Младежката заетост е между основните теми, с които се занимават институциите в Европейския съюз през последните години. Заради продължаващата криза все повече млади хора не могат да си намерят работа след като завършат образованието си, а много от тях се оказват и трайно безработни. За решаването на този на пръв поглед само социален проблем в ЕС, а и у нас се хвърлят огромни средства. Говорим за милиарди, които се харчат по различни направления, по програми за намаляване на безработицата сред гражданите до 29 години. И тъй като става дума за публични средства, тяхното законосъобразно и ефективно изразходване подлежи на одитни проверки от Сметната палата.
На 29 юни у нас ще се проведе специална кръгла маса, организирана от европейската и българската Сметни палати, която е посветена на програмите за младежка заетост. На нея председателят на нашата Сметна палата Цветан Цветков ще изнесе специална лекция, посветена на одитите за използване на средствата от европейските програми за намаляване на безработицата. Изготвен е одиторски доклад по темата, който обхваща използването на европейските пари за младежка заетост по програма "Развитие на човешките ресурси" в периода 1 януари 2010-а – 31 декември 2013-а. Изводите в него са, меко казано, ужасяващи. Казано накратко докладът е констатирал, че "пари много, активност голяма, ефект никакъв". Ако трябва да сме точни, изводът е още по-страшен: след похарчените по програмата десетки и стотици милиони младежката безработица у нас се е увеличила.
Ето какво пише в доклада на Сметната палата, чийто окончателен вариант е излязъл през октомври 2014-а: "Общият бюджет на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" е 2.37 млрд. лв., от които Европейският социален фонд е дал 2.02 млрд. лв. а съфинансирането от българския бюджет е 356.12 млн. лева. Тези средства са насочени за решаване на проблема с младежката безработица в съответствие с изискванията на ЕС. Тяхната цел е да осигурят стажове, преквалификация, допълнителни умения и знания на младите хора, които да им помогнат не само да си намерят работа след завършване на средното и висшето си образование, но и трайно да се задържат на работните места. За целта се осигуряват и средства за работодателите, осигуряващи работа за граждани до 29 години. Целта е процентът на безработицата сред младите хора, който през 2006-а е бил 19.5%, да бъде сведен до 16 на сто през 2013-а. Резултатът обаче не е впечатляващ. След всички тези усилия и похарчени пари младежката безработица е достигнала през 2013-а 26.9 на сто. Което означава провал, при това голям.
Защо се е стигнало до такъв резултат? Според одиторите на Сметната палата има няколко основни причини.
На първо място, няма единна национална програма за развитието на икономиката, която да определи приоритетните й сектори. Това не позволява на работодателите да планират дългосрочно инвестициите си в своя бизнес, а оттам – да правят реалистични заявки към висшите и средните учебни заведения за кадрите, които им трябват.
Обвързаността на образованието с трудовите умения, навици и подготовка си остава на изключително ниско ниво. Висшите и средните учебни заведени произвеждат кадри, които или не се търсят на пазара или ако се търсят, подготовката им е такава, че на работното място трябва да започнеш да ги учиш от нулата. Това за бизнеса са разходи, поради което предлаганите от него трудови възнаграждения се разминават драстично както с очакванията, така и с нуждите на младите хора. Което пък на свой ред предизвиква у тях отчаяние, липса на перспектива и незаинтересованост към трудовата им реализация. В одита на Сметната палата се посочва, че в сравнение с другите европейски страни в България гражданите до 29 години започват да работят най-късно. А липсата на перспективи в развитието им на работното място и в заплащането на труда им ги кара да отлагат създаването на семейство и деца. Което е важен фактор за задълбочаване на демографската криза у нас. Основният проблем е дезинтеграцията на трудовия пазар и липсата на сериозен анализ за процесите в него. Ето така стотици милиони, предназначени за една добра и полезна кауза, могат да бъдат похарчени законно, но за съжаление без какъвто и да е ефект.
