ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Излишък при бюджетен дефицит

Чудесата български никога не свършват. Оклюмалата следкризисно българска икономика произвежда бюджетни постъпления, невиждани за последните 7-8 години. Над 1.150 млрд. лв. повече приходи над предвиденото в основния финансов закон за тази година и над 2 млрд. лв. повече до май 2015-а в сравнение със същия период на миналата година.

Има два основни въпроса – откъде (в смисъл по кои приходни пера има преизпълнение) и накъде (т.е как ще бъдат похарчени тези мечтани допълнителни пари).

Първо, трябва да се направи разграничението, че тези 2 млрд. лв. в плюс за тази година се разделят почти поравно между възстановени европейски средства – около 1 млрд. лв. и вътрешни данъчни приходи – пак толкова. Точно затова икономисти побързаха да охладят ентусиазма на официлната власт като заявиха, че приходните подвизи се дължат в голяма степен на вече върнати ни от Европа вече изразходвани средства, после – от затягане на събраемостта, и в никаква степен – заради реформи.

Преди дни от Министерството на финансите се похвалиха, че през юни няма да се поема държавен дълг на вътрешния пазар.  Това било заради доброто изпълнение на приходната част на бюджета и високото ниво на фискалния резерв, в който има над 11 млрд. лева.

Пазарните аналитици обаче развалят ведрото ГЕРБ-ерско празненство. Калоян Стайков от Института за пазарна икономика смята, че е твърде рано да бъдем оптимисти.

"Изпълнението до тук не показва, че бюджетът е в много добро състояние. Ръст на данъчните приходи е констатиран през януари месец. За останалите 3 месеца приходите са минимално над стойностите от миналата година,обясни той.

Според  Георги Стоев половината от увеличението от 1.9 млрд. за 4-те месеца е резултат от касов ефект, свързан с възстановяване на европейски средства от минали периоди. Това е касов излишък. 

Потърсихме за коментар и от икономиста от „Индъстри уоч“ Лъчезар Богданов. Той каза, че приходите идват предимно от ДДС, акцизи, мита и социални осигуровки. Ефектът на евросредствата е на път да приключи, защото почти всички забавените пари вече са ни върнати. Остават надежди за фискалната дисциплина.

Докато източниците на излишъка са ясни обаче, няма никаква яснота за ролята на двете приходни агенции – НАП и Агенция „Митници“. Средата на година е, а прецедентът продължава да се влачи – държавата няма отделни планове за събираемостта на приходите за двете отговорни институции.

„Банкеръ“ помоли Георги Ангелов да коментира  този феномен. „Излиза че те се състезават на тъмно. През минали години, когато имаха планове, те не ги изпълняваха. Сега нямат никакъв ориентир, но реализират преизпълнение. Може би е налучкан верния подход“, смее се той.

Припомнихме му, че премиерът внася допълнителна неяснота по въпроса с неколкократните си заявления, че Първият митничар Ваню Танов ще остане на поста си, "ако преизпълнението е поне 1.5 млрд. лв". Вече е почти сигурно, че той говори за общо преизпълнение на НАП и Митниците. Но така пък остава неясно защо, ако НАП са виновниците на приходния бум, Танов ще се кичи с лавровия венец. Както и защо, ако той даде огромния принос за приходното охолство, няма да бъде укорен неговият колега – шефа на НАП Бойко Атанасов.

По втория важен въпрос – „Накъде“, икономистите се почти единодушни. „Излишните пари ще отидат за, елегантно казано, подобряване на гъвкавостта на правителството. Знаете ли какво значи това?

Ето какво. Бойко не обича крясъците и вувузелите. Той ги запушваше и ги запушва с пари. Така че, който излезе на мирен протест пред „Дондуков 1“, ще получи със сигурност парче от излишъка.

Лъчезар Богданов смята, че едва ли ще се намери по-смислено приложение на „излишните“ пари. Това правителство няма сили за реформи, то ще върви по утъпканите пътеки. Лекари, учители, военни ще глътнат допълнителните приходи. А това значи липса на реформи, казва той.

„По принцип реформи би трябвало да се правят при наличие на пари. Има стремеж да се говори за тях обикновено когато пари няма. А не се правят, защото са опасни за властовото здраве на политиците“, коментира той.

Това само български синдром ли е, попитахме ние. На което Богданов отговори, че не е. „Това е всеобщ политически синдром“, каза той.

Георги Ангелов също каза за „Банкеръ“, че прахосването на излишъка ще бъде поредния сигнал за липса на желание за реформи.

Иначе оптимизмът и стилните обещания на властта не секват. Според фининансовия министър Владислав Горанов допълнителните постъпления ще бъдат използвани за намаляване на дефицита. „В бюджета за 2015 г. е заложена "дупка" от 2.489 млрд. лв., или 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Ако цялото очаквано преизпълнение (към 1.5 млрд. лв.) бъде използвано за свиване на дефицита, отрицателното салдо в края на годината може да бъде намалено до около 1 млрд. лв., или около 1.2% от БВП.“

За да стане възможна подобна операция, бюджетната рамка за тази година трябва да бъде актуализирана. Това пък каза бодрата председателка на бюджетната комисия Менда Стоянова. След толкова лоши актуализации, "добрата“ актуализация щяла да е възможна заради по-високите от планираните приходи. "Ако имаме много голям излишък , мисля че трябва да отиде изцяло за покриване на дефицита. Това не може да стане без актуализация на бюджета. Правителството само не може да изхарчи нито един лев", каза Стоянова. Според нея най-подходящото време за подобна ревизия е през октомври.

Добрите вести идват бързо.

Лошите – още по-бързо, бих добавил аз.

Facebook
Twitter
LinkedIn

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че държавата беше достатъчно подготвена за първия по-сериозен сняг?

Подкаст