Сезонните работници хукнаха към Германия, тукашните се стряскат от еднодневните договори – вт.
Нова цедка за социалните помощи идва със законови промени – въ.
Пазарът на онкомедикаменти удари рекордните 100 млрд. долара. Как се движи той у нас – ср.
Онлайн аптеките масово продават фалшиви лекарства и не спазват изискванията – ср.
Cancer medicines aren’t alone. Overall drug spending in the U.S. saw a significant boost in 2014, growing 13.1% last year after several years of declining rate increases, according to Express Scripts. Oncologic drugs’ share of total drug spending increased only slightly last year in the U.S., to 11.3% from 10.7% the year prior.
Spending on oncology drugs compared to other specialty indications is being driven higher by a confluence of factors. First off, better treatments and early diagnosis have increased the rate of cancer survivorship. Many patients with certain types of cancers, including prostate and liver cancer patients, are living longer as their cancer is treated more like a chronic illness that is controlled via ongoing therapy. Two-thirds of Americans diagnosed with cancer now live at least five years after their diagnosis, compared to just over half in 1990.
Secondly, those better drugs come with a corresponding price tag, especially given the rise of so-called precision medicine–i.e. drugs that are prescribed to target specific diseases based in part on the genetic profile of the patient or tumor. More than 1,000 of these tailored cancer treatments are in development, and we’ve already seen a handful hit the market. These drugs have the potential to vasty improve outcomes, but they often apply to only a small population and can cost $100,000 a year or more.
For instance, one of those targeted drugs, Keytruda, was approved by the Food and Drug Administration last year and has been lauded for increasing survival rates. It treats patients with genetically-linked metastatic melanoma and advanced, non-small cell lung cancer–and costs around $12,500 a month. That adds up to about $150,000 annually.
The use of these targeted therapies is growing. From 2010 to 2014, use of precision medicines grew by 14.6% worldwide, and they now represent 48% of total oncology spending, according to IMS. Spending is growing fastest in what IMS calls “pharmerging” countries–developing economies like China, Mexico and India, where spending is rising from a lower base.
Cancer drug spending hit $100 billion in 2014. Here's why it'll soon be much higher
30 % от работните места за сезонни работници в чужбина са за Германия. Това каза заместник-министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев в интервю за Агенция „Фокус”.
„Предвид, че свободните работни места, които са за чужбина основно за Европейското икономическо пространство и Швейцария свободните работни места, които са обявени в момента в Агенцията по заетостта са 485, като почти една трета, 30 % са за Германия. Другите страни, които са обявили свободни работни места за сезонни работници за селско стопанство са Испания и Португалия. Там набират работници за бране на ягоди, портокали и такива плодове. Набират работници и за секторите хотелиерство, разбира се. В Германия също хотелиерството и ресторантьорството предлагат работа, за стругари, фрезисти, автомеханици, заварчици, електротехници. В строителството се търсят работници: куфражисти, монтажисти, бояджии и болногледачи, които са в държави от Европейския съюз”, посочи той. Според него предпочитанията на работниците дали да работят в страната или в чужбина са свързани с нагласите за полагане на такъв труд. „Трябва да се отчете това, че полагането на труд в рамките на европейското икономическо пространство е по-добре платен от труда полаган в България за тези професии на сезонните работници. Естествено е, че интересът към такива места в чужбина се увеличава. Тук трябва да се отчете и това, че за периода на сезонната заетост работещите, които предприемат тази стъпка да търсят такава сезонна работа в чужбина се отдалечават от семействата, от дома. Има и отрицателни страни една такава заетост. Може би водещият мотив, за да се предпочете работа в чужбина е основно заплащането. По никакъв начин не бих причислил към тези мотиви условия на труд или други аргументи от страна на работещите. Бих казал, че условията в България по отношение на сезонната заетост може да се окажат и по-добри от тези в чужбина. В Испания търсят сезонни работници за туризма. Там основно търсят аниматори, артисти, фитнес инструктори, танцьори, певци и музиканти. Искам да отбележа, че подборът по тези оферти е приключил и значителна част от лицата, които са одобрени вече са започнали работа”, обясни Гълъб Донев.
