Може ли едно дружество или банка, даже ако е в несъстоятелност, да приключи годината без заверка на балансите и отчетите му от одиторска фирма. Според експерт-счетоводителя Стефан Ненов това е не само нередно, но и в разрез със законовите изисквания. А одитиран баланс и отчет на Корпоративна банка за 2014-а няма. Вече всички разбрахме, че докладите на трите компании – "Делойт Одит", "Ърнст енд Янг" и "АФА", на базата на които квесторите на банката начислиха допълнителни провизии от 4.2 млрд. лв. и това бе основание, за да отчете капитала й като отрицателен, да й отнеме лиценза и да поиска от съда да я обяви в несъстоятелност, са всичко друго, но не и одит на счетоводните й баланси и отчети. "Такъв одит на Корпоративна банка тепърва предстои да бъде направен. С такъв трябва да разполага всяко дружество, подлежащо на одиторска заверка, независимо дали е действащо, дали е в процедура по несъстоятелност, или е в ликвидация", поясни Стефан Ненов, като се позовава на собствения си одиторски опит.
Извършването на одит на счетоводните баланси и отчети ще е доста сложна задача. И доста интересна, като се имат предвид възможните резултати. Сложна е, защото трудно ще се намери одитор, който е напълно необвързан от гледна точка на конфликта на интереси и би се съгласил да свърши тази работа. Четири от петте големи одиторски компании – "Кей Пи Ем Джи България", "Делойт Одит", "Ърнс енд Янг" и "АФА", вече са в ситуация на сблъсък на интереси. Остава компанията "Прайс Уотърхаус". Тя може да извърши такъв одит, но е интересно кой от нейните експерт-счетоводители ще се реши да поеме този риск. Вече се видя, че всеки, който се докосне до Корпоративна банка, след това имаше близка среща с прокуратурата.
Резултатите от един одит на годишните счетоводни отчети на Корпоративна банка ще са интересни, защото не е изключено те да се разминават с констатациите на трите одиторски фирми за размера на провизиите, с които е трябвало да разполага КТБ. Това ще повлияе и на заключението за отчетената загуба, и на оценката за размера на отрицателния капитал на банката.
Интересно е какво ще кажат одиторите по въпроса за приложимостта на изискването авансово да се плаща данъкът върху печалбата, който банката е превеждала в бюджета, докато бе поставена под специален надзор на 20 юни 2014-а. Явява се още един интересен въпрос: след като банката е на загуба за 2014-а и въз основа на това е обявена в несъстоятелност, не е ли редно НАП да възстанови в масата на несъстоятелността получените суми от данък, който реално не се полага на хазната?! Вярно е, че НАП може да е прихванала срещу получения данък печалба други дължими, но неплатени от Корпоративна банка данъци. Само че тогава ще говорим за така мразените от всички политици прихващания. А в случая такова действие ще е извършено не от кой да е, а от институцията Национална агенция за приходите. По силата на Закона за банковата несъстоятелност тя е много по-назад на опашката – на седми ред в сравнение с други кредитори на КТБ като Фонда за гарантиране на влоговете и с гражданите и фирмите, заемащи четвърти ред в списъка на кредиторите.
