"Факторът цена на електроенергията у нас, противно на икономическата логика и практиката в Европейския съюз, е различна за битови потребители и за стопански дейности, като тази за домакинствата – поради социални съображения, се поддържа с 16% по-ниска. Към 1 януари 2014-а тя е 45% по-евтинa от средната цена за ЕС. Спрямо Германия е три пъти по-ниска, а спрямо Дания – около четири пъти. Същевременно се създават нереалистични обществени очаквания за трайно запазване на тази ниска цена. Всъщност енергийните дружества се лишават от средства за поддържане и развитие на съоръженията им и на преносната мрежа. Създава се риск от влошаване на качеството на електроенергията, от аварии и от забавяне на модернизацията на енергийния сектор. Поради тези обективни обстоятелства в рамките на следващите години цената ще се повишава."
Ако се чудите откъде е цитатът, няма да ви тормозим повече. Той е от един анализ, озаглавен "Прогноза за електроенергийния баланс на България до 2025-а" и бе оповестен през октомври миналата година. Негов автор е лабораторията на Иван Костов Risk Management и по-точно нейният главен енергиен експерт Иван Иванов. Същият Иванов, който сега е председател на Комисията за енергийно и водно регулиране и е принуден да озаптява мераците за поскъпване на електроенергията от 1 юли. А те определено не са скромни.
От ЧЕЗ "Електро България" искат дневната тарифа за бита да се увеличи с 9.38% – до 0.1468 лв., а нощната с 25.39 на сто – до 0.0762 лв. (без акциз и ДДС). "Продажната цена за битовите потребители остава значително по-ниска от цената, по която крайните снабдители купуват тази енергия от обществения доставчик – НЕК. Трайното субсидиране на цените за битовия сегмент – чрез цените на стопанските клиенти, освен законово недопустимо не се явява и икономически обоснован инструмент за компенсиране на загубите, които крайните снабдители понасят от продажбата на енергия на битови потребители. Засилващото се преминаване на небитови клиенти към свободния пазар и в същото време продължаващото непризнаване на реални разходи на дружеството за снабдяване на битови клиенти в скоро време ще постави крайните снабдители пред невъзможността да изпълняват своите задължения към клиентите на регулирания пазар", посочват в позицията си от дружеството.
ЧЕЗ "Разпределение България" пък настоява за увеличаване на размера на признатите технологични разходи по мрежата от сегашните 8% до 11.75 на сто, като подкрепя позицията си и с експертно становище на екип от Софийския технически университет. Оттам изтъкват също така, че за периода 2008- 2013-а са им били признати 279.9 млн. лв. загуби от енергийния регулатор, докато реално те са изхарчили 768.2 млн. лева. Компанията посочва, че при сегашната ситуация не може да изпълнява качествено инвестиционната си програма, което създава сериозни рискове за потребителите.
Солидно увеличение искат и от ЕВН "Електроснабдяване", което доставя ток за потребителите в Югоизточна България – сегашната дневна тарифа да скочи от 0.10489 лв. за киловатчас на 0.13603 лв., а нощната да се покачи от 0.03838 на 0.05921 лева. От ЕВН настояват още КЕВР да увеличи цената за достъп до електроразпределителната мрежа за битови клиенти от 0.00503 на 0.00869 лв. за киловатчас, а за пренос през мрежата ниско напрежение да се намали от 0.03644 на 0.03247 лева. Сериозно поскъпване на цените е предвидено и за стопанските потребители в тази част на страната.