Деница КИТАНОВА
аместник-министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев в интервю за Агенция „Фокус” по повод еднодневните трудови договори и сезонната работа в страната и в чужбина.
Фокус: Г-н Донев, ще се излезе ли от сивия сектор след въвеждането на еднодневните трудови договори?
Гълъб Донев: Еднодневни трудови договори се предлагат като нова мярка, нов вид трудов договор със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда и целят точно това. Те целят да се обхванат всички работници, които в момента полагат труд в селско стопанство. Предимно по обработката и прибирането на плодове и зеленчуци, розов цвят и други насаждения. По този начин те са обхванати от еднодневните трудови договори и ще излязат от икономиката на сиво. До този момент тези работници, поради характера на работата и поради това, че голяма част от тях са на социално подпомагане и са регистрирани в бюрата по труда като безработни лица, за да могат да ползват определени социални придобивки, не желаят да сключват трудови договори.Заобикалят закона и може да се каже, че до този момент те работят в сивия сектор. Въвеждането на тези еднодневни трудови договори и запазването на правата им да получават енергийно подпомагане, запазването на регистрацията им в бюрата по труда като безработни лица, за да могат да ползват услугите, които предоставя Агенцията по заетостта по консултиране и информиране, подпомагане за започване на работа и запазване на обезщетенията за безработицата, са мерки, които целят да стимулират тези работници в сезонната работа по прибирането на реколтата. Целта е да излязат на светло като им се предлага с тези договори да бъдат осигурявани за пенсии и трудова злополука, професионална болест и здравно осигуряване. С това, което се предлага като пакет от мерки в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда се цели, се цели това. Необходимо е да бъдат привлечени тези хора към законен труд по трудови договори. Те трябва да могат да ползват всички придобивки, които са ползвали до момента и да бъдат активирани и приучени към полагане на труд в реалната икономика. Има ограничение, че по тези еднодневни трудови договори лицата, които се наемат по тях могат да полагат труд до 90 дни през календарната година.
Фокус: По какъв начин тези договори помагат на сезонните работници?
Гълъб Донев: Тези договори помагат на сезонните работници в няколко насоки. Осигурява се легална заетост, излизане на светло. Те ще се ползват с всички права на осигурени лица за пенсия. Могат да използват придобития осигурителен стаж чрез тези договори при определяне на правото за получаване на пенсия и размера й. Ще могат да се ползват и когато са осигурени за трудова злополука и от всичко това, което предоставя към момента на осигурените за този риск, когато настъпи трудова злополука. За периода на неработоспособността, но не повече от 90 календарни дни, ще могат да се ползват от обезщетенията на държавното обществено осигуряване за трудова злополука и професионална болест.
Фокус: Какъв е броят на заетите сезонни работници в земеделието и на тези по курортите?
Гълъб Донев: С тези еднодневни трудови договори бизнесът и асоциациите на производителите в сектора растениевъдство, етерично-маслени култури наемат за сезонна работа между 60 и 100 хиляди работещи. До 1 май 2015 година заявените работни места за сезонни работници са 14 983. Основно превес в това отношение имат работещите в областта на хотелиерство и ресторантьорство с 6222 заявени работни места. В селското стопанство са 2982 свободните работни места за момента. Имайки предвид, че сезонът сега започва, предстои и по морето, и в селското стопанство,броят на сезонните работници да нараства.
Фокус: Увеличава ли се или намалява броят на сезонните работници през последните години? Какво показва вашата статистика?
Гълъб Донев: Броят на сезонните работници общо взето е постоянна константна величина между 14 500 и 15 000 за всички сектори в икономиката. Основно са в хотелиерството и ресторантьорството и в селското стопанство, където най-голям брой сезонни работници използват през активните сезони.
Фокус: Къде предпочитат да работят сезонно българите – по Българското Черноморие или в чужбина. Как това се отразява на икономиката?
