Българите искат да подобрят финансовата си грамотност, но няма къде. Университетите произвеждат кадри за банково-финансовата сфера, но не правят нищо за осведомеността на ползвателите на този вид услуги. Държавата нехае, неправителственият сектор се мъчи да прави нещо, но то е недостатъчно, само единични институции като Комисията за финансов надзор имат програми, които изпълняват. А финансовата неграмотност се шири все повече на фона на модерните средства за банкиране и поставя нови рискове както за потребителите, така и за институциите.
За лошите резултати на конференцията "Финансово образование за устойчива икономика", организирана от Bulgaria On Air, Investor.bg и Bloomberg Television, говори ексвицепремиерът Даниела Бобева. "Почти 30% от българското население не използва никакви финансови услуги, което означава, че има проблем с включването във финансовия пазар, каза Бобева. Най-често използваните финансови продукти у нас са дебитна карта и застраховка "Гражданска отговорност", защото са задължителни, добави тя.
Големият дискусионен проблем, който се очерта на форума, е начинът на организация на финансовото обучение. По- конкретно въпросът изглежда така: "Трябва ли държавата да координира финансовото ограмотяване на обществото, или това е работа на частния сектор."
За масовост на този вид образование се застъпи Снежанка Колева, експерт от Министерството на финансите. Според нея финансовото обучение трябва да бъде застъпено в средните и висшите училища, но и извън тях – знанията трябва да стигнат до безработни, свръхзадлъжнели, както и до хора с ниски доходи. "За да постигнем финансова грамотност, е необходим холистичен подход, да се включат и поколенията извън системата на образованието, които също ползват финансови услуги. За да има дълготраен ефект, са необходими координирани действия на всички заинтересовани страни, включително и от страна на МФ“, смята тя.
От Министерството на финансите настояха за публично-частно партньорство под негово методическо ръководство. Тоталният коментатор проф. Стив Ханке обаче скочи на това твърдение и предупреди държавата да стои далеч от тези неща, за да не съсипе добрите идеи и да ликвидира конкурентното начало. Тя можело само да очертае рамката на тези вид обучения. "Аз съм скептично настроен към въвеждането на задължителното обучение по финансова грамотност. Не съм поддръжник на монопола, а на конкуренцията", заяви той.
„В България трябва да научите, че публично-частните партньорства свършват с корупция. Забравете за ПЧП, освен ако не искате повече корупция“, предупреди Стив Ханке. Според него за финансово ограмотяване е по-ефективно да се ползват клипове в you tube, отколкото да се ангажира едно министерство.
Проф. Стив Ханке коментира, че търсенето на финансово образование ще се увеличава в бъдеще. По думите му обаче значителна роля в тази връзка ще играят по-скоро уебсайтове и други информационни платформи с полезна информация, отколкото задължителното обучение.
Той посочи още, че една от сферите, където държавата – в лицето на правителствените органи, се проваля, е пенсионната система.
Любомир Божилов от Университета на Калифорния в Санта Барбара смята, че проблемът у нас не са толкова слабите познания за финансовите инструменти, колкото консервативната нагласа на хората, които не са особено склонни да поемат рискове. Той допълни, че много млади професионалисти навлизат на пазара, неподготвени за лидери и мениджъри поради липсата на умения например за бюджетиране, които са важни, ако имаш бизнес. Особен акцент беше сложен на семейното възпитание в тази област.
Проф. Пламен Илиев, ректор на ВСУ "Черноризец Храбър", заяви, че семейството на първо място трябва да оформи основата за финансова грамотност на децата. От най-ранна възраст децата трябва да се включват в обсъждането на семейния бюджет, за да научат цената на парите и какво е финансовата отговорност, каза проф. Анна Недялкова, президент на ВСУ. Тя допълни, че хората, които обучават младежите на финансова грамотност, трябва да са производителите на съответния финансов продукт. В същото време учениците трябва да се научат на разумно потребление.
Бобева беше още по-категорична, като заяви, че "ако училището иска да даде равен шанс на всички, финансовото образование трябва да е задължително". Тя очерта един разлом във финансовата подготовка за живота – към този тип образование интерес проявяват деца с висок жизнен стандарт. За другите то е лукс. Бобева обясни, че за да правим някаква политика в тази сфера, трябва да имаме за база изследвания за равнището` на финансовото образование на населението, които през последните години били дефицит у нас.Тя допълни, че в седем европейски държави това вече е станало. Моделът за финансово ограмотяване в Европа са специализираните алианси, каза тя.
