Ако през първата кризисна година – 2009-а, сте взели потребителски кредит в левове при годишен процент на разходите средно около 15.01% (толкова е бил според статистиката на Централната банка за май същата година), то към днешна дата разходите са паднали на 11.45 на сто. Значи е време да помислите за предоговаряне на цената на остатъка от заема, което ще ви спести значителен ресурс. Ако го превалутирате в евро, ГПР може да падне още – средно до около 8.56 процента. Ако това е придружено с уговорката, че ще плащате допълнителни пари за курсови разлики – това би смъкнало лихвата по кризисния ви кредит почти наполовина.
Предоговарянето предполага освен чисто лихвената стратегия да се приложи и друго: промяна в срочността на заема. Примерът за предоговаряне при условията от сегашния месец май показва сериозните разлики в ГПР, до които се стига в зависимост от годините на изплащане. До една година срок на заема ГПР е 21.65% средно за заемите в левове, за тези от една до пет години е 14.42, а над пет години – 9.67 процента. Така че изберете подходящата стратегия, като прецените изходния ГПР (при отпускането на кредита) и сегашния и след като приспаднете дължимите такси.
Това е така, защото въпреки отпадането на много такси след 23 юли 2014 г. с влизането в сила на промените в Закона за потребителския кредит таксата за предоговаряне остана.
Тук трябва да се припомни, че според последните промени в закона банките не могат да начисляват такса за усвояване и такса за обслужване на кредит, както и всякакви други такси, които имат повтарящ се характер. Но при потребителските кредити отпадналите такси в повечето случаи бяха компенсирани или с нов вид такси, или с увеличение на размера на единствената такса, която банката може да събира – тази за разглеждане на документи.
Длъжни сме да припомним, че законът въведе изискване при кандидатстване на кредит кредиторите да предоставят на своите клиенти право на избор каква отговорност да поемат. Възможностите са: пълна (клиентът отговаря с имуществото си до размера на получения кредит) или ограничена (банката се удовлетворява изцяло само с размера на обезпечението). Когато клиентът предпочете ограничената отговорност, лихвените равнища по заема са значително по-високи. Освен това, ако избере нея, максималното финансиране и максималният размер на кредита са с около 50% по-ниски.
Описаното дотук се отнася за редовните платци. За нередовните условията са малко по-други. Тогава банките са доста по-активни и подхождат индивидуално към клиентите. Склонни са да им предложат такава схема, че заемополучателят да може да продължи да погасява кредита си.
Възможни са различни варианти да се облекчи обслужването на заема. Един от тях е разсрочване на кредита, което е и начин да се намали размерът на месечната погасителна вноска. Много по-лесно се договаря разсрочване с две години, защото за по-дълъг период банката трябва да начисли провизия и по този начин да реализира загуба. Друга възможност е договаряне на гратисен период, през който се заплаща само лихвата или само част от главницата, като лихвата се капитализира и добавя към неизплатената главница.
В крайна сметка предоговарянето на условията по кредита често е добра опция, когато лихвите по новите продукти падат, както е в момента, или когато клиентът изпадне във финансови затруднения и има нужда да намали вноската си и да увеличи срока за изплащане на заема си. Така че предоговарянето понякога е по-евтино и по-лесно от рефинансирането със заем от друга банка, защото то е съпътствано с редица такси.
Най-скъпо е да се предоговори цената на кредита. Под това не бива да се разбира само корекция (намаляване) на лихвата. Тук се включват също промяната на такси, на валутата, в която е отпуснат кредитът, а също и скъсяването на срока му, защото това обикновено означава и намаляване на цената.
Таксата за предоговаряне средно е около 0.5-1% от сумата, обект на преговорите. Например за 50 000 лв. тази услуга излиза средно между 250 и 500 лева. Но практиката е различна.
В "УниКредит Булбанк" например се учудват на въпроса каква е таксата за предоговаряне. Там третират предоговарянето като рефинансиране, което значи – да се задвижи цялостната процедура по изтегляне на нов заем, с който или с част от който да се покрие неизплатеният остатък по стария заем.
"Банка ДСК" събира такса само когато се предоговаря лихвата (включително и при превалутиране). В този случай тя е 0.5% върху остатъка по заема, но минимум 50 лева.
В Първа инвестиционна банка предоговарянето на потребителски кредит струва 1% от остатъчното задължение. Отделно се плащат 25 евро за разглеждане на документите.
Така че четете внимателно и си правете сметка.
Банката никога не губи
Васил Кендов, финансов консултант
Основното правило е, че ако няма закъснение по вноските, няма смисъл заемът да се предоговаря. Ако все пак клиентът много настоява, се прилага банковата тарифа, но в нея със сигурност има такса за това, която да направи предоговарянето икономически неизгодно. Въпреки всичко от маркетингова гледна точка нещата звучат добре и логично. Човек няма как да разбере измамата, защото рядко се четат анексите. Друг е въпросът, че и да го прочетете, няма да го разберете.
Предоговарянето е стандартно и по процедура. В повечето случаи това не се афишира, но банките използват свои стандартизирани продукти за предоговаряне. Това, естествено, не се рекламира по телевизията и няма как клиентът да го знае. И кредитният инспектор няма да го сподели. И тук е моментът да кажа – НЯМА БАНКОВ СЛУЖИТЕЛ, който да е чел това, което Ви дава да подпишете. Това е в 100% от случаите. Та на въпроса – индивидуално предоговаряне не съществува, освен ако експозицията Ви не е над 500 000 лв. примерно и банката ще загуби доста, ако просрочите. Дори тогава няма да има кой знае какво. Нещата ще се случат на ниво регионален директор и ще са някаква комбинация от стандартни продукти и правила. Няма да има отново индивидуално предоговаряне „съобразено с Вашите нужди”.
ГПР по потребителски кредити
(за месеците май по години в проценти)
2009 15.01
2010 14.38
2011 13.58
2012 12.73
2013 12.14
2014 12.37
2015 11.45
