До две седмици се очаква Софийският апелативен съд да се произнесе по делото за фалита на Корпоративна търговска банка. Заседанието в петък (19 юни) премина без особени изненади. Всъщност, имаше само една: процесът се състоя при отворени за медиите врата. Това бе и единствената победа, която адвокатите на акционерите на "Бромак", на "Бългерийн Акуизишън къмпани II" и на изпълнителните директори на КТБ успяха да спечелят. Поне засега, защото всичките им останали искания не бяха уважени.
Точно година след затварянето на Корпоративна търговска банка делото за обявяването й във фалит стигна до втората съдебна инстанция. Това се случи, след като срещу решението на съдията от Софийския градски съд Иво Дачев бяха подадени 8 жалби от всички възможни страни по делото – главно заради датата, която той определи като начало на неплатежоспособността на банката.
Съдия Дачев определи това да е 6 ноември 2014 година – това бе денят, в който БНБ отне лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност. Съдията избра тази дата с мотива, че от БНБ не са представили каквито и да било други доказателства, които да водят до извода, че неплатежоспособността на КТБ може да е настъпила по-рано.
Срещу датата 6 ноември обаче възразиха и БНБ, и Фондът за гарантиране на влоговете в банките, и прокуратурата. Според тях "правилната" дата е 30 септември 2014 година. Те се основават на отчетите на квесторите в КТБ – това е моментът, в който те са установили, че собственият капитал на банката е отрицателна величина.
Този спор за календара е изключително важен, защото датата на неплатежоспособността всъщност ще определи кои прихващания ще бъдат обявени за недействителни – всички, извършени след 30 септември или, само тези след 6 ноември 2014 година. Както поясниха адвокатите на Фонда, колкото по-ранна е тя, толкова повече прихващания между депозити и задължения ще могат да бъдат атакувани.
Заседанието в петък пред САС започна и приключи само за ден, но делото не мина леко. Три часа продължиха само споровете по допустимостта на жалбите и по доказателствените искания, направени от страните в процеса "КТБ". Аргументите и тезите, които развиха юристите на БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете, както и тези на адвокатите, представляващи акционерите, спокойно биха могли да съставят един актуален учебник по банкова несъстоятелност – четиво, което според професорите по право липсва, а и е особено необходимо в момента.
Споровете се завъртяха първо около това дали акционерите и изпълнителните директори изобщо имат право да обжалват решението на СГС. Защото законът дава тази възможност само на прокуратурата, на БНБ и на квесторите на КТБ. Акционерите пък се противопоставиха, че синдиците също не са посочени в закона – следователно и те нямат право на жалба срещу решението на СГС. Кой е прав ще каже съдът, но едва с решението си по съществото на делото.
После битките продължиха около множеството искания на адвокатите на "Бромак" и "Бългериан Акуизишън къмпани II". Първото беше да се обяви решението на Иво Дачев от СГС за нищожно – когато го е подписал, съдията е бил в отпуск по болест. Второто – да се отмени това решение, защото е неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения. И третото, което всъщност бе най-яростно оспорвано, беше искането делото в САС да бъде спряно, докато се реши дали съдът по несъстоятелността има право да осъществи инцидентен контрол върху акта на БНБ, с който бе отнет лицензът на Корпоративна търговска банка. Тази теза бе лансирана от адвокатите за пръв път в СГС, но столичният съд отказа да извърши такъв контрол и последва обжалване пред САС и ВКС. Все още окончателно становище по този аспект на спора няма.
Да поясним, че инцидентният (или още косвен) контрол е специфичен начин един административен акт да бъде предмет на проверка в едно съвсем отделно гражданско или търговско съдебно дело. Това е един своеобразен "процес в процеса". Но законът го допуска при строго определени условия. А те според трите съдийки от САС – Светла Божкова, Светла Чорбаджиева и Теодора Кръстева, в случая липсват.
Затова и САС отказа да се спре производството по фалита на КТБ. Отказано бе и назначаването на международна експертиза, която да установи дали банката действително е била неплатежоспособна преди отнемането на лиценза й. След като съдът по това дело няма възможност да преценява дали лицензът е правилно отнет, подобно искане всъщност става безпредметно.
По същата причина не бе прието като важно доказателство и представеното от адвокат Менко Менков писмо на Комисията за публичен надзор върху регистрираните одитори, от което става ясно, че трите компании – "Афа", "Делойт България" и "Ърнест енд Янг Одит", са давали само консултации на квесторите и БНБ, които по същество не представляват независим финансов одит.
С две думи: и този опит да се направи проверка дали БНБ е отнела правилно лиценза на банката пропадна. Оттук-нататък остава да се чака коя дата ще посочи този съд като начало на неплатежоспособността на КТБ. А за акционерите продължението явно следва в Страсбург. Както адвокат Менко Менков поясни в петък, опитът да се издейства инцидентен контрол върху решението за отнемане на лизенза на КТБ е бил една от последните им възможности да получат правосъдие на българска територия. Ако не се намери друга – тръгват към Европа.
