В понеделник – 18 май, специална вътрешна комисия на Фонда за гарантиране на влоговете ще разгледа офертите на компаниите, специализирани в разкриване и проследяване на парични преводи. Както съобщи на 13 май премиерът Бойко Борисов в пленарната зала на Народното събрание, още на 29 април ръководството на фонда е отправило покана за подаване на оферти към всички по-големи дружества, занимаващи се с тази специфична дейност. До 6 май оферти са подали 11 фирми, като от тях е съставен къс списък от шест компании, чиито предложения ще бъдат обсъждани и сравнявани.
Както съобщи премиерът, дружествата от късия списък ще представят на комисията предвидените от тях подходи и планове за действие, включително и варианти на ценови оферти. Очакванията са до края на май фондът да предложи, а синдиците на КТБ да изберат специализирано дружество, което да проследи плащанията (неизвестно кои) на банката. Какъв период от дейността й ще обхваща проучването все още не е обявено, но най-вероятно проверката ще е върху транзакциите й от началото на 2013-а до поставянето й под особен надзор.
Що се отнася до възнаграждението, което ще получи самата фирма, то едва ли ще е базирано на средствата, които бъдат събрани и върнати в масата на несъстоятелността на банката. Причината е, че установяването и проследяването на транзакциите все още не означава, че ще бъдат намерени правни способи, по които синдиците на банката да докажат, че тези пари трябва да бъдат върнати. А още по-малко означава, че ще бъдат намерени ефективни юридически техники, по които да бъдат събрани, особено ако това трябва да става по принудителен начин. Много възможно е да се окаже, че тези средства са заминали по сметки на дружества в чужбина и са преведени на базата на абсолютно легални договори. Накрая, няма да е чудно, ако специализираната компания работи няколко години, установи получателите на средствата, но тъй като няма правна сила, която да позволи тези пари да бъдат върнати обратно в банката, разследващата компания да е била наета напразно.
Обикновено при договорите с такива специализирани дружества се приема план за действие, който се разделя на определени етапи и след приключването на всеки етап на фирмата се плаща съответното възнаграждение за изпълнението му. Например определя се етап, в който компанията трябва да установи колко на брой кредити и какъв размер от отпуснатите по тях средства са отишли за финансиране на дейността на определени длъжници. Какъв размер от тези средства са ползвани по предназначение – с други думи, за кредитиране на основна дейност и каква част от тях са похарчени за странични плащания – по външни и консултантски услуги например.
След това се прави проучване дали въпросните услуги са реално предоставени и дали това е ставало по обичайни за пазара цени или по завишени. Крайната цел е да се установи дали чрез отпуснатите кредити банката не е финансирала политическа дейност или упражняване на влияние от страна на определени партии, политически лица или бизнесмени.
Следва етапът, в който трябва да се установи има ли правни възможности синдиците да претендират за възстановяване в полза на банката на определени средства и какви са юридическите възможности за това. Би трябвало да се даде оценка и за рентабилността на едни такива мерки, защото може да се окаже, че завеждането на дело например ще струва по-скъпо от сумата, която евентуално ще бъде възстановена на банката.
Въобще работата на една специализирана компания за установяване и проследяване на плащанията е доста сложна, а финансовият ефект от нея невинаги е положителен за фалиралото дружество, което я е наело. Причината е, че дори проследяването на паричните потоци да е извършено перфектно, правните възможности за възстановяването им може да клонят към нула.
Ще остане единствено удовлетворението, че въпросната компания ще разбере колко пари от Корпоративна банка за какво и къде са отивали. Дали и обществото ще научи автентичните данни от този доклад обаче е друга работа. Защото може да се окаже, че и той ще бъде засекретен по съображения за следствена, банкова, търговска или друга тайна.
