис – Нийл Кашкари, изразиха също и несъгласие на последната среща на Джеръм Пауъл като ръководител на институцията в края на април, този път в полза на премахването на подразбиращото се обещание за по-ниски лихви.
Уорш, който пое кормилото на Федералния резерв от Пауъл през май и председателства второто си заседание на банковия комитет по парична политика, заяви, че „не толерира“ инфлация, която е над целевата стойност на централната банка повече от пет години и до миналия месец се ускоряваше. Основната причина е войната в Близкия изток, която повиши световните цени на горивата и храните, а инвестициите в центрове за данни и други разходи, свързани с изкуствен интелект, направиха търсенето по-интензивно.
„Инфлацията остава висока спрямо целевите 2% на Комитета“, посочи Федералният резерв в кратко политическо изявление след края на последното си двудневно заседание. Той повтори дума по дума цялата оценка на икономиката от изявлението от 17 юни. А именно – че икономическата активност „се разраства със солидни темпове“, отбелязвайки, както направи през юни, че ръстът на работните места „е в съответствие с работната сила, а нивото на безработица се е променило малко“.
Оставяйки лихвения процент фиксиран в диапазона, в който е от декември, паричните стратези на Федералния резерв възприемат идеята, че текущите разходи по заемите създават достатъчно бариери в икономиката, за да намалят всяка инфлация, която не се очаква, подобно на ефекта от митата върху цените на стоките, да отшуми сама.
Уорш е коментирал пестеливо комбинацията от рискове и не е казал нищо за перспективите за лихвения процент, въпреки че е изразил очакване, че повишаването на производителността на труда, подпомогнато от изкуствения интелект, ще позволи на икономиката да расте по-бързо, без да води до повишаване на инфлацията.
Преди тазседмичното съвещание финансовите пазари бяха предвидили 33% вероятност за повишаване на лихвените проценти. Но 76% предвиждат повишаването им през септември срещу 59% само допреди месец. Дотогава паричните стратези на Федералния резерв ще имат още две месечни оценки за инфлацията и пазара на труда, което ще им даде по-добра представа дали констатираното миналия месец охлаждане на ценовия е продължил.
На 30 юли Министерството на търговията ще представи първата оценка на икономическия растеж от април до юни и ще публикува и предпочитаната от Федералния резерв мярка за инфлация – индексът на личните потребителски разходи (PCE) – за юни.
Инфлацията надхвърли целевите 2% на Федералния резерв в началото на 2021 г., когато икономиката на САЩ прегря, след като се възстанови от блокадите, наложени заради КОВИД-19. Тя достигна пиковите малко над 9% в средата на 2022 г. и започна да спада след 11-те увеличения на лихвите от страна на Федералния резерв през 2022-а и 2023 година. Но напредъкът до голяма степен е в застой.
