Икономистите от Българска академия на науките препоръчват страната ни възможно най-бързо да влезе в Еврозоната и да премине към еврото. Това стана ясно по време на представянето на годишния доклад за икономическото развитие на страната. Те прогнозират и икономически растеж от 1.4% през 2015 година. В краткосрочен план се очаква нисък, но ускоряващ се растеж, който да достигне нива от 2.1% и 2.5% през 2016 и 2017 година.
"Оптималното за България е възможно най-бързо да влезе в Еврозоната, за да избегне рискове от евентуална нова банкова криза", заяви икономистът Емил Калчевски. По този въпрос в доклада е разписано, че възможностите за въздействие върху икономиката на паричната политика са много ограничени поради действащия валутен борд.
Що се отнася до паричната политика като цяло, икономистът отбеляза, че оперативните програми са стабилизиращ фактор в паричното предлагане в краткосрочен аспект. В дългосрочен план обаче може да има негативно въздействие. Затова е необходимо провеждането на политика за укрепване на банковия надзор и за стимулиране на структурните реформи.
"България не е в криза от няколко години насам, но се създава обратно впечатление. Проблемът е, че като ние нямаме парична политика всичко се фиксира върху фискалната", отбеляза доц. Виктор Йосифов и препоръча по-добро планиране и изпълнение на приходната част на държавния бюджет в две насоки: развитие на нормативна база и по-добра събираемост на приходите.
"В по-дългосрочен план ще се наложи промяна в данъчната система, но за това ще е необходим политически консенсус", отбеляза още Йосифов. Според него има необходимост от преосмисляне на данъчната политика чрез намаляване тежестта на косвените данъци. От БАН уточниха, че това е проблем, който назрява и искат да инициират обсъждане.
От гледна точка на приходната и разходната част на държавния бюджет се препоръчват по-радикални промени във финансирането на образованието, здравеопазването и пенсионната реформа чрез ускоряване на реформите в тези сектори.
Йосифов отбеляза още, че проблемът с външния дълг на страната не е от сега, а е прикриван от години. Това е и причината миналата година да се е събрала толкова голяма сума. "Не е проблем самият размер на дълга, а че ние не знаем за какво се разходва", добави още доцентът.
Икономистите предвиждат следното развитие на икономиката в краткосрочен план: за 2015-та 1.4%, 2016-та 2.1% и за 2017-та 2.5%. За това ще допринесат възстановяващият се износ в Еврозоната, нарастването на вътрешното потребление и приносът на европейските фондове.
"По трите показатели, белег за развитието на една икономика, за съжаление България е точно на другия полюс", категоричен е проф. Александър Тасев. Той обясни, че ако отрасловата икономика създава производства, а от там – стоки, които са със широка номенклатура, висока добавена стойност и голям дял на високо технологични стоки, тя ще има силен износ. Разбира се ще има и стоки, които са вътрешно потребление, а те от своя страна ще намалят значително вноса. Третият фактор пък са заплатите, които са свързани с доходите и вътрешното потребление.
"Формирането на добавената стойност и ценовата конкурентоспособност на българските експортни стоки е базирана на изключително ниско заплатения труд в България", категоричен е Тасев.
Що се отнася до външната търговия той отбеляза, че имаме голяма зависимост от внос на енергийни ресурси, суровини, материали и инвестиционни стоки. "Въпреки намаленият внос от Русия, този дял пак остава най-голям", допълни още Тасев като по този начин подчерта зависимостта на страната ни от руски суровини. Според икономистите има необходимост от преструктуриране на българския износ в посока на готови продукти с по-висока технологична стойност.
Според доклада, общата икономическа среда през 2014-2015 година показва липса та трайно нарастване на кредитирането и засилване на вътрешното търсене. Освен това се отбелязва, че финансовият сектор продължава силно да доминира над реалния и това задълбочава дисбалансите. От БАН отчитат още засилване на фискалната консолидация и задържане на заплатите в много от развитите и развиващите се страни. То от своя страна пък допринася за очертаващия се относително слаб растеж в световен мащаб.
