Въпреки че президентските избори са чак след година и половина, в партиите вече неофициално текат сондажи и оглеждане на потенциалните кандидати. Местният вот тази есен ще бъде на живот и смърт за всеки град, включително и между коалиционни партньори в държавното управление. Но битката за кметовете ще бъде и своеобразна репетиция за това, което ще се случи през 2016 г., тъй като и двата избора са мажоритарни.
Действащият държавен глава Росен Плевнелиев твърдо си е повярвал, че може да се кандидатира за втори мандат и да го спечели. Не с помощта на ГЕРБ обаче – партията, която го издигна през 2011 г., тъй като лидерът й Бойко Борисов на няколко пъти даде знак, че няма да го подкрепи. На какво разчита Плевнелиев тогава?
Преди време политологът Евгений Дайнов призова Реформаторския блок да издигне кандидатурата на сегашния президент за втори мандат. "Не си представям, че е лоша комбинация те да издигнат Плевнелиев, да речем. Това би било добре. Защото и той беше представител на гражданите във властта, преди изобщо да има Реформаторски блок. И той удържа човекът. Така че да си го издигат и да се тръгва", препоръча Дайнов. Ако реформаторите не открият в собствените си редици по-подходящ претендент или по-амбициозен, може и това да стане. Все пак те имат да удържат два фронта – в правителството и в парламента. Със сигурност ще се полакомят и за още една властова позиция – кмет на столицата, но кадровата им банка е много скромна. Освен това те имат много допирни точки с Плевнелиев – и по отношение на протестите срещу кабинета "Орешарски", и по събитията в Украйна, и омразата срещу Путин, и русофобията ги сближават, и либералният икономически модел, и прекалената сервилност към евроатлантическите партньори.
Плевнелиев обаче не се надява само на тяхната подкрепа, защото преценява, че силите им не са големи, а се опитва
да си спечели симпатии и помощ отвън
И не толкова откъм Европейския съюз, колкото откъм Вашингтон. Затова от известно време той прави всичко възможно да се хареса на американското посолство у нас и Държавния департамент на САЩ. Помним как изтича на улицата да посрещне държавния секретар на Щатите Джон Кери още на вратата на президентството, само дето не му целуна ръка. Изказванията му от ден на ден придобиват все по-абстрактен тон с добре заучени галещи ухото клишета, за да не излезе извън приемливите за Брюксел и Вашингтон позиции.
Любопитно е, че двама социолози поотделно правят почти един и същ коментар на поведението на Плевнелиев и мераците му за повторен престой на "Дондуков" 2. "Президентът другата година, 2016-а, очевидно има амбиции да се кандидатира за втори мандат. И той жертва всичко българско и родно с идеята да спечели този мандат. На какви два ресурса той разчита? Първо, американският ресурс, и второ, българските турци сепаратисти. Затова той се усмихва на Ердоган, затова не поздравява християните българи за Великден, а поздравява мюсюлманите – български граждани, за техните празници. Така че той всъщност е загърбил всякакви интереси, всякаква идентичност на българската държава, всякакви стратегически интереси, всякаква идея да бъде морален стожер и посредник в България и се е насочил единствено и само към патологичната си идея за втори мандат." Така анализира Михаил Мирчев постъпките на държавния глава и отсъствието му от парада в Москва на 9 май, както и клишираните му неадекватни изявления у нас и в чужбина. Попитан кой би го издигнал, социологът отговаря, че ако действително американците са толкова силни в България, то ще се намери на кого да бъде поставена тази задача, намеквайки за Реформаторския блок или поне за една част от него, ДСБ. След което Мирчев прави уточнението, че е възможно
сметката на Плевнелиев да се окаже без кръчмар
от типа "ибата още в морето, а пък той сложил тигана". Защото "с тези си действия, движения и изказвания Плевнелиев настройва абсолютно всички срещу себе си". "Така изглежда малкото човече Росен Плевнелиев", заключава социологът и признава, че съжалява, че трябва да каже такива думи, защото все пак става дума за президентът на България.
Че Плевнелиев си е повярвал и се точи за повторен престой в родния Бял дом, е убеден и социологът Първан Симеонов. По думите му има опит на президента да постигне евроатлантическа легитимация за втори мандат, а "Борисов още няма план по тази тема".
Самият Бойко Борисов не пожела да отговори на зададен му въпрос дали ще се кандидатира за държавен глава. Прие го твърде лично (което е странно) и се сопна, че не било наша работа (на гражданите)!? Най-вероятно той наистина още не е решил. А шегата му за жена президент му дава поле за маневри. При всички случаи той ще изчака резултатите от местните избори тази есен, ще види как ще се развият отношенията на ГЕРБ с коалиционните партньори и тези с опозицията, и по-точно с ДПС, в смисъл дали ще има база за разговори (пазарлък) за явна, или тайна подкрепа. Не е без значение и това дали започнатите реформи ще се отпушат и ще тръгнат, или ще зациклят. Пък и наистина до догодина има време. И вероятно в последния момент ще реши дали той лично ще се впусне в битката за "Дондуков" 2, или ще посочи някоя напориста дама от партията си.
Пред дилема ще бъде изправен и лидерът на БСП Михаил Миков. Той има тежка задача да реформира партията си и да върне доверието на електората в нея. От друга страна, банката й кадри е оредяла и неатрактивна. Харизматичният любимец на народа Стефан Данаилов вече няма да може да бъде използван да тегли партийната каруца на трудни и важни избори поради възрастта и здравословното му състояние. Другият вариант е
за втори път лично лидерът на партията да се пожертва
и да поведе президентската битка – нещо, което направи Георги Първанов през 2001 г., когато соцпартията пак беше на дъното. И неочаквано и за самия него, както и за всички наблюдатели той влезе в президентството, не без помощта и на десните претенденти, които по традиция си подливаха вода и си подлагаха динени кори един на друг. Има и трета възможност – кандидат на левицата да стане дългогодишният парламентарист, юристът Янаки Стоилов. Той е добре познат на обществото и не е замесван досега в никакви корупционни или други скандали.
Пред избор ще бъде изправен и лидерът на АБВ Георги Първанов, но не за себе си, а за най-силната фигура във формацията си – вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин. От това, дали неговите идеи и предложения за пенсионна реформа ще бъдат подкрепени от премиера и останалите коалиционни партньори, ще зависи както оставането му в кабинета, така и евентуалното му повторно кандидатиране за президент. Преди четири години той беше номинацията на БСП, подпрян с вицепрезидентската кандидатура на Стефан Данаилов, и изкара много добър резултат, като дишаше във врата на Плевнелиев на втория тур с над 47% срещу 52.58 процента. Някои анализатори и досега твърдят, че всъщност той е истинският президент на България, тъй като на кандидата на ГЕРБ е "помогнато" с неизборни средства. Тогава недействителните бюлетини бяха повече на брой от пуснатите за Плевнелиев. А на втория тур Калфин привлече и много десни гласове.
Ако се стигне дотам
АБВ да издигне кандидатурата на Калфин за президентския пост
то шансовете на БСП значително ще отслабнат, направо ще се загубят. И тогава социалистите вероятно ще бъдат принудени да застанат зад един силен претендент с реален шанс, за да не разпиляват левите гласове, а и за да не претърпят поредна тежка загуба.
Така Първанов ще направи опит да обедини левицата около обща печеливша кандидатура, но не на най-голямата партия вляво, а именно на отцепилата се АБВ, и по този начин ще удари своеобразен шамар на онези, които го принудиха да я напусне.
