Банковата система е като парализирана
БНБ в момента е един врящ котел от емоции
Доцент Вазов, как се стигна до Вашата номинация за управител на БНБ?
– Честно казано, и за мен това е загадка. Вече съм казвал, че ако преди двадесет дни ми бяха казали, че някой ще ме предложи за управител на БНБ, щях да се усмихна скептично и да кажа, че това е невъзможно. И ще ви кажа защо е така. Аз си имам своя бизнес, който смятам за успешен, имам си своята мисия в живота и своя престиж в обществото. Имам необходимия доход и всичко това ми дава свободата да се придвижвам спокойно и свободно както в България, така и в чужбина. Нищо не ми липсва. Нямам някакви житейски и финансови цели, към които да се стремя. Единствената ми цел е да повишавам постоянно престижа на Висшето училище по бюджет и финанси, което съм създал и ръководя, което е заело специфичната ниша на елитно бутиково обучение. И успявам, защото училището има уникални магистратури, уникални бакалавърски програми, уникални преподаватели. Ние сме единствените, които имаме английска акредитация на целия университет и на българските програми.
Всичко това е свързано с моята патриотична мисия, защото каквото и да говорим, аз всяка година създавам около 150 бакалаври и около 400 магистри, които не отиват в чужбина, а остават в България. Между другото през последните десет години е нямало правителство, в което да не съм канен на един или друг пост и винаги съм отказвал поради причините, които Ви изложих.
Какво обаче се случи, за да ви извади от цялото това амплоа, което описахте до момента?
– Един ден ми звънна непознат телефон. И отсреща ми се представят, че са от Патриотичния фронт и искат да направят среща на техния лидер Валери Симеонов с мен. Любопитството надделя и отидох на срещата. Запознах се с г-н Симеонов и той в своя директен стил ми каза, че предлага да съм кандидатура на Патриотичния фронт за управител на БНБ. Обясни ми, че вече има установени правила за избор, приети от всички партии в парламента, и аз отговарям на критериите на Патриотичния фронт за тази длъжност. Освен това г-н Симеонов извади и патриотичната карта, като заяви, че в трудни моменти всички членове на Вазовия род са давали своя принос за каузата на българската държава и според него него сега е мой ред и аз да направя това. Това ме накара да приема, че той е искрен в своето предложение, и се съгласих.
Срещнахте се с повечето парламентарни групи, за да представите своите виждания за развитието на БНБ и на банковата система. Какво е впечатлението Ви от тези разговори?
– Виждам, че като политическа култура партиите и поне тези, които са в Народното събрание, имат много положително развитие. Отношението при всички към мен бе изключително коректно. И във въпросите, и в коментарите към мене нямаше елементарни политически заяждания. Личеше, че хората, които разговаряха с мен, бяха подготвени по темите. Въобще говорих с една много сериозна аудитория.
Вероятно една от важните теми, за които сте бил питан, е позицията Ви по случая с Корпоративна търговска банка. Какво е мнението Ви за него?
– Добро впечатление ми направи, че депутатите не се бяха вторачили в този случай, а по-скоро питаха за него в контекста на стабилността на банковия сектор и на доверието към банковата система. Конкретно за мнението ми по казуса с КТБ е, че за него бяха направени толкова много коментари, че всяко допълнително говорене е излишно, преди да се разгледат детайлно конкретните документи по случая както тези в банката, така и онези в управителния съвет на БНБ. Управителят, който влезе в БНБ, трябва много бързо да извади всички протоколи на управителния съвет за последните три години и да им бъдат направени много сериозна ревизия и анализ на взетите решения и ситуациите, в които те са приемани. Това ще даде възможност да се разбере кога се е появил първият демарш на пробив в банковата система.
Смятате, че случилото се с КТБ е опит за атака срещу банковия сектор, а не защото в банката е имало някакъв голям проблем?
– Шест месеца преди банката да бъде поставена под специален надзор, когато никой не си представяше, че тя може да се срине, аз лично съм коментирал, че тя е прегряла и върви към собственото си унищожение. Още тогава съм казал, че тя вече не е под контрола на своя мениджмънт, а се е превърнала в независим организъм, който живее свой собствен живот. В управлението на големи корпоративни структури има един момент, при който самата фирма или холдинг започва да съществува извън контрола на своите мениджъри и ако те не уловят този момент и не вземат мерки това да не се случи или да го овладеят, тази структура започва да се самоунищожава. Ако не беше атаката срещу КТБ през юни 2014-а, избухването на проблемите щеше да се случи през септември 2014-а или през юни 2015-а. Все някога това щеше да стане. Но явно някои хора са направили целия този анализ и са използвали ситуацията в КТБ, за да атакуват чрез нея цялата банкова система.
Защо цялата банкова система? Ако банковата система се срине, се срива държавата. Кой имам интерес от това?
– Държавата не се срива, защото тя оцеля след кризата от края на 1996-а и началото на 1997-а. Един срив на банковата система сега обаче ще означава сриване на валутния борд. Това ще доведе до влизане на страната в една голяма инфлационна спирала, която ще изяде огромни обеми задължения.
В същия момент с разрушаването на валутния борд, онези 20 млрд. евро валутен резерв, които осигуряват покритието на левовата парична маса, ще се появят на пазара и с различни финансови инструменти ще могат да бъдат усвоени.
Искате да кажете, че целта е била да се разграби единственият може би останал наличен конвертируем финансов ресурс на България?
