Днес има (само) една добра новина от гласуването на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на първо четене. И тя е, че българите зад граница вече ще могат да гласуват на референдумите.
Но други добри новини няма.
Не се промени сега действащото правило едно всеобщо допитване да бъде легитимно, само ако на него гласуват същия или повече на брой хора спрямо предходните парламентарни избори. По правило, на местни избори, когато се предвижда да е референдума, гласуват по-малко хора, отколкото на парламентарните. Така, на практика имаме един декоративен и напълно неизползваем закон.
Първоначално се предвиждаше Народното събрание да бъде задължено да провежда референдум, ако над 300 хиляди граждани съберат подписка. По настояване на ДПС обаче, това се прегласува и отпадна…и пак сме на същия хал – 500 хиляди парафа иначе в парламента няма и да чуят за всеобщо допитване.
Всъщност това вече поставя въпроса какви са народните ни представители – хора изпратени в парламента, за да служат на гражданите или врагове на суверена? На същия онзи, който ходи и гласува, за същите онези, които преди избори нагло лъжат.
Справка групите на БСП и ГЕРБ (но и не само). Когато бе първият мандат на кабинета "Борисов" Мая Манолова всячески се опитваше да се хареса на хората. Дори на всяка втора пресконференция, в която участваше обясняваше как социалистите ще внесат предложение да бъде намален прагът за иницииране на референдум. Но, когато Манолова стана заместник-председател на Народното събрание, а нейната партия бе мандатоносител забрави за точно тези предложения. И ролите се размениха.
Цецка Цачева, Димитър Главчев и кой ли още не от ГЕРБ заявяваха, че прагът за признаване на референдум е много висок и трябва да бъде намален. Същото говореха и за необходимия брой подписи, когато партията на Бойко Борисов събираше подкрепа за предложенията на президента Росен Плевнелиев.
Къде остана днес кресливият Реформаторски блок, къде бяха депутатите от АБВ? Защо не защитиха собствените си предложения да бъде намален същият този праг за валидност, както и същия този необходим брой подписи за признаване и свикване на референдум?
Къде бяха патриотите, които искат задължително гласуване, но сякаш изпитват страх от пряката демокрация?
Всъщност къде сме ние – гражданите в цялата тази картинка? Никъде. Или някъде на дъното. Защото, нека не си го кажем без да се срамуваме, отново ни взеха за глупаци. А ние отново мълчим срещу това, че искаме да объркаме нечии партийни сметки.
Както например тези на ДПС. Или на ГЕРБ, които трябва всеки ден да доказват, че не са в негласна коалиция с партията на Местан. Той пък открито заяви, че не бива да се преиграва с референдумите, защото много често резултатът от тях следвал конюнктурата на доминиращите настроения в обществото. Интересно как Местан, който се е самообявил за най-либералния в България, всъщност е срещу най-висшата форма на демокрацията, когато гражданите искат пряко да участват в политическите процеси.
Въобще, господа депутати, на маймуни ни направихте, както се изразяваше един известен литературен герой.