Гълъб Донев: Предвид, че свободните работни места, които са за чужбина основно за Европейското икономическо пространство и Швейцария свободните работни места, които са обявени в момента в Агенцията по заетостта са 485, като почти една трета, 30 % са за Германия. Другите страни държави, които са обявили свободни работни места за сезонни работници за селско стопанство са Испания и Португалия. Там набират работници за бране на ягоди, портокали и такива плодове. Набират и за хотелиерство, разбира се. В Германия също хотелиерството и ресторантьорството предлагат работа, за стругари, фрезисти, автомеханици, заварчици, електротехници. В строителството се търсят работници: куфражисти, монтажисти, бояджии и болногледачи, които са в държави от Европейския съюз.
Фокус:Къде предпочитат да работят българите – в страната или в чужбина?
Гълъб Донев: Тук вече за предпочитанията трудно бих могъл да дам някакъв отговор. Определено те са свързани с нагласите за полагане на такъв труд както в България, така и в чужбина. Трябва да се отчете това, че полагането на труд в рамките на европейското икономическо пространство е по-добре платен от труда, полаган в България за тези професии на сезонните работници. Естествено е, че интересът към такива места в чужбина се увеличава. Тук трябва да се отчете и това, че за периода на сезонната заетост работещите, които предприемат тази стъпка да търсят такава сезонна работа в чужбина се отдалечават от семействата, от дома. Може би водещият мотив, за да се предпочете работа в чужбина е основно заплащането. По никакъв начин не бих причислил към тези мотиви условията на труд или други аргументи от страна на работещите. Бих казал, че условията в България по отношение на сезонната заетост може да се окажат и по-добри от тези в чужбина. В Испания търсят сезонни работници за туризма. Там основно търсят аниматори, артисти, фитнес инструктори, танцьори, певци и музиканти. Искам да отбележа, че подборът по тези оферти е приключил и значителна част от лицата, които са одобрени вече са започнали работа.
187 медикамента, сред които за сърдечни заболявания и антибиотици, изчезнаха от българския пазар миналата година
– Всяко второ нарушения в аптеките е за продаден медикамент по лекарско предписание без нужната рецепта
– Производители на лекарства изтеглят от българския пазар близо 200 медикамента всяка година заради липсата на икономически интерес. Колко препарата са изчезнали през 2014-а, доц. Стоименова?
– През 2013-а изтеглените лекарствени продукти са 166, но някои от тях са временно спрени и после отново са доставяни. Постоянно изчезналите са 89 от тях. През 2014-а всички изтеглени са 187, от които 98 са постоянно спрени. За тези свои намерения производителите уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) поне 2 месеца по-рано. Гледайки списъка на изтеглените медикаменти през миналата година, те са такива, които могат да бъдат заменени с други лекарства. Става дума за антибиотици, препарати за сърдечносъдови заболявания, срещу грип и простудни състояния, онкологични, фактори на кръвосъсирването, много хормонални продукти – например за лечение на щитовидната жлеза, дори за отказване на цигарите, някои форми на таблети за еректилна дисфункция.
– Посочихте онкомедикаменти. Сред тях има ли лекарства без алтернатива, защото сме сигнализира как например деца с онкохематологични нямат достъп до спасителни препарати?
– Не, няма такива. Изтеглянето е проблем на малките пазари, а не в резултат на неадекватна лекарствена политика. Напротив – политиката в сферата на ИАЛ е абсолютно адекватна, тъй като ние много точно претворяваме европейското законодателство. Освен, че сме под управлението на министъра на здравеопазването, ние сме и под методологичното и пълно ръководство на Европейската агенция по лекарствата.
Изтеглянето е проблем и на други малки пазари като Малта и Кипър, тъй като фармацевтичните компании нямат интерес към тях, още повече ако също са бедни като нашия. Плюс това като се приложи референтното ценообразуване между 17 държави, наблюдава се „ефектът на доминото“. Какво значи това – цената, която се постигне у нас, а тя се понижава веднъж годишно, после „ще удари“ компанията в държави, сродни по икономическо развитие като нашата – например Словакия и Унгария. Т.е. като цяло се намалява цената на препарата в ЕС и в един момент тенденцията ще стигне включително до Германия. В този случай всяка една компания прави оценка на рисковете – какви са те, ако поддържа един продукт в България, спрямо ползите на други пазари. Политиката на много производители е да не си позволяват да доставят продукти на малки пазари заради ценовите разлики. А решението им за това няма нищо общо с представителството им у нас. То се взима на централно ниво.
