"Много пари се правят с много пари", гласи една от многобройните дилърски поговорки. И всяка дребна цаца, дръзнала да се включи в играта на едрите финансови акули, обикновено приключва битието си във вид на лек ордьовър за хищниците.
Нещо подобно се случва напоследък с банковите клиенти, които, подмамени от изгодните лихвени условия, са взели ипотечни заеми в швейцарски франкове. Дяволът обаче се крие в детайлите и точно те обръщат колата. В случая това е валутният риск, който съвсем не е дребна подробност и който може да оскъпи двойно тегления заем. А въпросът дали и доколко някой кредитен инспектор е обяснил последствията от рязката промяна на цената на франка към еврото (респ. към лева) е твърде субективен – всяка от страните си има своя версия.
За лош късмет на длъжниците те са сключили заемите си преди пет-шест години – точно в разгара на световната финансова криза, която тръгна от щатския пазар на ипотеки с висок риск. Тя на свой ред задълбочи проблемите на по-бедните и разточителни държави от периферията на еврозоната и утежни дълговото им бреме и състоянието на банковите им системи. Нищо изненадващо всъщност не се случи: всяка турбуленция от политически, икономически, климатичен, криминален – или от какъвто и да било друг характер, или на която и да била природна стихия, насочва парите на инвеститорите към активи с възможно най-нисък риск. А класическото спасително убежище на богатствата е Швейцария и по-специално нейната валута. Особено когато и САЩ, и еврозоната са в криза. След франка се подреждат паричните единици на скандинавските държави.
Това съвпадение на множество негативни фактори създаде перфектната буря, в която потънаха гемиите на почти всички чуждестранни длъжници в швейцарски франкове, особено тези от Балканския полуостров и от Източна Европа. Последния удар нанесе Швейцарската национална банка, която на 15 януари се отказа да защитава минималната цена на местната към единната европейска валута от 1.20 шв. франка за едно евро. И швейцарските пари в момента са поскъпнали към българските с 40-50% спрямо момента, когато нашенците са получили заемите си. Което автоматично означава и оскъпяване на кредитите със същия размер.
Осъзнали, че не могат повече да изплащат задълженията си към банките, десетки български кредитополучатели в швейцарска валута се събраха на митинг пред БНБ на 2 юни и поискаха незабавно политическо решение за премахване на т. нар. франкова задлъжнялост. Комисията за защита на потребителите пък обяви в края на миналата седмица, че е установила неравноправни клаузи в договорите за отпускане на ипотечни кредити в швейцарски франкове. Според КЗП няма критерии и методика за определяне на размера на базовия лихвен процент и целият валутен риск от промяната на курса на швейцарския франк неминуемо остава за сметка само на кредитополучателя. Освен това комисията смята, че размерът на погасителните вноски става известен едва в момента на падежа. КЗП е дала 14-дневен срок на банките да отстранят неравноправните клаузи и ако това не се случи, комисията ще заведе колективен иск и ще настоява тези клаузи да бъдат обявени за нищожни.
Доколко и дали това ще облекчи положението на длъжниците във франкове не е ясно. Единственият сигурен начин те да получат глътка въздух е кредиторите и държавата да си поделят част от задълженията им. Така направиха в Унгария и решиха проблема още в края на миналата година. Тогава кабинетът на премиера Виктор Орбан разпореди жилищни ипотеки в чуждестранна валута на обща стойност около 14 млрд. щ. долара да бъдат конвертирани във форинти. Така бяха елиминирани валутните колебания. Всъщност Орбан работи по темата още от 2011-а, когато бе приета програмата за цялостно предсрочно погасяване на ипотеки в чуждестранни валути по доста по-нисък от пазарния курс. От транзакцията през 2011-а унгарските кредитни институции загубиха 1.7 млрд. долара. Но пък, по оценка на икономисти, на пръв поглед капризният ход на авторитарния премиер Орбан за миналогодишния обмен на заемите в чужда валута в местни пари се оказва мъдро решение. От една страна, то спаси хиляди семейства от разорение, след като Швейцарската национална банка "отвърза" франка от еврото, защото 20-процентният скок на швейцарските пари щеше да натовари бюджетите им с още около 700 млрд. форинта (2.5 щ. млрд. долара). От друга, макар банките да понесоха сериозни загуби от конвертирането, ако то не бе извършено, скокът на франка със сигурност щеше да увеличи чувствително размера на лошите им кредити. Този валутен обмен е и основният фактор за ръста на БВП на Унгария с 3.6% през миналата година и за очакваните нови 3% през тази, при това в отсъствието на инфлационен натиск, което ще даде възможност на централните банкери да понижат лихвите.
В Полша размерът на ипотечните заеми в швейцарски франкове, отпуснати от полските кредитни институции към края на ноември 2014-а, е бил 131 млрд. злоти (36 млрд. щ. долара), или 46% от всички жилищни кредити. Такива са данните на полския финансов надзор. Основната опозиционна партия в страната – "Право и справедливост", поиска правителството да разреши на длъжниците да погасят ипотеките си във франкове по курса отпреди 15 януари 2015-а. На това предложение категорично се противопостави председателят на Полската централна банка Марек Белка. Варшава поиска от местните кредитни институции да започнат да начисляват отрицателни лихви на клиентите със заеми в швейцарски пари, за да облекчат погасяването на ипотеките на около 575 хил. полски домакинства. Така банките ще поемат лихвения, а длъжниците – валутния риск. Нерешителният подход на управляващите във Варшава към "франковите кредити" е и една от причините, помогнали на кандидата на "Право и справедливост" Анджей Дуда да спечели преди две седмици изборите за президент.
Сръбският финансов министър Душан Вуйович, който се сблъсква със същите "швейцарски" проблеми, съобщи, че местните банки обмислят да удължат сроковете за погасяване на заемите във франкове на сръбските домакинства и да понижат лихвите, за да облекчат натиска върху длъжниците.
Следствие за предполагаема измама на хиляди банкови клиенти, изтеглили заеми в швейцарски франкове започна дори срещу френската банкова група "БНП Париба". Според прокуратурата, която на 5 май потвърди новината за разследването, банкерите не са информирали кредитополучателите за произтичащия от сделките валутен риск. Пострадалите са взели т. нар. заеми Helvetimmo в швейцарски франкове между 2008-а и 2009-а, когато лихвените проценти по тези кредити били сравнително ниски. Погасителните вноски по тях обаче трябвало да бъдат в евро. Тази "подробност" се превърнала в сериозен проблем за 4655 кредитополучатели, след като в периода от 2010-а до 2011-а стойността на франка нарасна с 20% към единната европейска валута, а след 15 януари тази година – с нови 20 процента.
