Над 50% от българите биха оставили детето си в приемно семейство

приемни родители

Невъзможността за грижа за децата би принудила 54.2% от българите да поверят поколението си на грижите на приемно семейство, сочат данните от проведено социологическо проучване на Галъп Интернешънъл. Изследването е по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа и е насочено към състоянието на приемната грижа, а негов спонсор е Мтел.

Социологическото проучване показва, че 37% от сънародниците ни са готови да станат приемни родители, ако получават издръжка и заплата за отглеждането на детето. От друга страна 20% се страхуват да станат приемни родители, а за 11% заплатата и издръжката не са от значение, ако станат приемни родители. В този връзка обаче е важно да се отбележи, че 70% от българите свързват приемната грижа с временното отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, в семейство.

"Неоснователни и притеснителни са страховете на обществото, че приемната грижа е лесен начин да се изкарат пари на гърба на децата в беда", заяви Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа. Той подчерта, че според получените данни за голяма част от българите водещ мотив да станат приемни родители е възнаграждението и осигуряването на държавна издръжка за децата. "В това няма нищо тревожно. Професията на приемния родител е факт, това е достоен труд, но ние сме против социалните работници и бюрата по труда да убеждават хората да стават приемни родители само, за да се справят с безработицата", изказа мнението си Миланов.

Ето и какви тенденции отчита проведеното проучване за нагласата на българите да станат приемни родители:

  • 41.2% биха предприели тази стъпка, ако имат достатъчно време да опознаят детето, преди да го вземат у дома;
  • Ако пък детето няма заболяване или увреждания и е без трудности в поведението биха се заели съответно 33% и 23.3% българи;
  • Друга предпоставка е ако, бъдещите приемни родители сами определят възрастта, на която да е детето (31.7%) и неговия етнос (27.2%);
  • Едва 11.2% пък биха станали приемни родители, ако определят сами дали идва от социален дом или от биологичното си семейство.

Към края на март 2015 година у нас приемните семейства са 2362, а в техните домове живеят 2304 деца. Най-много приемни семейства има в областите Шумен (187), Варна (175), Плевен и Монтана (144), а в град София приемните родители са само 63.В същото време близо 600 са приемните родители без деца, а 446 приемни семейства са заличени от регистрите. Причините за "изтриването" са основно две: част от тях стават осиновители на приемните си деца, а друга част не успяват да се справят с раздялата с децата, поради липсата на подкрепа и системата ги обявява за "несправили се".

Според наблюдения на Националната асоциация за приемна грижа малки момичета от български произход, между 2 и 5-годишна възраст, са основно децата в приемна грижа. Любопитен факт е,че 2 от 3 деца в приемни семейства са от български етнически произход, а все повече деца попадат в приемни семейства от домовете на собствените си родители, заради насилие, неглижиране и бедност.

Националната асоциация за приемна грижа има и изграден традиционен профил на хората, които стават приемни родители у нас. Това са семейства, с двама партньори, между 40 и 50 години, които са завършили средно образование и са отгледали поне едно дете. Тяхната водеща мотивация за това да приемат деца без родители в домовете си продължава да е личното разбиране, че трябва да се помогне на дете в беда.

От асоциацията отбелязват още, че масово приемните родители у нас се сблъскват с лошото и административно отношение на социалните работници към тях. Други често срещани спънки са отношението на обществото към децата от ромски произход, както и неспособността на училищата и детските градини да работят с деца, живели в домове или в насилие. Към тази графа спада и невъзможността на повечето приемни родите да се грижат за деца с увреждания. Все повече приемни родители посочват, че при настаняването на деца при тях те не получават цялата медицинска информация за заболяванията. По този начин много трудно се откриват заболявания, а за други започва късно лечение.

Повече информация по темата, проведеното проучване и активни инициативи в тази област, можете да получите тук http://www.napg.eu/napg%2B+polovinata+ot+bylgarite+biha+poverili+decata-novini/1/MNKjIVKrcZOHMdijcxeDYxenc5erYpafYJebYReLI9evIJOPMVKPMZKTclePI1KT

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст