Три синджира електорални роби

Три синджира електорални роби

Александър Маринов

 

Наред с другите потоци на вътрешна миграция през тази изборна година се очертава да бъде драматично подобрен рекордът по електорална миграция – разместване на големи маси от хора с цел промяна на естествените изборни резултати в населени места и общини. Явлението не е ново, нито се ограничава до конкретната актуална форма на пререгистриране по настоящ адрес. Например: темата за "изборния туризъм" от Турция – колоните от автобуси от южната ни съседка около изборния ден в районите със смесено население – е била многократно дискутирана. В селищата по морето също се е стигало до отделни фрапиращи ситуации. Но днес сме свидетели на непознат количествен ръст, който говори не само за реалната възможност да бъдат съществено модифицирани резултатите на много места, но и за значителните финансови и други ресурси, които задвижват този процес.

На пръв поглед данните, оповестени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, не внушават чак такъв драматизъм. За периода 1 февруари – 25 април са регистрирани 41 786 промени в постоянния адрес и 91 199 в настоящия адрес. За сравнение, през същия период на миналата година числата са съответно 42 556 и 55 288. Тоест общо за страната е налице

близо двукратен ръст

на пререгистрациите по настоящ адрес. Средната величина обаче е подвеждаща – в някои области промените са още по-драстични (Видин – почти шест пъти, Враца – четири пъти, Кюстендил – три пъти, в още седем-осем области – над два пъти). В отделни общини увеличението на адресните промени е в десетки пъти. Особено съществени последици има тенденцията в малките населени места, където няколко десетки гласа могат да "обърнат" крайния изход, а има места като видинското село Тошевци, където от 1757 постоянно живеещи само за два месеца населението е набъбнало на 2350.

Изборният туризъм може да придобие и

впечатляващи трансгранични измерения

В Кюстендил има регистрирани 369 македонци с българско гражданство (което е любопитно – на един адрес), а достойно за книгата на Гинес е положението в благоевградското село Бело поле, което наброява 800 жители, но постоянен адрес там са получили 4000 (!) македонци.

За съжаление случващото се едва ли може да се причисли към категорията на любопитните факти. Подобно на повечето примери за икономическа миграция хората не го правят от добро. Пред очите на обществеността и което е фрапиращо – на безучастните институции, бързо се изостря един от най-тежките симптоми на боледуващата българска демокрация – контролираният вот. Мощни икономически интереси, опериращи със значителни ресурси, се подготвят за

нова фаза в „захвата” на публичната власт

Купуването на гласове в точния смисъл на думата отстъпва назад. Това, което става, е налагането на форми на зависимост, характерни за феодалната и дори за робовладелската епоха. И то – в XXI век в Европа, в държава, членуваща в най-прогресивните организации на света – Европейския съюз и НАТО. Ясно е, че зависимостта, в която са поставени десетки (а може би стотици) хиляди български граждани, е вече толкова силна, че може да "транспортира" необходимия електорален ресурс до практически всяка изборна урна в страната, а и извън нея (както показват резултатите от редица секции в чужбина).

Вярно е, че не бива да се поставят всички случаи под общ знаменател. Една, относително малка част от променилите настоящия си адрес, за да участват в изборите на друго място, не са били принудени, а "дават едно рамо" по силата на лични зависимости, най-често на

роднинска или приятелска основа

Тази хипотеза се наблюдава на доста места в Северозападна България, където приходящите са с местно потекло, имат собствени имоти и като цяло са запазили някаква връзка с родното място на предците си. Отделен въпрос е, че едва ли е правилно да подменят избора на хората, които живеят постоянно там и са най-пряко заинтересувани от това кой и как ще ги управлява. Казаното важи не само за кметовете на малките населени места, където голямата рода е съществено предимство, но и за по-малките общини, където и изборът на съветници се влияе от малък брой гласове, особено ако не се променят съществено правилата на преференциалното гласуване.

При втората група – хората, принудени да се записват на нов настоящ адрес под натиска на своите работодатели – е налице най-видимата и брутална проява на криворазбраната българска пазарна цивилизация.

Тъй нареченият корпоративен вот се разраства

независимо че бе остро (и доста безплодно) обследван и коментиран на предишните парламентарни избори. Сега явлението е напът да се мултиплицира стократно. Тъй като често е насочено към избирането на квазинезависими, но всъщност обслужващи определени бизнес интереси кандидати, то неслучайно предизвика реакцията на почти всички парламентарно представени партии, какъвто бе случаят в Несебър и други места по Черноморието. Партиите обаче в никакъв случай не бива да бъдат третирани като невинни жертви. Въпреки че някои от тях днес са потърпевши от изпуснатия от контрол процес, те носят основната отговорност. Още повече че повтарят до болка познати грешки и пороци от нормативното регулиране на проблемите и текущото функциониране на институциите. 

Част от партиите са натоварени с управлението на държавата, а "изборният туризъм" процъфтява именно под безучастния, съвсем нерядко и благосклонен поглед на държавните институции и конкретни длъжностни лица, натоварени със съвсем ясни правомощия.

Накрая – третата група "изборни номади" в най-голяма степен се вписват в метафората за "трите синджира електорални роби". Това са представителите на

най-бедните и необразовани групи

които вече са принудени не просто да продават гласа си, но и да пътуват, за да го продадат. Както показват някои нови журналистически разследвания, значителна част от тях дори не подозират, че са регистрирани на друг адрес.

Нетърпимото е, че подготвяното нелигитимно заграбване на поредната част от публичната власт става възможно поради хронично окаяното състояние на българската държава, която очевидно не се впечатлява от ставащото.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст