В България някой като тръгне да слиза от управленския връх, обикновено незабавно го придърпват в кьошето и го правят на нищо. Тази съдба, изглежда, няма да отмине и управителя на БНБ Иван Искров – вече почти година отделни хора и цели колективи обясняват колко е грешен и му се канят люто. А в редакцията на "БАНКЕРЪ" помним какви "пледоарии" се изляха по адрес на някои от предшествениците на г-н Искров в края на 90-те години, а и след това. Да не забравяме обаче, че годините, през които управляваше Националната банка отиващият си гуверньор, бяха изпълнени със събития. И ако за това, което направи или не направи по случая "КТБ", заслужава упреци, други негови действия бяха в много отношения правилни и здравословни за банковата система. Така че – да се опитаме да разграничим доброто и грешното в 12-годишния мандат на Иван Искров, преди "разбирачите" да са отворили шлюзовете и да са го потопили в помията.
В деня – 23 юни, в който изпрати писмото си до Народното събрание, че ще подаде оставка, Искров се появи в Българската национална телевизия и за пръв път ясно и нееднозначно заяви, че КТБ е трябвало да бъде спасена и БНБ разработила специален план за това. Който поради липсата на адекватни закони в оня момент трябвало да бъде приет от парламентарните партии. Цитираме: "Всички в БНБ и всички сериозни наблюдатели в страната и в чужбина сме убедени, че ако беше прието предложеното от нас специално законодателство, банката можеше да бъде спасена. Затова ние изготвихме един проект за преструктурирането на КТБ, който бе внесен на 14 юли за разглеждане от политическите сили при президента, за да може цялата свършена от нас работа заедно с правителството да доведе дотам, че банката да бъде отворена на 21 юли, както се бяхме договорили. Освен че тази подкрепа не бе дадена и това минира процеса, трябва да кажа, че е неправилно вината да бъде прехвърляна на министър Чобанов, защото той направи всичко възможно да приложим този план. Дори обсъждахме кога това да стане и той искаше да е на 21 юли, за да разполага с достатъчно средства. Колегите в Португалия приложиха нашия модел. Разделиха "Еспирито санкто" на добра и лоша банка, както ние бяхме предложили за КТБ, и в момента португалското правителство продава добрата банка – както я кръстиха "Нова банко" – за 4-4.9 млрд. евро. А ние още обикаляме студията и обясняваме кой е виновен и кой не." Това заяви Искров и всеки, който е следил внимателно процесите през онези летни дни преди година, ще си спомни думите му. Впрочем добре е президентът да разсекрети протоколите от това заседание – ако декларациите му за прозрачност не са хвърлени на вятъра думи. Интересът към тези протоколи не е празно любопитство – мнозина от участниците в тези дебати доста ясно казаха, че от тях добре се разбира кой е подложил крак на неотложните мерки.
"БАНКЕРЪ" винаги е защитавал тезата, която и Искров тогава изложи в ефира на БНТ. Онова, което не приехме и не приемаме, е, че след като политиците взривиха предложения от Централната банка проект, ръководството й, управителят й не играха твърдо и не заплашиха, че ще подадат оставка веднага и ще обяснят пред медиите, че с упорството си и с интригите си партиите сриват доверието към финансовата система. И че цената е да ощетят стотици и дори хиляди вложители на КТБ, чиито спестявания са над гарантирания от държавата лимит. Така е постъпил неговият предшественик, а сега главен изпълнителен директор на "Алианц Банк България" Светослав Гаврийски – на срещата в БНБ през същите тези летни дни на 2014-а, когато се обсъждало дали има банкова ваканция, той заявил: "Вие решавайте каквото искате. Утре аз отварям банката и тя ще обслужва, както обикновено, клиентите си. И ще изляза пред медиите да обясня какви ги вършите". Явно на Искров не му е стигнала решителност и той е пропуснал своя звезден миг. Защо? Едната версия е, че се е уплашил или пък е бил заплашен, че може да сподели съдбата на подуправителя Цветан Гунев – той по това време вече бе подследствен. Другата е, че прекалено много е разчитал на политическите си връзки и на комбинативността си и е смятал, че след като планът на БНБ е отхвърлен от парламентарните партии, те ще оставят БНБ да следва законовите процедури по отношение на КТБ, иначе казано – да я добута до несъстоятелност. Но вероятно причините са доста повече и са доста по-сложно преплетени.
