Голяма беше изненадата ми, когато научих, че според Световния икономически форум хигиената в курортите ни и ниските цени са сред най-силните конкурентни предимства на българския туризъм. Най-слабите му места били липсата на подкрепа на държавата за бранша, драматичното състояние на пътната, пристанищната и въздушната инфраструктура, бизнес средата и сигурността. Форумът поставя българския туризъм на 49-о място сред 141 държави в света, оценени по 14 показателя.
Тъкмо бях решил, че по някакви причини съм изпуснал появата и развоя на туристическия бум, който очевидно е направила държавата ни, та да бъде отбелязана подобаващо от такъв висок форум. В информацията обаче имаше обяснение на какво се дължи сравнително доброто класиране на родния туризъм в световната ранглиста. Оказва се, че всичко се дължи на осигуреността на курортите ни с питейна вода, на липсата на опасни болести като маларията, на слабото разпространение на СПИН, на наличието на достатъчно болнични легла и на достъпната медицинска помощ.
Да дойдеш от Франция примерно заради питейната вода у нас, ми се струва доста съмнително туристическо удоволствие. В крайна сметка тук не е местонахождението на пустинята Гоби. И къпането отдавна не е празник, за да бъдем екзотична туристическа дестинация за почитатели на екстремни приключения. Макар че тук-там из България все още можем да чуем поздрава "Честита баня"…
Вярно е, че маларията е непозната по тези краища, а СПИН-ът ни пощади. Имаме обаче други "екстри", които са присъщи на родния туризъм и не са по-малко страшни от ХИВ. Една от тях е мутренският подход към горкия турист. И като слушам воплите на представителите на бранша, че държавата не се грижи за тях и че сезонът е пред провал, иде ми да изляза пред Народното събрание и да изрева: А кой се грижи за мен, нещастния български турист?!
Напоследък браншовиците в сектора ореваха орталъка, че ако бъдат преразгледани или ако въобще отпаднат концесиите за черноморските ни плажове, щели да пуснат навсякъде безплатни шезлонги и чадъри. Сигурен съм обаче, че ако това се случи, мутрите ще въведат по морето застраховка "Удавяне" и пак ще взимат по 50 лв. на чадър.
Няма да забравя последния път, когато се озовах на плажа в Несебър преди три години. Беше почти в края на септември, ръсеше ситен дъжд, вятърът носеше предчувствие за сибирска зима, а температурата на водата беше достатъчна за кастрация. Оставаше ни единствено възможността да съзерцаваме морето, скрити под чадър на плажа. И тогава притича някакъв младеж, който ни поиска 40 лв. за два шезлонга и за чадъра. Когато видя беса в очите ми, той посочи някаква дървена кръчма на високото и рече: "Аз не съм виновен, газдата ме прати".
Там в дървената си кръчма, оградена с тръстика за екзотика, газдата навярно е пиел сутрешната си мастика и е примлясквал, докато снизходително е обяснявал на персонала, че "ден година храни" и трябва да се работи усилено. Заради такива като него се зарекох кракът ми никога повече да не стъпи там.
Бедата е, че помамен от тръстиковата екзотика, на мое място ще дойде някой нещастен чужденец, жертва на класацията на Световния икономически форум. И след като се нарадва на питейната вода в хотела, ще се топне в морето, където го очакват такива изненади, пред които маларията изглежда невинна настинка. Те са гарантирани, защото заради лакомото си око пресметливата мутра е настроила хотел до хотела, а пречиствателната станция му се е сторила излишен лукс.
Тогава чужденецът наистина ще оцени предимството на достъпната медицинска помощ. Но съм убеден, че следващото лято няма да му мине през ума да се върне тук…
