Ваньо Танов, чийто пост шеф на "Митниците" виси на тънък косъм заради почти непосилното увеличаване на очакваните приходи от ДДС и акцизи, се изправи в пореден рунд срещу Вальо (Валентин Златев), шеф на монополната нефтена рафинерия у нас – "ЛУКойл Нефтохим Бургас". Това е най-естествената и предсказуема реакция на Ваньо. Той има зад гърба си вече трикратни опити да инсталира измервателни уреди в целия технологичен цикъл на рафинерията – все неуспешни. Последният, уж успешен, защото дори и депутатското лоби не можа да помогне на Златев да отклони последните ключови пломби на тръбите си, отново бе торпилиран.
Проверка на Агенция "Митници" отпреди дни установи, че по искане на "ЛУКойл Нефтохим Бургас" митнически служители неправомерно са премахнали митнически пломби на част от измервателните уреди в пристанището и са превключили част от уредите на тестов вместо на работен режим. Бесният Вальо (Златев) обвини Ваньо в некомпетентност.
"Ръководителят на Агенция "Митници" продължава своя кръстоносен поход срещу най-голямата компания в България, като използва всеки повод, включително и своята и на служителите си некомпетентност, за да нанася удар върху името и престижа на компанията без всякакви основания", пише в становище на "ЛУКойл". След което на свой ред Вальо "топна" Ваньо на финансовия министър Владислав Горанов за некомпетентност и злонамереност.
Сигналната ракета за атаката срещу Вальо обаче бе изстреляна на 26 май от човека, който като премиер продаде рафинерията на руснаците – Иван Костов. Бургаската нефтена рафинерия на "Лукойл" е осигурила на руския си собственик свръхпечалба за милиарди левове, ощетила е бюджета с "икономисани" плащания на повече от 1 млрд. лв. данъци и е натоварила потребителите с неоправдано високи цени на горивата. Това е установила Лабораторията за управление на риска към НБУ, ръководена от Костов. Тя дава и препоръки за пълна ревизия на предприятието от страна на митниците и данъчните и завеждане на искове за укритите плащания към бюджета и взет незаконно данъчен кредит.
Нефтопреработвателният завод бил начислявал в производствените си разходи цената на по-скъпия петрол сорт "Брент", вместо на реално и единствено внасяния от рафинерията сорт "Урал", който е с 10.6 на сто средногодишно по-евтин. Другият финт бил в играта с отстъпките, т.е. със странната липса на отстъпки от руснаците. В резултат на тези врътки компанията е завишавала своите производствените разходи заради приложени цени на суровия петрол, които не съответстват на борсовите за сорт "Урал", средногодишно със 763.5 млн. лева. С натрупване за анализирания период сумата възлиза на 6.8717 млрд. лв., твърди Костов. Рафинерията пък, определяйки по-висока облагаема стойност, се е уредила с по-висок данъчен кредит по ДДС, който се възстановява. От там обръщат внимание на факта, че групата на "Лукойл" ежегодно декларира, че работи на загуба, но отказва да оповести публично своите производствени разходи за течните горива, които са едни от най-големите като дял от крайната цена в ЕС.
Финансовият министър Горанов обаче подходи внимателно към случая, който в крайна сметка уличава най-големия му данъкоплатец. "Запознат съм с анализа. Не мога да съм сигурен, че представеното вътре е вярно“, каза той.
