Докато Федералният резерв умува кога, а не дали да качи основните щатски лихви, европейските централни банкери продължават борбата за икономическия ръст и за опитомяване на силните национални валути.
Европейската централна банка съобщи на 18 юни, че е "раздала" 73.8 млрд. евро на кредитни институции от еврозоната в четвъртия кръг от програмата, предназначена да стимулира кредитирането на реалното стопанство (Тargeted Longer-Term Refinancing Operations). Банките са взели назаем 98 млрд. евро от нея през март, а общата сума, която са заели досега, е достигнала 384 млрд. евро.
Програмата, както е известно, бе обявена преди година от председателя на ЕЦБ Марио Драги и бе част от пакета за подкрепа на стопанския растеж и за съживяване на инфлацията. И макар в началото да имаше слабо влияние, а в момента е засенчена от покупките на държавен и частен дълг, тя все още показва готовността на банките да подпомагат подема на регионалните пазари, като сключват нови заеми.
Италианските банки, които са усвоили почти една трета от мартенския транш, този път са получили поне 10.6 млрд. евро. Най-активни са били "Интеза Санпаоло" със заем от 5 млрд. евро и "Банко пополаре" с 3.2 млрд. евро. Испанските банки са получили 4.5 млрд. евро – при тях водещи са "Банко популар Еспаньол" с 3.85 млрд. евро и "Банко де Сабадел" с 3.5 млрд. евро. Холандската "Ай Ен Джи груп" е взела назаем 4 млрд. евро.
Кредитите TLTROs са обвързани директно с ръста на фирмените и индивидуалните заеми. Банките могат да получат суми, надхвърлящи три пъти чистото кредитиране за компаниите и домакинствата, без ипотеките за определен период от време. От март насам ЕЦБ предлага средствата срещу базовата лихва за рефинансиране от 0.05%, отказвайки се от начисляваната при първите два транша премия от 10 базови точки. Операциите са тримесечни и всички заеми имат падеж през септември 2018-а.
Въпреки че членовете на еврозоната плуват в пари, съживяването на кредитирането в района остава крехко. Заемите за частния сектор след 0.1% ръст през март са били без промяна през април.
Централната банка на Норвегия оряза лихвените проценти до рекордно ниска стойност и обяви, че ще продължи да ги намалява, за да предотврати рецесия в най-големия европейски производител на суров петрол. Лихвата по еднодневните депозити бе свалена с 25 базови точки – до 1%, на 18 юни, като евентуално следващо понижение ще има през септември. Очакванията са за 0.83% до края на годината.
Акцията на "Норгес банк" се наложи заради охлаждането на местното стопанство след спада на нефтените котировки и екстремните мерки в скандинавските съседи Швеция и Дания. Те свалиха лихвите под нулата. "Норгес банк" намали прогнозата си за растежа на норвежката икономика до 1.25% през тази година и 1.5% през следващата. Петролните инвестиции ще намалеят с 15% през 2015-а и с нови 5% през 2016-а. Планираните съкращения на работни места в нефтения и газовия сектор на Норвегия ще надхвърлят 20 хил. броя, защото компаниите от този бранш се настройват към новите пазарни условия.
Националната банка на Швейцария запази лихвата по депозитите на виждане на досегашните минус 0.75%, както и целевия диапазон за тримесечния ЛИБОР – между минус 1.25 и минус 0.25 процента. Решението, което бе взето на редовното съвещание на банковия управителен съвет и което всички очакваха, не повлия на котировките на швейцарската валута, която в обедните часове в Цюрих на 18 юни се разменяше срещу 1.0462 франка за едно евро.
Председателят на швейцарската централна банка Томас Йордан пък увери, че той и колегите му са готови да започнат да купуват чуждестранна валута, ако местната поскъпне прекалено. Икономическата им прогноза е за малко под 1% ръст на БВП и за 1% спад на потребителските цени през тази година.
Силата на франка, която се дължи на статуса му на спасително убежище при стресови ситуации от всякакъв характер, създава "изключително трудна" обстановка за износителите, подчерта Йордан. Местното стопанство се сви през първото тримесечие, а икономисти, анкетирани от агенция "Блумбърг", очакват нов спад през второто.