И да се върнем на въпроса ви – други продукти пък се изтеглят, защото са остарели като концепция и се е появил нов техен аналог. Трето – ако две компании се слеят и имат конкурентни препарати, те не продължават да поддържат и двете линии и т.н. Прави ми обаче впечатление, че няма гъвкавост на мисленето. Когато се изтегли продукт, винаги има алтернатива, дори и при медикамента, за които последно се съобщи у нас (б. р. – лекарство от групата на бензодиазепините). Конктерно той се прилага при три показания и за всяко едно от тях има терапевтични заместители.
– Но до напрежение се стига, заради случаи, при които наистина няма алтернатива и тогава хората са принудени са пътуват до съседни държави, за да си набавят лекарството.
– Ако става дума за такъв продукт, той е животоспасяващ и е разрешен някъде в друга държава, тогава се доставя по Наредба №10. На седмица одобряваме по няколко десетки такива разрешения за внос.
– Проблемът с Наредба№10 е, че болниците трябва да купуват тези медикаменти, а много от тях нямат финансовата възможност, тъй като са задлъжнели са. Така ако пациенти не могат да си я набавят със собствени средства, остават без терапия и ние, медиите, пишем за мъката на пореднотото семейство…
– Всички тези проблеми трябва да се разглеждат многопластово. Регулаторът – т. е. ИАЛ, може само да информира обществеността за тях, но няма вина, че дадени лекарства липсват. Ние можем да гарантираме само, че продуктите са качествени и безопасни. Друг начин за доставка на изчезнало от нашия пазар лекарство е министърът на здравеопазването да разпореди на директора на ИАЛ да разпише т.нар. разрешение за употреба. В този случай дистрибуторът ще го внесе, но пък няма как медикаментът да получи цена, тъй като документите за нея се подават от производителя. А както казахме – той вече е изтеглил лекарството и няма никакво намерение да иска получаване на цена. Просто казано – в този случай има юридически луфт в уредбата на Националния съвет по цени и реимбурсиране.
– Преди време се появи твърдение, че 10% от медикаментите у нас са фалшифицирани. Има ли нещо вярно в него?
– Според доклад на Европейската комисия делът на фалшифицираните препарати на територията на общността е по-малък от 1%. Тук е мястото да кажа, че ИАЛ извършва планиран надзор на лекарствения пазар у нас, при който се взимат проби и се анализират медикаменти, сравнявайки тяхното качествено и количествено съдържание с това, което е декларирал производителят, че ще спазва. Всяка година анализираме цял списък с вещества.
– Как правите избора си за тях?
– Критериите са няколко. Спираме се на продукти, които се появяват на нашия пазар за първи път, когато имат сложен синтез на активното вещество – т. е. ако лекарството се получава по сложен начин, а тогава има възможност за примеси. В този случай се интересуваме дали в препарата са останали примеси. Трето – ако медикаментът има ново място за производство, когато има докладвани нежелани лекарствени реакции на територията на България (за това сигнализират компании, лекари, пациенти) или когато се е появила нова комбинация от активни съставки (две лекарства примерно са съществували поотделно на пазара, но в последствие са вложени в един медикамент). Шесто – правим анализи при повишена употреба на даден продукт (това най-често се случва при медикаменти срещу сърдечносъдови заболявания). Седмо – при продукти, които се очаква да са фалшифицирани като тези срещу еректилна дисфункция примерно и др.
По предварително изготвения ни план м. г. сме изследвали 143 партиди медикаменти и всички са отговаряли на качеството и безопасността (като на всяка партида са правени по 3 физикохимични анализа). Извършваме анализи и по сигнали, и по експертизи. Голяма част от медикаментите, които се продават у нас, обаче са разрешени по европейски процедури и по взаимно признаване.