– Моят анализ показва, че целта е била точно тази. Защото, ако целта бе само сриването на КТБ, нямаше другите банки да бъдат атакувани. Нямаше и в момента да продължават опитите под различни форми други банки да бъдат подложени на натиск. И в цялата тази история не стоят само лица в България, но и такива извън страната. Защото този неистов копнеж да се направи бързо стрес тест на банките, който се вижда и от протоколите на европейските институции в Брюксел, има отново за цел да се разклати банковата система. Това е свързано с желание отново големи средства да бъдат раздадени на одиторски консултантски и други специализирани компании, които ще участват в провеждането на тези тестове. Отново при провеждането им и след това да започне да изтича истинска или манипулирана информация колко зле са българските банки. Целта са точно българските банки. А моето патриотично виждане е, че ако нямаме български банки на пазара, това означава все едно да нямаме собствена армия и полиция. Българските банки в българската банкова система са елемент на националната сигурност. И атаката е срещу тях. Да, оценка на активите им е необходима, но защо тя трябва да бъде направена незабавно и да бъде направена от външни компании. Това е обидно. Ние имаме перфектни консултантски компании, които разполагат с перфектни специалисти, които изключително компетентно могат да направят тази оценка.
Когато стана дума за тази оценка на активите, бе казано, че трябва да бъде направена от външни компании, за да можем на базата на нея по-бързо да се присъединим към Европейския банков съюз и Европейския банков надзор. Това не е ли сериозен аргумент?
– Ако ние имаме една сериозна национална политика, ние със или без спешния анализ на външни фирми ще влезем и в Европейския банков съюз и в Единния европейски надзор и в Еврозоната. Защото каква е ползата ни да влезем в Европейския банков съюз, ако не сме в еврозоната? Ще бъдем поставени в позиция да изпълняваме едни решения, в чието приемане няма да сме допуснати да вземаме участие. Това ли искаме? Да сме едни наблюдатели или изпълнители.
Един от аргументите на хората, които призовават бързо да влезем в Единия банков надзор, е, че той ще контролира българския надзор и това ще е гаранция за безпристрастността и ефективността на нашите надзорни органи.
– Е, пак говорим за обидното отношение към България, за което споменах. Защо не погледнем от съществуването на този Европейски банков надзор колко банки в държави, които са част от него, бяха разклатени и се стигна до одържавяването им. Този надзор ли ще контролира нашия? Нека този анализ бъде направен, пък тогава да решаваме дали да бързаме да се присъединяваме към една или друга европейска структура, в чиито решения ние няма да имаме глас. Не споря, че у нас си имаме камъни за дялане. Но проблемите, които съществуват, могат да бъдат решени с наши вътрешни усилия. Ние сами можем да установим добрите практики при контрола върху банките, които да поддържат стабилността им. И това могат да направят българските професионалисти в тази област. Не говоря за онези многобройни самозвани анализатори, които се появиха в последно време и се надпреварват да говорят колко нестабилен бил банковият ни сектор. Как ще е нестабилен, като пазарът показва друго. А той е най-верният индикатор при оценката на състоянието на една система.
И какво показва според Вас пазарът?
– Не според мен, а според статистическите банкови данни банковият пазар е изключително стабилен и доверието на клиентите към него е огромно. Вие как бихте обяснили по друг начин, че при сегашните рекордно ниски лихви депозитите и печалбите в банковия сектор продължават да растат? Хората вярват на банковата система. Тук обаче е и големият проблем, върху който трябва да се замислят всички истински експерти. И той е ниската кредитна активност на банките. Икономиката отбелязва някакъв растеж, който говори за излизането й от криза. При равни други условия в нормална среда банките би трябвало да увеличат кредитирането, за да поддържат този растеж. Това обаче не се случва у нас. Банковата система е като парализирана. Тя си е наложила сериозни рестрикции върху кредитирането. Имам чувството, че на всички административни нива – от кредитните инспектори и лицата, занимаващи се с оценка на риска, до банковите мениджъри, всички са изпаднали в някакъв ужас и се страхуват да сложат подписите си под исканията за кредит. И в същия момент усилията им са насочени към трупане на резерви. Вярно това е ликвидност. Но тази ликвидност не носи доходи на банките.
Трябва ли да бъдат правени структурни промени в БНБ?
– Категорично да! Но тук трябва да се подходи много внимателно и да се започне от Закона за БНБ. Защото в момента неговите разпоредби поставят управителния съвет в ситуацията той да не е ефективно работещ орган. При него управителят и подуправителите са напълно самостоятелни и еднолично отговорни, а липсват онези законово зададени ангажименти, които да изискват управителният съвет да работи като единен мениджърски орган. Това категорично трябва да бъде анализирано и да бъдат предложени съответните промени. Към управителния съвет трябва да бъде създадено специално звено за оценка на различните видове рискове, на които е подложена финансовата система. И на всяко заседание на УС на БНБ тези рискове да бъдат дискутирани и по тях да бъдат вземани съответните решения.
Не мисля, че трябва да се пристъпва незабавно към промени в административните единици на БНБ. Там в момента е един врящ котел от емоции, където всеки коментира какви рокади предстоят, кой на кой подуправител е човек и кой на коя банка е човек. Правят се различни прогнози за бъдещето на един или друг отдел или дирекция, въртят се интриги, пускат се сплетни. В такава обстановка не може да се работи. Затова новото ръководство първо трябва да успокои хората, да даде възможност на всеки да покаже професионалните си качества. В същото време трябва да се състави един ясен дългосрочен план за влизане на България в еврозоната и на базата на него да се види какви структурни промени в администрацията на БНБ трябва да бъдат направени за постигането на тези цели.
Григорий Вазов е основателят на Висшето училище по застраховане и финанси. При представянето си той заяви, че е потомък на Иван Вазов. "Човек с безспорен авторитет, автор на редица книги и учебници. Известен и уважаван заради своите принципи и морал", описа го съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов.
