Осветляване на всички депозити на политици в проблемни кредитни институции ще поискат членовете на Временната комисия за разследване на случая с Корпоративна банка чрез законови промени в парламента. Ако тези промени засегнат само влоговете в банки с отнет лиценз, синдиците им ще бъдат задължени да съставят и да публикуват списък на политическите лица, които притежават спестовни сметки в тях. В случай че осветляването ще обхване и влоговете в банки под специален надзор, или които вече са в процедура по преструктуриране и оздравяване, тази задача освен на синдиците ще легне и на гърба на квесторите и на временните и извънредни управители (по смисъла на проектозакона за преструктуриране и възстановяване) на закъсали банки. А още не се знае дали този законодателен порив за прозрачност ще засегне и спестяванията на роднините на българските политици, както и фирмите, които членовете на семействата им притежават и управляват? Вече обаче възникна питане: трябва ли въобще да се предприемат такива действия?
Банковата тайна не е измислена вчера и случайно. Тя е начин да бъдат предпазени собствениците на спестявания от криминален, а що се отнася до политиците – и от корупционен и друг нерегламентиран натиск.
Една от първите функции на банките още при създаването им през средните векове е била да съхраняват богатството на гражданите и да го опазват от хищния поглед – както на зложелателите, така и на държавата. Емблематичен пример в това отношение е как френската монархия не успява да сложи ръка върху богатството на унищожения от нея Орден на Тамплиерите. А го е унищожила именно заради огромните му съкровища.
Неслучайно в днешните времена, чрез закон, е постановено данъчните да имат достъп до информацията за сметките и за депозитите на граждани и фирми само след съдебно разрешение. И това правило се спазва именно за да се опази богатството на гражданите от държавно посегателство.
Но да приемем, че най-висшата власт у нас, която изразява волята на народа в нормотворчеството и в уредбата на страната, е обмислила добре решението си да отмени това правило в отделни случаи. Пред широката публика ще бъдат огласени спестяванията на политици, на държавници, на висши магистрати, на кметове и общинари, на шефове на големи държавни фирми и агенции, както и на техните роднини в КТБ. Да повторим, че не виждаме нищо лошо в това, че въпросните лица имат депозити в Корпоративна банка. Разумната спестовност е положително качество. Но, разбира се, има и друг въпрос, който разпалва въображението на обществеността. И той е: как тези хора са натрупали тези пари? Ние приемаме, че парите по съответните влогове са натрупани по легален начин и за тях са платени съответните данъци. Ако не е така – областните институции да си свършат работата.
Вестник "БАНКЕРЪ" вече даде гласност за спестяванията в КТБ на бивши и сегашни депутати, на висши партийни функционери и магистрати, както и на роднините им. Дойде ред да сторим същото и с представителите на висшата държавна администрация и на членовете на техните семейства. Няма да се впускаме в изброяването на всички имена. Те могат да се видят в таблицата, която публикуваме.
Проучванията ни показаха, че влогове в банката са имали роднини на вицепрезидента Маргарита Попова, на бившия министър-председател Пламен Орешарски, на министъра на външните работи в неговото правителство Кристиян Вигенин. В списъка фигурират министри, заместник-министри и техни роднини от почти всички правителства, управлявали страната ни от 2009-а насам – от първия кабинет на Бойко Борисов, от служебното управление на Марин Райков до сегашните министри на Борисов. Както се казва, сред всички правителства през изминалите шест години има членове или техни роднини, които са се изкушили от високите лихви на тази банка. Всички ходим по тази земя и всички сме подвластни на разни съблазни. Пък и едва ли даването на парите на депозит с висока лихва може да се смята за грях. Алчност, ще кажат някои… Ами, ако е така, БНБ трябваше да предпази хората от изкушението, като забрани високите лихвени проценти (както направи, след като постави КТБ под специален надзор). Но да не го прави постфактум. Впрочем никъде по света не се е чуло надзорен орган да наказва вложителите за това, че са си оставили парите на висока лихва. Там налагат ограничения на изкусителите, а не на изкушените. Но това е друга тема.
Впрочем, като говорим за прозрачността – да се замислим и върху това има ли смисъл да се осветляват депозитите в една банка, когато вече е закъсала? Да приемем, че политици, магистрати и държавници със своите влогове в нея са допринесли по някакъв начин за нейните проблеми. Теза, която сама по себе си е абсурдна, защото привлечените средства, които са в пасива й, не създават главоболия на банката. Проблемите идват от необслужваните кредити и от трудните за събиране вземания, които са от другата страна на баланса – в актива.
Но да кажем, че депозитите на политици, държавници и магистрати са нещо по-различно. Приемем ли хипотезата, че те са по-облагодетелствани, трябва просто да забраним на въпросните лица и на техните роднини до някаква съребрена линия да имат влогове в банки. Законът трябва да ги задължи да държат парите си в държавни или в частни ценни книжа, да ги инвестират в имоти или просто да си ги крият под дюшека. Звучи налудничаво, нали?
Не е ли по-добре да се вземат превантивни мерки срещу риска от преференции? Например всички политици, магистрати и държавници, когато обявяват в Сметната палата имущественото си състояние, да посочват в декларациите си и в кои банки колко пари и в колко на брой сметки имат. Така всичко ще е от прегледно по-прегледно.