– Т.е. продават се и в останалите държави от ЕС, а тъй като всички сте в една мрежа, затова и другите страни също взимат проби за анализ от дадени лекарства, нали така?
– Да, а тази мрежа се координира, за да не се изследват едни и същи медикаменти у нас, в Гърция, Румъния и т. н.
– Ние засичали ли сме фалшиви продукти и какви?
– От всичките 143 анализирани партиди всички са били напълно изрядни. През 2013-а и 2014-а сме открили шест фалшиви медикамента като единият от тях не е имал разрешение за употреба в България – т.е. бил е нелегален. Останалите пет са открити след като са били купени по интернет или иззети от митниците и полицията, с които работим в много тясно сътрудничество (тази година ще направим анализ на 50 медикамента, дадени ни именно от тях).
– Какви са шестте фелшифицирани медикамента?
– Анаболни стероиди и за лечение на еректилна дисфункция.
– Проблем от години е продажбата на медикаменти по лекарско предписание по интернет, което е незаконно. На какви нарушения на забраната сте се натъквали?
– Има много интересно проучване на ЕС от 2009 г. на 100 онлайн аптеки. То установява, че тези аптеки просто ги няма в интернет, независимо че част от тях се появяват в електронното пространство дори на западни държави. Това дава основание да се инициира написването на директива за фалшифицираните лекарства, възниква идеята онлайн аптеките да се регистрират (у нас обявените по надлежния ред са 25 от всичките над 3500), да имат определено лого и др. Причината е, че много фирми правят сайтове като онлайн аптеки, продават незаконно медикаменти и заблуждават пациентите. Установено, че 60% от продаваните лекарства в интернет са фалшифицирани! Няма логика пациентът да не отиде при своя лекар, той да прецени от какви препарати се нуждае, да му ги изпише и болният да си ги осигури от единственото място за това – аптеката! За мен лично купуването на медикаменти от интернет е игра със здравето и живота.
– В интернет се продават предимно продукти за отслабване, анаболни стероиди и хапчета за полова мощ. Като шеф на ИАЛ какво ще кажете на българите, които се подмамват по онлайн търговията?
– Говорила съм с хора, които си набавят такива препарати и си мислят, че става дума за хранителни добавки. А това не е така – много често това са медикаменти по лекарско предписание и за определено заболяване. Понякога те дори са за лечение на тумори, а натрупването на мускулна маса е техен страничен ефект. Затова подобни препарати имат много сериозни последици, включително канцерогенно действие. Моят апел е – хора, не купувайте лекарства по интернет! Купувайте ги от аптеките, в противен случай сами си вредите. Как може да си придирчив към марката дънки, която носиш, да обикалиш няколко магазина, докато си избереш, а да не държиш на здравето си и да пазаруваш лекарства, откъдето ти падне?!
– Какви нарушения пък най-често откривате при проверките в аптеките?
– Всяко второ нарушение или в 55% от случаите е установено, че медикаменти по лекарско предписание са продавани без рецепта. На второ място е наспазването на изискването магистър-фармацевт да продава лекарства. Хванати са да го правят студенти по медицина или лекари, лекарства пък не са съхранявани, както налагат изискванията им (например в хладилник) и т.н. А аптека в Слънчев бряг е била глобена със 75 000 лв., защото е продала нерегистриран у нас медикамент за полова функция. Информацията ни е, че е купувала количества от него от кораби. На места инспекторите пък ни са засекли продажби на медикаменти с изтекъл срок на годност. За щастие случаите са малко, но нека хората винаги следят какво купуват.
Нашият гост
Доц. Асена Стоименова е завършила фармация в Медицинския университет в София. Има специалност по мениджмънт от Техническия университет и по организация и икономика на аптечната и дистрибуторска практика от МУ. Защитила е магистратура по фармакоикономика и здравна икономика в университета по мениджмънт в Барселона.
Била е председател на Комисията по качество на Българския фармацевтичен съюз. От 2008 г. е преподавател в Катедрата по организация на икономиката на фармацията в МУ в София.
Стоименова бе член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти преди през юли 2014 г. да бъде избрана за директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
