БСП се кани да излъчи над 70 кандидати за кметове на изборите през октомври. Освен това има амбицията да запази и досегашното си влияние и позиции по места. Номинациите ще станат ясни окончателно през юли и август, след провеждане на форуми на местните структури.
По думите на соцлидера Михаил Миков партията няма да проявява всеядност и да припознава или подкрепя кметове само заради облаги в местната власт, като обществени поръчки например. А когато кандидатите не са нейни членове, ще направи всичко възможно да ги държи "под контрол", за да не заживеят след изборите "свой собствен живот". Миков даде да се разбере още, че споразумение с АБВ няма да има, но ще бъде дадена свобода на местните структури да си взаимодействат. "Не очаквайте, че с Георги Първанов ще подкрепяме един кмет", отсече Миков. Но допълни, че ако по места БСП и АБВ са се разбрали за общи действия, както в Русе, от соццентралата няма да пречат, нито пък ще ги притискат.
Амбициите на социалстите са несъразмерно големи за състоянието, в което се намира партията им в момента. Според социолози "червените изглеждат заети със себе си и вътрешните си проблеми и са свили до минимум публичното си присъствие". И наистина в БСП като че ли няма единна партийна линия, а множество солови изпълнения с неясна цел. Явор Куюмджиев иска отстраняването на Драгомир Стойнев от заместникпредседателския пост. Депутатът Стоян Мирчев стана инициатор на гласуване за изключването на Георги Кадиев от парламентарната група. Дори един неособено известен народен представител Чавдар Георгиев си позволи да иска оставката на правосъдния министър Христо Иванов. Но всички тези ходове остават някак си персонализирани и не създават впечатление, че това е позиция на ръководството на социалистическата партия, което пази пълна тишина и се държи абсолютно индиферентно.
"БСП трябва да приключи с интригантстването", заяви наскоро бившият енергиен и икономически министър Румен Овчаров. "Винаги съм казвал, че отлюспването, изключването, разчистването на сметките от инакомислещи не е път за стабилизация на партия и няма политическа сила в България, която – късайки част от себе си, да е станала по-силна. Няма да се случи това и с БСП. Това не носи плюс за партията, напротив – къса избиратели от нея и се съкращава подкрепата за партията", категоричен е той. Разбира се, друг въпрос е дали Георги Кадиев трябва да прави нещата по този начин и дали трябва да решава важни политически въпроси самостоятелно, обясни Овчаров по повод инициативата на депутата да се разреши агитацията на чужди езици, която противопостави Кадиев на колегите му от левицата.
"Не мисля, че БСП има проблем с лидерите, а има проблем с начина на "отстрелване" на водещи фигури в партията, тази интригантска способност, когато не смееш да кажеш на някого какви са му проблемите, а се опитваш да го оклеветиш, омаскариш, да го злепоставиш пред обществото, така че той сам да си каже: „Хайде, стига толкова". Това е опасното, което се случва и сега с историята с този подкуп. Ясно е, че Миков е поставен в ъгъла, в абсолютен цугцванг. В тази ситуация той няма какво да каже. Ако каже: "Този ми предложи подкупа", той ще го извика в съда, за да го доказва, а ако каже, че няма нищо, но двама-трима вече говорят… Само че те, както говорят, така и не казват", разясни Овчаров ситуацията в партията след забърканата от Бриго Аспарухов интрига. Резултатът от всичко това е все по-голямо и безвъзвратно електорално пропадане на Столетницата.
И докато БСП е взряна в пъпа си, а отделни нейни функционери си въртят игрички, АБВ провежда тактика на "вклиняване" в социалистическите организации по места чрез колкото се може повече общи кметски кандидатури. Тези действия определено се подкрепят от среди в соцпартията, все още изпитващи носталгия по успешния лидер Георги Първанов, дори в провинцията неговите привърженици са повече, отколкото на централно ниво. Първанов не е оттеглил официално подадената ръка, отбягва да говори и да критикува "Позитано" 20 и по-скоро демонстрира желание за диалог и разбирателство, въпреки хладния прием от отсрещната страна.
Така БСП рискува да изпусне и всички нишки. Тя все още има самочувствието на най-голямата партия вляво, макар че реално се свива като шагренова кожа след всеки следващ вот и рискува след време да стане сянка на самата себе си. Социалистите се опитват да печелят някакви дивиденти, критикувайки правителството за всичко, за да очертаят твърдия си опозиционен образ. Но той се получава карикатурен и беззъб, защото от друга страна не предлагат решения на проблемите, което пък обезсмисля напъна им да са алтернатива на сега управляващите.
БСП е против предложенията за пенсионна реформа, против промяна в здравеопазването, против мерките в енергетиката, против конституционните промени и съдебната реформа, но нищо не предлага насреща. Сякаш са против каквато и да е промяна изобщо и държат да се запази сегашното статукво, което е такова, каквото е – плачевно, и благодарение на социалистите.
БСП реално е изгубила своята кауза и сега се лута да намери такава. Само че разнопосочните интереси на отделните приятелски кръгове както на централно, така и на местно ниво много й пречат, което се отразява на доверието в нея. Може би няма да е пресилено, ако се каже, че БСП е пред колапс и самоизключване от дебата в обществото, което я изпразва от съдържание. А това е най-краткият път към самообезличаване и самозаличаване, според политически анализатори. И ако червените функционери продължат да се държат така себично, така фалшиво, така варварски, както със собствената си партия, така и с избирателите, те ще станат вкупом непотребни, а БСП излишна. Няма да помогнат нито новият ляв курс, нито сълзливата риторика за бедните.
