Новите технологии, свръхрегулациите, кибератаките и нерегулираната конкуренция са сред най-сериозните предизвикателства пред развитието на финансовата система. До този извод стигнаха водещи банкери по време на международния форум "Финансови иновации" в София, който се организира от Асоциация "Банка на годината" и Висшето училище за застраховане и финанси. Предстои сериозно реформиране на предлаганите банкови услуги, така че те станат по-персонализирани за всеки отделен клиент и по-достъпни чрез новите канали за комуникация. Причината са новите технологии, които се развиват изключително бързо и банките не могат да останат назад от тези процеси.
"В днешно време основното опасение е стабилността на финансовата система. Информационните технологии допринасят широко за ефективността на финансовия сектор, а технологичният прогрес е ключов за развитието на финансовата система. Централните банки и регулаторните органи обаче не могат да решат всички проблеми", заяви при откриването Фернандо Монтес-Негрет от Финансовия център за аналитична подкрепа на Световната банка във Виена (FinSAC). Финансистът представи доклад на банката "Регионалната киберсигурност във финансовия сектор – предизвикателства и решения", направен на базата на проучване сред 14 държави в Европа и Централна Азия. Експертът разкри, че 11 от 14-те държави са били цел на кибератаки. Затова и много от големите компании и банките все още се боят да използват онлайн банкиране, обясни Негрет и допълни, че много компании дори не разкриват, че са станали обект на хакерска атака, за да не изгубят своите клиенти и репутацията си.
Главният изпълнителен директор на "СиБанк" и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петър Андронов призна, че в последните години именно технологиите са тези, които промениха коренно банковия сектор по отношение на ефективността. Затова и регулациите и конкуренцията на банките в лицето на небанковите финансови институции, към които няма толкова строги изисквания, ще са сред най-сериозните предизвикателства пред банките.
"Новите регулации пълзят от всички посоки и с различни темпове. Разходите за регулации на банките растат прогресивно нагоре. Поради тази причина банковото дело става изключително скъп бизнес. Банковата отчетност, подавана към Европейската централна банка, се увеличи. Директивите, които тепърва се прилагат, и режимите, които се измислят, са толкова сложни. Всичко това е огромно препятствие пред банките и ги поставя пред една сериозна дилема – как да останат печеливши и да оцелеят на пазара? Това означава, че трябва да извършат множество реформи и да се премине дори към консолидация", коментира банкерът.
Той разясни, че все повече небанкови играчи навлизат на пазара на финансови услуги. Така те се превръщат в доставчик на банкови услуги без да притежават необходимия лиценз, което представлява огромно предизвикателство пред банките. На практика вече е възможно извършването на покупки през интернет чрез мобилно устройство с използването на отделно приложение, както и на трансфери и преводи между две лица също с помощта на мобилно устройство.
Пример в тази посока е, че използването на интернет банкирането при големите и средни предприятия, а дори и при дребния бизнес в България, достига почти 100%. Това означава високо проникване и взаимна обвързаност между банковите канали и тези услуги, обясни Андронов.
Според него обаче този тип услуги също си имат своите ограничения. "Причината е, че не можеш да очакваш банките, които имат само интернет платформи и нямат клонове, да превземат пазара на депозитните услуги. Така например в страните, в които този модел работи, се вижда ясно, че този тип услуги достигат бързо своя предел и спират. Причините са две – първо, потребителите обичат да знаят, че този, на който те дават парите си, съществуват физически било и то с един клон и второ – използването на интернет банкиране спада рязко след новина за кибератака", разясни още той.
Въпреки това дигитализацията във всички индустрии е необратим процес, а начините традиционните банки да продължат напред чрез иновации са – опростяване и оптимизация, гъвкавост и бързина при прилагане на промени и адаптиране към променяща се среда, постоянен процес на иновации, използване на big data за по-ефективни продажби. "Не можеш да влизаш в дигиталната епоха с 500 различни депозитни продукта и с 50 различни потребителски кредити, защото трябва да пренапишеш цялата сложност на тези продукти върху дигитална основа и да принудиш клиентите си да ровят в това море от възможности. В дигиталния свят обаче именно това отблъсква клиентите, защото те търсят бързина", призна още председателят на Асоциацията на банките.
Според него използването на личните данни на клиентите, събирани от банките с цел предоставяне на персонализирани продукти, трябва да не бъде прекомерно, за да не се получи обратен ефект – твърде грубо навлизане в личния живот на клиентите. Затова сега се подготвя европейска директива, която ще накара банките да искат съгласието на клиентите преди да разпространяват и използват информация, свързана с тях.
Главният изпълнителен директор на "Пощенска банка" Петя Димитрова коментира от своя страна, че огромните обеми от информация, които събират банките, вече активно ще се използват за създаването на профили на клиентите. Те от своя страна пък ще се използват за предлагане на подходящи услуги за всеки отделен клиент на банката. Това ще оптимизира разходите и ще увеличи печалбите на банките, смята още Петя Димитрова. За разлика от преди години, когато финансовите институции правеха повече продукти, сега се прави точно обратното – продуктите се създават според потребностите на всеки един клиент.
"Ако преди години продуктът беше предлаган с идеята да се хареса на клиента, сега вече клиентът е този, който казва какъв точно продукт да му бъде предложен. Вече клиентът е в центъра на вниманието на банките, а не продуктът", коментира и Софи Бертин, мениджър корпоративно развитие в SIX Group, Швейцария.
Според главния изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" Левон Хампарцумян пък пътят на развитие на банките са именно новите технологии, но някои банки "ще вземат завоя, други – не". Това мнение сподели и генералният директор на "Хюлет-Пакард България" Ираван Хира, според който новите технологии изцяло ще променят банковата индустрия и ако някоя банка не успее да се адаптира към новото поведение на клиентите и новия тип търсене на продукти, тя няма да бъде достатъчно конкурентна на пазара.
Иначе по данни на УниКредит Булбанк пет пъти повече клиенти за две години са започнали да извършват ежедневни банкови операции през мобилните си телефони. В същото време ръстът при използването на онлайн банкирането на годишна база е от 85%, а 70% от ежедневните операции клиентите извършват изцяло чрез алтернативните канали за банкиране – онлайн или на зоните за самообслужване. Според Хампарцумян ролята на клоновете постепенно се променя и те вече стават и място за получаване на съвети, консултации и операции с висока добавена стойност.
