Популярният в миналото рефрен – "лятото дойде, хайде на море!", напоследък звучи за десетки хиляди българи, които стягат куфарите си за чужбина с надеждата да изкарат някое и друго евро, като "лятото дойде, хайде на бране". Дали ще берат ягоди в Англия, ще пакетират хранителни стоки в Чехия, или ще поправят машини в Германия, сезонните работници гарантирано получават повече пари навън, отколкото ако се бъхтат на българския трудов пазар. Разбира се, това често се случва за сметка на отвратителни битови условия, спане на полето в каравани или споделяне на гарсониерка с 5-6 души, дошли от всички краища на света. Още по-неприятно за кандидат-гурбетчиите е да попаднат на някои от нароилите се посредници ментета, които изчезват в небитието, след като са те завлекли с 1000-2000 лв. комисиона. Въпреки това кандидатите да поработят в по-белите държави постоянно се увеличават.
Добри шансове да си намерят платена работа имат владеещите "дефицитни" на Запад професии, които говорят местния или поне английски език, и носят препоръки и гаранции. За останалите гурбетът се превръща в "руска рулетка". Затова всеки желаещ да се пробва навън задължително
трябва да има пътна застраховка и "план Б"
за възможното си експресно завръщане в България, ако се окаже измамен. Ако имате копие на трудовия договор с условията на труд и писмо, с което работодателят ви се ангажира да изплаща заплата в точно определен размер, знаете къде ще живеете и имате здравна осигуровка, всичко е наред. Искат ли ви предварително пари за път, настаняване или посредническа услуга, бягайте далече…
Основните канали, по които можеш да се пласираш в чужбина, са три. Най-сигурният, но и с най-ограничено предлагане е през офертите, постъпили в Агенцията по заетостта. Преди около седмица заместник-министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев каза, че обявените свободни работни места за Европейското икономическо пространство и Швейцария са 485. Но към момента на сайта на агенцията се откриват едва около 80 свободни позиции. Оказва се, че най-търсени са българските сезонни работници в Германия. Там професионалната гама е и най-многообразна – от селското стопанство, през хотелиерството и ресторантьорството, техническите специалности – стругари, фрезисти, автомеханици, заварчици, електротехници, до строителството, където не достигат кофражисти, монтажисти и бояджии. В Испания и Португалия набират хора за бране на ягоди, портокали и други плодове. Но офертите са на изчерпване, както и тези за аниматори, артисти, фитнес инструктори, танцьори, певци и музиканти, които си докарват прехраната в туризма.
Доста по-широк подбор на свободни позиции има на европейската онлайн трудова борса EURES. Там се предлагат над 1.7 млн. работни места, немалка част от които са временни. Най-търсен е персоналът в хотели, ресторанти и заведения в Германия, където заплащането се движи в рамките на 8-9 евро на час, плюс процент от оборота. Любопитното е, че кадрите в селското стопанство са най-дефицитни във Франция, а и надниците никак не са лоши – между 9 и 13 евро на час. Там обаче задължително условие е владеенето на френски език и много кандидати изпадат от играта заради тази цедка. Добър вариант е и Белгия. Българите лесно намират работа в местното земеделие със заплащане от 8.50-9.50 евро на час. При средна заплата 40 евро на час в страната белгийците логично бягат от тази работа и отварят добра пазарна ниша за източноевропейците.
Най-усилено се строи във Франция, Великобритания, Германия и Италия. На Острова се котират дърводелците, майсторите по изграждане на тръбопроводи, бояджиите и общите работници, а
надниците са между 10 и 15 паунда
на час. Любопитното е, че част от свободните позиции в Италия преминават през австрийски трудови агенции. Шофьорите пък могат да се пласират добре в гореспоменатите държави, както и в Холандия и в Полша. Поляците обаче плащат до 1000 евро, което е доста ниска летва за този бранш. В останалите страни заплатите са между 1600 и 2400 евро, кара се между 40 и 50 часа седмично. Някои работодатели дават и бонуси в зависимост от изминатите километри.
Изненадващо, но най-много лекари, сестри и гледачки на временни договори се търсят в Швеция. Във Франция се котират всички специалности – гастроентеролози, рентгенолози, ортопеди, рехабилитатори, акушер-гинеколози, различни хирурзи, като в зависимост от квалификацията и стажа годишните заплати варират от 25 хил. до 100 хил. евро. Медицинските сестри са оценени в Германия и Великобритания. Но в Англия азиатките са "подбили" пазара и заплащането между 1200 и 1500 паунда на месец стига само за покриване на наема, храната и режийните разходи.
Над 70 са легално регистрираните частни посредници, предлагащи работа в чужбина, но там злоупотребите са най-разпространени. По данни на трудовата агенция
измамени през 2014-а са останали 526 души
но неофициално броят им вероятно е в пъти повече. Много фалшиви обяви се пускат за Полша и Словения от т.нар. пощенски кутии, които предварително събират пари, но не осигуряват работа. Или пък наетите се командироват, след което фирмите се заличават или се прехвърлят, трудовите договори се прекратяват и се оказва, че хората работят нелегално. В други случаи посредниците обещават прекрасни условия, които на място се оказват истински ад. Най-много злоупотреби стават със сезонните работници в селското стопанство и строителството. Зачестяват и случаите на откровена експлоатация, в които българи работят по 14-15 часа на ден при непосилни условия и минимална надница. Показателен е казусът с берачите на плодове в Швеция. Мнозина, изпратени "по бързата процедура" в Чехия, пък се оплакват в посолството ни от ужасни битови и трудови условия, ниска или никаква изплатена надница. В Словения "бачкаторите" често заминават с едногодишни контракти, които се късат едностранно. Нашенците не различавали например договор за работа от такъв за наемане на жилище, тъй като бланките им се връчвали на словенски език.
Без трудови договори се работи предимно в южните ни съседки, но все пак там са коректни към "комшиите". Българските берачи на тютюн са хит в районите на Катерини и Солун. Те взимат по 20-25 евро на ден, които им се плащат на ръка, отделно взимат бонуси за всяка низа. Други пък предпочитат морските курорти на Гърция и Турция, където заплащането е около 1000 евро месечно, плюс осигурено спане и храна. За нашенците, работещи като камериерки, градинари, кухненски помощници и сервитьори в Гърция, в някои случаи не се изискват езикови познания, тъй като основният контингент туристи в северната част на страната е от българи.