Политическият нюх на Искров му изневери и партиите превърнаха него и КТБ в разменна монета за предстоящите парламентарни избори. А това вероятно също го е изненадало. Защото същият този политически нюх и гъвкавостта му позволиха с благоразположението на ДПС през 2003- да отстрани Светослав Гаврийски от гуверньрския пост. Тогава Гаврийски загуби при гласуването в пленарната зала заради ДПС. И каза сакралната фраза: "Глас турски, глас Божи"… Благодарение на политическия си нюх през 2009-а Искров убеди лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да го припознае за свой и да го подкрепи за втори гуверньорски мандат. Нищо че месец или два преди това проглуши ушите на електората, че отиващата си от власт БСП в последния момент подрежда свои хора за такива важни постове като управител на БНБ. А БСП беше избрала Иван Искров. Който после подаде оставка, за да бъде избран от спечелилата изборите партия на Борисов. А пред лидера на ГЕРБ имаше и други кандидатури за управител на БНБ. Но тази "тънка тема" изисква по нея да се пише отделно.
Обективността ни задължава обаче да признаем, че за 12 години на гуверньорския пост Искров взе някои много важни и полезни решения.
Заради чудовищния ръст на кредитите в банковия сектор на страната през 2007-а БНБ предприе всички възможни мерки за ограничаването му. Друг е въпросът, че банките с чуждестранен капитал намериха и прилагаха какви ли не хитрости, за да заобикалят тези мерки.
Именно Искров беше човекът, който предупреди в свои официални изявления за опасността, която се съдържа във вземането на заеми в швейцарски франкове. От тях сега пищят доста от "съблазнените". Да го бяха послушали…
БНБ беше на мястото си и когато през 2008-а финансовата криза заля международните пазари. Чуждестранните собственици изтеглиха от българските си банки предоставеното им евтино рефинансиране и заявиха на мениджърите им, че трябва да се оправят със средствата си на местния пазар. Тогава БНБ наложи силни рестрикции върху плащането на дивиденти и настоя нашите банки да капитализират цялата си печалба.
Централната ни банка внимаваше и при избухването на дълговата криза в Гърция. Тя разпореди на всички банки с гръцки капитал да ограничат операциите си със своите "майки" и да не правят депозити в тях, да не купуват и гръцки държавен дълг. Нещо повече, Искров подкрепи мениджърите на тези банки да отстояват независимостта и позициите си пред своите гръцки акционери. Тази политика на БНБ не позволи финансовата зараза да се разпростре от южната ни съседка и у нас.
При управлението на Искров бяха наложени много сериозни надзорни мерки върху кредитни институции и бяха взети стратегически решения за преодоляването на ликвидни кризи в някои от банките, за да не се превърнат те в проблем за стабилността на държавата. Така например през 2008-а с подкрепата на правителството една от банките получи рефинансиране за 1 млрд. лв., за да бъдат успокоени вложителите й. Тези пари не бяха пропилени, те бяха блокирани в БНБ и след като ликвидният натиск отмина, бяха възстановени в бюджета. Нещо, което Искров не посмя да направи през 2014-а с КТБ. Защото – както много пъти писахме през последната година – нямаше онази политическа подкрепа, с която разполагаше през 2008-а.
БНБ не се колеба и ограничи операциите на една банка с проблемни активи и я принуди да увеличи капитала си. Отне правата за гласуване в общото събрание на акционерите на друга банка, защото смяташе, че те влияят върху мениджмънта й да прилага вредни за здравето й корпоративни практики. Въпросните акционери все още обжалват тази надзорна мярка пред Върховния административен съд, а той не е излязъл с окончателно решение. При управлението на Иван Искров с нови акционери се сдобиха "Нова ЛБ" и БАКБ, защото тогавашните им чуждестранни собственици – словенската "Нова Люблянска банка" и ирландската "Алайд айриш банк", бяха пред фалит. Впрочем ирландската държава национализира въпросната банка, защото в противен случай тя щеше да свърши като КТБ.
И така – предстоят избори, отново хора със съмнителна компетентност настройват кантара, за да отмерят стореното от Иван Искров и способностите на неговия наследник. Дано са им прецизни мерките.