Австрийците предлагат и едно много интересно решение за разделяне на цените, по които купуват електроенергията от НЕК – за битовите консуматори тя да е 110.19 лв. за мегаватчас, а за небитовите клиенти – 154.47 лева. Сега общата тарифа за крайните снабдители, т.е. ЕРП-тата, е 125.32 лева. Освен това, подобно на ЧЕЗ, и те претендират срещу свалените до 8 на сто технологични разходи, привеждайки за доказателство проучване, само че на компанията "Елконтрол". От него става ясно, че реалните загуби по мрежата са на ниво от 10.62 на сто. За допълнителна тежест на аргументите са сложени и данни за технологичните загуби по енергийните мрежи на страните от Балканите, където средният размер е 13.99 процента. Но и това не е всичко – ЕВН не са доволни от допълнителните разходи за балансирането на пазара, както и от редица други задължения, с които ги обвързва нашето законодателство.
Очаквано и "Енерго Про", което снабдява с ток Източна България, има сериозни претенции за по-високи цени. Дружеството настоява дневната тарифа за бита да нарасне от 0.11048 до 0.14199 лв. за киловатас, а нощната от 0.03952 на 0.07099 лева. Иначе и при тях най-големият проблем са "натиснатите" надолу технологични загуби.
"С решение № Ц-43/30.12.2013 г. КЕВР намали разходите за технологични нужди от 11 на 9%, без да представи обосновка за това си действие. Реално постигнатите разходи са в размер на 13.08%, което е с 4.08% повече. Това отразява реалното състояние и структурните особености на разпределителната мрежа в Североизточна България, характеризираща се със собствени подстанции, дълги електропроводни и кабелни линии с по-ниска натовареност на съоръженията. Допълнително, вследствие на непризнатите разходи за инвестиции през предишния регулаторен период, както и непризнатите разходи за технологични нужди, балансиране и санкции, компанията няма свободни средства за инвестиции за подобряване на мрежата и в тази връзка очакваният процент на технологичните разходи за следващия ценови период е 13. 46 на сто. Това означава, че ще са необходими допълнителни средства за покриване на технологични разходи в размер на 10.462 млн. лв., което представлява разликата между 9 и 13.46% разходи за технологични нужди", е становището на "Енерго про". При запазването на сегашното ниво на разходите за ремонтна програма дружеството нямало да е в състояние да обезпечи дългосрочната устойчива поддръжка на мрежата.
Няма как да не отбележим, че приведените от ЕРП-тата аргументи са идентични с изнесените в доклада, с който започнахме. Да не забравяме също сериозните проблеми, които възникнаха при снабдяването с електроенергия в много региони на страната през миналата зима. На везната са и чисто икономическите доводи, които Иван Иванов е провидял като експерт, преди да стане шеф на КЕВР. Сега обаче ситуацията е доста по-различна. Той вече не е независим специалист, а шеф на една от най-невралгичните държавни институции и натискът върху него от страна на управляващите започна да се усеща. Първо, вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че няма основание за повишаване на цената на тока, добавяйки все пак, че има независима Комисия по енергийно и водно регулиране, която трябва да се произнесе по направените искания. "Убеден съм, че новият състав на комисията – на база документацията, на база детайлни изчисления ще вземе най-правилното решение", каза Дончев. След него и министърът на енергетиката Теменужка Петкова повтори: "Няма основания за повишаване на цената на тока", като се аргументира, че НЕК и Енергийният системен оператор са внесли заявления, в които няма искане за по-висока цена. Така че сега остава да видим дали ще се сбъдне прогнозата на ексенергийния министър от БСП Румен Овчаров, направена пред в."БАНКЕРЪ": "Иван Иванов, колкото и да е спорен като политическо назначение, е все пак единствената ми надежда, макар и смътна, която имам в тази комисия. Защото с особеностите на характера си той не би допуснал да му дърпат конците и да му оказват конюнктурен политически натиск."
Без съмнение на експерта Иванов, както и на експерта Овчаров им е пределно ясно, че няма как да има високо качество на услугата, ако не се правят инвестиции в мрежата. Или ако използваме думите на червения енергетик: "така с трици маймуни не се ловят". Освен чисто икономическата логика обаче има и политическа, има и спомени от неотдавнашни протести, оставки и т.н., което председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иванов няма как да не знае. Поне засега той не бърза да излезе с категорична позиция.
