Всеки, който по някакъв начин е играл роля в казуса с Корпоративна банка, ще мине през чистилището на прокуратурата. С изключение може би на двама, които са с имунитет. И ако някой си мисли, че ще му се размине, дълбоко се лъже. Както се казва: никой не е пророк в собствената си държава, но предупреждаваме, че след време ще дойде редът и на сегашните синдици . Защото забележете какво се случи за изминалата близо година.
Първо започна предварително производство срещу подуправителя на БНБ и тогавашен шеф на "Банков надзор" Цветан Гунев. След това под един или друг претекст дойде ред на членовете на надзорния и на управителния съвет на самата Корпоративна банка, както и на някои нейни служители. След тях се "подредиха" служители от управление "Банков надзор". С течение на времето размахът на прокуратурата забърса и одитори от "Кей Пи Ем Джи България" – компанията проверявала и заверявала отчетите на Корпоративна банка няколко години подред преди затварянето й. Не се размина и на Румен Симеонов. Последва предварителна проверка срещу квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчев заради осчетоводените от тях прихващания и действия по изготвянето на списъците на граждани и фирми, чиито спестявания трябва да бъдат изплатени от Фонда за гарантиране на влоговете. Проверката срещу тях е за умишлена безстопанственост.
След като и квесторите бяха вкарани в прокурорския "обор", дойде отново ред на висшите служители от БНБ.
Последната новина бе съобщена лично от главния прокурор Сотир Цацаров на 15 май от Брюксел. Според него длъжностни лица от БНБ са давали различни указания на квесторите по зададени от тях въпроси. Главният прокурор заяви, че засега срещу тези длъжностни лица не са повдигнати обвинения. "Първо, трябва да се прецени какво е естеството на указанията, второ, трябва да се прецени дали изобщо тези указания са спазвани”, коментира сдържано Цацаров. Изявлението му обаче придаде скандална окраска на едно съобщение на БНБ от 11 май 2015-а, в което дословно се казва: "Квесторите на Корпоративна търговска банка никога не са искали от БНБ, съответно БНБ никога не е издавала предписания за извършване на предоговаряне под каквато и да било форма на влогове на КТБ с нейни клиенти".
Е кой лъже в случая – БНБ или главният прокурор? Не се чувстваме компетентни да отговорим на този въпрос. Но завесата по него приповдигна председателят на временната парламентарна комисия по случая ѝ "КТБ" Десислава Атанасова. В тв студио на БТВ тя заяви, че във временната комисия са получени писма, изпращани от БНБ и от Фонда за гарантиране на влоговете до квесторите на КТБ в отговор на техни запитвания дали определени видове влогове да бъдат включвани в списъка с тези, които подлежат на изплащане до гарантирания размер.
"Има разлика в указанията, които дават на квесторите управителят на БНБ Иван Искров и Нели Кордовска, която им отговаря от името на Фонда за гарантиране на влоговете", съобщи Десислава Атанасова. Тук трябва да уточним, че като главен директор на управление "Банков надзор" Нели Кордовска е представител на БНБ в управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете и е негов заместник-председател.
"Квесторите са питали дали при промяна на лихвите на преференциалните договори за депозит те попадат под гаранцията на фонда. БНБ им е отговорила, че дори след такава промяна въпросните договори не трябва да бъдат включени в групата на гарантираните от фонда. Квесторите са създали специална работна група във връзка с тези договори и явно са вземали решение за всеки договор поотделно", заяви Атанасова. След време, когато започва да се изготвят списъците за изплащане на гарантираните вземания, квесторите пращат специално запитване и до Нели Кордовска в качеството й на заместник-председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете. В отговорат й пише: "Ако вложителят при прекратяване на договора е платил наказателна лихва за предсрочното му прекратяване, влогът е гарантиран". Тези редове от писмото на Кордовска до квесторите бяха цитирани дословно от Десислава Атанасова.
Ако цялата тази кореспонденция е изнесена коректно от председателя на временната комисия за КТБ, едва ли има смисъл да разсъждаваме по темата кой, по какви причини и защо е допуснал едни депозити, сключени като преференциални, да бъдат приравнени с редовните и да бъдат изплатени от фонда. Само ще обърнем внимание на факта, че не квесторите, а институцията, която плаща влоговете, определя кои от тях подлежат на гаранция. Квесторите само подават информация за броя, размера и собствениците на тези влогове съгласно указанията на фонда. Не че в законите съществува текст, който да казва изрично, че подаваната от квесторите информация се изготвя съгласно указанията на фонда, но това логично се предполага, защото той е институцията, която плаща депозитите и съответно само тя, а при спорове и съдът, може да прецени какво да плати и какво не. Неслучайно месец преди да започне плащането на гарантираните влогове в КТБ на сайта на фонда се появи съобщение, в което се изброяват депозитните продукти в затворената банка, които са покрити с държавна гаранция. Това са: Преференциален безсрочен депозит, Безсрочен депозит „Плюс”; Срочен депозит „4х4”, Безсрочен депозит „Евролев”; Стандартен срочен депозит и Преференциален депозит с издаване на депозитен сертификат (поименен). Но в съобщението пише и нещо друго: "Бихме желали да поясним, че изключването от гаранция съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките се отнася за влоговете с привилегировани лихвени условия, т.е. влогове с индивидуално договорени по-добри лихвени условия от тези, които банката публично предоставя на вложителите си и прилага по отношение на тях".
В съобщението на фонда пък и в законите, засягащи квестурата, специалния надзор и несъстоятелността на банки, както и в този за гарантиране на влоговете няма специален текст, който да казва как се постъпва в случаите, когато клиенти на банката са развалили индивидуално договорения си влог с преференциални (по-високи) от останалите лихви в банката и са се отказали от получаването на тези лихви. Може ли да се смята, че парите им са на стандартен влог, подлежащ на гаранция, или не? Ако се стигне до правни спорове и съдебни дела, било то наказателни или граждански, точно на този въпрос ще трябва да отговори съдът. И от този отговор ще зависят доста човешки съдби както на вложители, така и на някои отговорни лица в БНБ.
