Изправено пред угрозата на очертаващия се (пореден) 200-милионен дефицит, ръководството на здравната каса пак търси спасителни варианти. След като орязаха до санитарния минимум парите за болниците и за лекарства, от осигурителната институция сега "се огледаха" в цените на клиничните пътеки. Управителят й Глинка Комитов заяви, че ръководството на Българския лекарски съюз е поканено на разговор, на който ще се решава дали да не се приложи поредната непопулярна здравна мярка. Комитов посочи, че определените обеми на медицинските дейности са драстично надвишени и напомни и че в Националния рамков договор е разписано в такива случаи да се пристъпи към редуциране на цените.
Към момента прогнозираният дефицит в бюджета на здравноосигурителното ведомство е около 292 млн. лева. В основата си той е формиран от свръххарчовете за медикаментите и болничната помощ. Именно там ще се търси свиване на разходите. При лекарствените продукти за домашно лечение и медицинските изделия се очертава недостиг от около 108-109 млн. лева. При хапчетата за клиниките и онколекарства липсват 59 млн. лева. Болниците "светят" с около 125 млн. лева. Но в резерва на институцията са заделени 93 млн. лв. и ще се търсят към 200 милиона. От касата твърдят, че има солидно надвишаване на обемите по някои клинични пътеки, но те съвсем не са от масово използваните. Така че "рязане" на всички на общо основание е твърде неприемлива развръзка за всички в здравната система.
Новото ръководство на Българския лекарски съюз засега не дава индикации, че би приело присърце по-евтините цени на пътеките. Председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев неколкократно обяви, че ако болниците работят на по-ниски цени, те ще компенсират финансовите си дефицити, като приемат повече пациенти. И така ще падне качеството на услугата. Според него изходът от патовата ситуация е да има актуализация в бюджета на касата до 2-3 месеца. Ако преговорите между двете страни са неуспешни, осигурителният фонд като платец може еднолично да наложи волята си, а Министерският съвет – да я узакони с постановление. Силовият подход обаче със сигурност би предизвикал лекарски стачки, недоволни пациенти, а много болници ще се плъзнат по ръба на фалита.
"Ако клиничните пътеки бъдат намалени, ще стане невъзможно общинските болници да работят", прогнозира председателят на тяхното сдружение д-р Неделчо Тотев. Той каза, че те и сега са поставени под напрежение заради лимитираните си бюджети, които в сравнение с 2014-а са паднали с 10-15 процента. Тотев допълни, че клиничните пътеки и без това са недофинансирани, а повечето общински лечебници работят главно с тези с най-ниски цени. Според него подобен ход ще се отрази най-вече на заплатите на лекарите, защото те се формират от изработеното по пътеките. От своя страна специалистите ще бъдат демотивирани да работят, някои ще напуснат и така ще се завърти един порочен кръг без изход. Може с точност да се предположи, че повечето болници ще затънат в нова доза колосални дългове.
Интересен акцент направи председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров. Той смята, че касата е изправена пред нарастващ натиск да плаща повече, отколкото има, и затова актуализацията на бюджета й е неизбежна. Кацаров добавя, че механичното намаляване на цените на пътеки с някакъв процент не е добро решение и предлага други варианти. Например значителна част от клиничните пътеки – еднодневната хирургия, диагностични и терапевтични, които не изискват болничен престой, за кожни заболявания, УНГ и очни да бъдат извадени в извънболничната помощ и така естествено ще се свият разходите за тях.
Друго удачно негово предложение е да се въведе коефициент за тежест на пътеката спрямо възрастта на пациента и съпътстващите го хронични заболявания. Според Кацаров касата и лекарите могат да договорят аутсорсинг на дейностите по някои пътеки – лабораторни и образни изследвания, патология, и така болниците ще пестят разходи за персонал и скъпо оборудване. Експертът смята, че здравноосигурителната институция може да преразгледа реимбурсната си листа на лекарствата за домашно лечение и да плаща на 100% повечето от тях, за да намалеят хоспитализациите. "Разбира се, че цените на клиничните пътеки не са неприкосновени. Не е нужен много задълбочен анализ, за да се види, че има както подценени, така и надценени", заключва Кацаров.
"В бюджета на здравната каса дефицит от 200 млн. лв. в края на годината няма да има", пък прогнозира министърът на здравеопазването д-р Петър Москов. Само че, ако системата на здравеопазването продължи да работи както досега, недостигът може да е и по-голям. Според Москов публичните разходи за здраве са 4 млрд. лв., но от тях около 1 млрд. лв. не отиват по предназначение и точно от тези среди, които ги усвояват, идва съпротивата към реформите му. Той увери, че от 2016-а здравната каса ще сключва договор за социалнозначимите заболявания, които ще влязат в основния пакет само с лечебни заведения, предлагащи комплексни услуги. Доколко оправдан е този оптимизъм, предстои да разберем, но преди това, изглежда, някой ще се спъне в цените на клиничните пътеки.
