Всичко тече и всичко се променя, но фонд "Научни изследвания" си остава все същия, независимо кой образователен министър го наглежда. Там всичко е вятър и мъгла и никой не знае за какви разработки се плащат купища от парите на данъкоплатците. След това по традиция от нищото изскача поредният скандал за източване на средства, който впоследствие се губи някъде из съдебните коридори. В последните няколко години маса проверки на Инспектората към Министерския съвет, Държавната финансова инспекция, прокуратурата, Сметната палата и кой ли още не разкриха сериозни нарушения за десетки милиони левове. С тях се бяха облажили фондации и обръчи от фирми без научен потенциал, регистрирани по апартаменти в последния възможен срок за участие. Оказа се също, че "свръхрецензенти", някои от тях нелегитимни, оценяват по стотици проекти на ден, за да гушнат по-тлъст хонорар. Системните неразбории във фонда доведоха до смяната на дузина негови управители, а по тази причина си отиде и образователният министър в кабинета "Борисов 1" Сергей Игнатов. Междувременно Висшият административен съд призна за незаконни 22 проекта, сключени с различни дружества, и постанови те да върнат на фонда около 7 млн. лева. Заведоха се някакви дела, но досега не се е чуло някой от уличените да е дал обратно и стотинка.
След "скандала Игнатов" просветният министър на БСП проф. Анелия Клисарова се захвана да оправя батака, но се хвана за главата от завареното и дори смяташе да закрие фонда или да "замрази" дейността му. В последна сметка Клисарова размисли и миналото лято обяви конкурс за проекти в областта на фундаменталните изследвания, плюс сесия за подпомагане на издаването на научна литература. Конкурсът за фундаментални разработки бе на стойност 20.9 млн. лв., които трябваше да се дадат на два транша. За 2014-а бе предвидено да се финансират предложения за 11.5 млн. лв., но какво се случи с тях, историята мълчи. Знае се само, че подписването на договорите се е забавило заради смяната на управляващите и те са парафирани едва в началото на тази година. Списъците със субсидираните кандидати обаче продължават да липсват на уебсайта на институцията.Там е публикуван някакъв отчет за парите, дадени за научна периодика, само че, умишлено или не, той е толкова замазан, че имената на победителите могат да се разчетат само от опитен детектив.
Вестник "БАНКЕРЪ" все пак проследи въпросния конкурс, когато за него се намираше някаква информация. Най-много проекти – 245, бяха подадени за направлението "Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни, в това число изследвания в областта на аграрните науки". Интересът бе породен от солидната субсидия от около 3 млн. лв., като исканите пари варираха между 60 хил. и 300 хил. лв. на калпак. "Тънката част" на тази надпревара бе в заложеното условие да се финансират само фундаментални, а не приложни научни изследвания. По принцип за първите се дават 100% от средствата, а за приложните – половината, като останалите се търсят от външни източници. Мнозина учени възнегодуваха, че в експертните карти за оценка на проектите липсва графа, в която да се посочва видът на изследванията. Така някои биха могли да използват нормативната дупка, за да приберат пълната сума.
По принцип всеки проект може да е фундаментален, докато не се намери бизнес, който да го превърне в приложен. Но в списъците на одобрените имаше и разработки като "Получаване на 2.3-бутандиол чрез ферментация на отпадна биомаса от новоизолирани и рекомбинантни щамове" или "Разработване на комплексна система за биоремедиация на води, замърсени с тежки метали, и ко-генерация на енергия на основата на микробния метаболизъм", които определено са практически насочени.
Както споменахме, фондът не е отчел официално конкурса си, но в публичното пространство се твърди, че той е бил не по-малко скандален от предишните сесии. Под сурдинка излезе информация за неоповестен одит на Министерството на образованието, разкрил поредната порция от нарушения. Говори се за назначаване на експерти без висше образование и без конкурс, за външни консултации на стойност стотици хиляди левове, изплатени на адвокатски кантори и счетоводни къщи за работа, която е можело да бъде свършена от високоплатените служители на фонда, и отново за щуробаджанащина при пресяването на претендентите. През април образователният министър проф. Тодор Танев призна, че в одитния доклад има "някои проблеми" и предложи научният фонд да стане агенция към министерството. Танев отбеляза и че изпълкомът на организацията е избрал ново ръководство, "което не е ново". Начело на "Научни изследвания" застана проф. Венелин Енчев от БАН, който наследи Николай Христов, преди това назначен от министър Клисарова. Любопитното е, че в една от "скандалните" години – през 2011-а, Енчев е председател на временна научно-експертна комисия по природни науки във финансиращия орган. Така че много добре знае за какво иде реч.
За "разсейване на мъглата" депутати от Патриотичния фронт внесоха проект за изменение в Закона за насърчаване на научните изследвания, който по-скоро се трансформира в поредния нов правилник за управление на "Научни изследвания". Там е разписано, че всяка година в края на март фондът трябва да предоставя на Министерството на образованието и науката списък на проведените конкурси за финансиране на програми и проекти с конкурсната документация към тях. Също така и докладите на временните научно-експертни комисии за резултатите от проведените конкурси и класираните проекти, решенията на изпълнителния съвет за определяне на проектите с размера на предоставените им средства, списък на подадените възражения, текущ финансов контрол и отчетност по
изпълнението на договорите, списък на изградените научни инфраструктури и патентите в резултат на изпълнението на проекти, и копие от оперативната програма за развитие на институцията. Ако това бъде направено, малко от малко ще се вижда дали субсидията на организацията се харчи по предназначение, или отново отива при "наши хора". В този ред на мисли следва да се отбележи, че в бюджет 2015-а за "Научни изследвания" бяха гласувани над 18 млн. лева. По закон фондът всяка година е длъжен да оповести програма и план за действие, какви конкурси ще обявява и как ще ги финансира. Но такива документи за тази година не съществуват.
Не е много ясно и какво точно се казва в отчета за 2014-а на вече бившия управител Николай Христов. За конкурса е споменато, че са подадени 779 предложения, от които са класирани над 600, а одобрените са 114. Но кои и какви са те и колко пари са им раздадени, няма нито дума. За сметка на това с подробности разбираме как институцията е подредила архива си и е изнесла 20 000 тома от книгохранилището. Задачите за 2015-а пък направо "чупят гипса" – разплащане на проекти от периода 2008-2012, и то след решение на Министерския съвет, увеличаване на щатните служители и… тясно сътрудничество с Дирекция "Наука" в Министерството на образованието. Този "кух отчет" не само е одобрен от изпълнителния съвет, но Христов дори получава писмена благодарност за "добре свършената работа"…
