След като имаше изгледи, че битката между "Ислямска държава" и правителствените сили на Сирия и най-вече на Ирак започва да се обръща в полза на последните, събитията от последните седмици показаха, че е твърде рано джихадистите да бъдат отписвани. И в двете страни сунитската групировка е в настъпление. Сега тя владее повече от половината от територията на Сирия, а в Ирак предните й позиции са пред самия Багдад.
В края на март иракската армия овладя стратегическия град Тикрит (в който е роден Саддам Хюсеин), изглеждаше, че международната коалиция срещу "Ислямска държава", която разчита на решителната въздушна подкрепа на САЩ, обръща хода на войната. Заговори се и за превземане на Мосул – най-големия град в северната част на Ирак, завладян почти без съпротива от ислямистите миналото лято. "Ислямска държава" обаче прегрупира силите си и нанесе удар в провинция Анбар – най-големия иракски регион, населен със сунити. Целта й бе центърът на провинцията – град Рамади. И точно както преди една година при Мосул, иракската армия се разбяга, захвърляйки и оръжие, и техника. Така на Багдад не му остана друго, освен да се осланя на шиитските милиции, които са въоръжавани, обучавани и в някои случаи пряко ръководени от Иран.
Най-важният успех на джихадистите при превземането на Рамади всъщност е в това, че на практика "Ислямска държава" остава без алтернатива сред сунитите. В доминирания от шиити Ирак сунитското малцинство и досега имаше обтегнати отношения с Багдад. Според местни наблюдатели правителството дори нарочно не е предоставило достатъчно оръжие на местните сунитски племена от провинция Анбар, за да се защитят, и така е способствало за победата на групировката. Колкото до шиитските милиции, досегашният опит показва, че когато те навлязат в територии, населени със сунити, се държат не като освободители, а като завоеватели. По този начин местното население остава без друг избор, освен да подкрепя "Ислямска държава" – повратен момент за Ирак, по думите на цитирания от "Ройтерс" близкоизточен анализатор Хасан Хасан.
Не по-оптимистично е положението в съседна Сирия, където групировката завладя Палмира.. Градът е не само стратегически център, но в близост до него се намират развалините на древна Палмира – един от най-големите и известни паметници на античността в Близкия изток. Палмира падна по начин, почти идентичен с този на Рамади – няколкостотин джихадисти извършиха стремителна атака, включително и с камиони с експлозиви, карани от атентатори самоубийци, и хиляди правителствени войници се разбягаха начело с командирите си. Режимът на Башар Асад понесе поредния сериозен удар, след като от началото на годината губи позиции.
Според някои наблюдатели това е началото на края на Асад и следващата цел на ислямистите ще е самата столица Дамаск. Други са по-скептични за перспективите пред тях – според кореспондента на АФП в Бейрут отслабеният от четири години война сирийски режим е напът да приеме едно фактическо разделение на страната, като ограничи властта си до една "необходима Сирия" и се въздържа да пилее силите си, за да защитава всичко извън нея.
"Разделянето на Сирия е неизбежно. Режимът иска да контролира крайбрежието, двата града в централната част – Хама и Хомс – и столицата Дамаск", твърди и цитиран от АФП сирийски политик. Палмира е издадена извън тази зона и това би направило защитата й прекалено скъпа, е обяснението за лесното й предаване. Под контрола на правителството остават малко повече от 20% от територията на държавата, но обитавани от близо 60% от населението й, като там се намират главните стратегически и икономически центрове.
Башар Асад, който принадлежи към религиозното малцинство на алауитите – вид ислямска секта, близка до шиитите, разчита на подкрепата на религиозните малцинства, концентрирани в източната част на Сирия. И е твърде рано режимът му да бъде отписван по още една причина – помощта, която получава от Иран, Русия и ливанската шиитска милиция "Хизбула". С предстоящото подписване на споразумението за иранската ядрена програма подкрепата за Дамаск вероятно ще се увеличи. Заради санкциите по сметки на Техеран в момента са блокирани 120 млрд. долара, а каква част от тях ще отидат в касите на сирийския режим можем само да гадаем.
В последна сметка, картината около завоеванията на "Ислямска държава" в Ирак и Сирия започва да се избистря. Групировката все повече консолидира сунитите около себе си и надеждите за някаква нейна сунитска алтернатива се изпаряват. Малко вероятно е обаче тя да успее да овладее двете страни – досегашният опит показва, че е силна в районите, населени с араби сунити, но опре ли до организирана съпротива било от шиити, било от кюрди, устремът й намалява. Това важи със същата сила и за противниците й, но с обратен знак – досега те не са показали особен ентусиазъм да настъпват в сунитските територии. Важно е и друго – и двете "спирачки" на джихадистите – иракското правителство и режимът в Дамаск, разчитат на мощната подкрепа на Иран. И става все по-ясно, че Техеран ще е решаващ фактор при всички варианти за борба с радикалната групировка. Или както се изрази американският сенатор Джон Маккейн, "истинският печеливш от целия този конфликт не е "Ислямска държава", а Иран".
