Регулаторът “клекна” пред Бойко Борисов

Парламент Красимир Велчев Герб Иван Иванов председател на КЕВР

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) тепърва ще трябва да поработи сериозно, за да си извоюва независимостта от политиците. Колкото и да ни убеждаваше управляващата коалиция, че тя сама определя тарифите на електроенергията и парното, тази седмица ясно пролича, че още е далеч от чисто експертното вземане на решения. В крайна сметка парламентът изпълни повелята на премиера Бойко Борисов да направи всичко възможно и да отсрочи с един месец новите цени на тока, а комисарите, въпреки оказаната съпротива, накрая се предадоха, определяйки новите цени само за природния газ. 

За тарифите на електроенергията регулаторът ще се произнесе на 30 юни след обнародването в "Държавен вестник" на корекциите в Закона за енергетиката, даващи възможност новият регулаторен период да влезе в сила от 1 август. На 26 юни неговият председател Иван Иванов даде ясно да се разбере, че всичко ще мине без изненади: "Имахме готовност да излезем с решение за удължаване на срока на сега действащите цени в сектор "Електроенергетика", ако беше влязла в сила самата поправка. Но в момента няма правно основание да се произнесем".

Подобен развой бе очакван. Офанзивата на властта започна още миналата неделя (21 юни). Тогава министър-председателят събра на спешна среща министри и депутати на "Дондуков" 1 заради недоволството на бизнеса, че електроенергията за него ще скочи с до 20 на сто. След сбирката

курса зададе вицепремиерът Томислав Дончев

–  българското правителство е против поскъпването на тока, заяви той и предложи да се проведе публична дискусия за сектор "Енергетика"  в  Народното събрание, за да се намери изход от ситуацията. 

Още на следващия ден председателят на парламента Цецка Цачева и заместникът й Димитър Главчев събраха на разговори парламентарно представените партии и енергийния министър Теменужка Петкова. След тях се разбра, че ще бъдат предложени законодателни промени, с които да се отложат във времето новите цени на енергията. Постигната бе и договореност за изслушване на Иван Иванов и останалите комисари на 24 юни. Малко по-късно пък в деловодството бе внесен въпросният законопроект за изменение на Закона за енергетиката с вносители Димитър Главчев, Делян Добрев, Александър Ненков и Валентин Николов от ГЕРБ и Мартин Димитров от Реформаторския блок, предвиждащ ценовият период, приключващ на 30 юни, да се удължи с един месец.

В мотивите към промените пише: "Подкрепяме ценовия модел, предложен от КЕВР, и усилията на регулатора да балансира финансово системата, но считаме за необходимо да се даде възможност на комисията да вземе под внимание при формиране на крайното си решение няколко актуални въпроса: 1.Обхвата на Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, и необходимостта от комуникацията й с ЕК; 2. Заявените намерения на правителството за свиване на разходите в държавните дружества; 3. Текущите проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция в дружествата, произвеждащи електроенергия от възобновяеми източници."

Още същия ден законопроектът бе приет и така на практика Народното събрание зададе рамката за действие на Иван Иванов.

Естествено, основният въпрос, задаван от опозицията на председателя на КЕВР по време на изслушването, беше оказван ли му е политически натиск да отложи влизането в сила на цените на тока?. А отговорът бе твърде противоречив: "Върху мен не може да се окаже натиск – нито от чужди посланици, нито от български политици.  Хората ме познават и знаят, че няма да се огъна. Комисията, поне доскоро, работеше в пълен синхрон. Сега забелязвам, че някои политически сили  се мъчат да окажат натиск и да превърнат експертния енергиен дебат в политически боричкания по повод предстоящите местни избори. КЕВР няма да допусне това", заяви Иванов. Той добави и нещо, на което никой не обърна внимание – че все още ръководената от него институция е финансово зависима, за разлика от другите регулатори в Европейския съюз. 

Голямата въпросителна сега е

какво всъщност ще се промени за един месец? Самият Иванов предупреди, че отлагането на новите цени на тока за 1 август е нож с две остриета, защото удължаването на действието на сегашните цени ще задълбочи дефицита в Националната електрическа компания, а е възможно също така предстоящото търсене на резерви срещу поскъпването да не успее.

Със сигурност проектонаредбата за намаляването на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, няма как да бъде окончателно приета до 31 юли. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, според публикуваните за обществено обсъждане текстове първоначално се предвиждаше от помощта да могат да се възползват само предприятията, консумиращи над 30 гигаватчаса на година. Тоест, те да получат отстъпка в рамките на 85% от разходите за купуване на зелена енергия над границата от 30 гигаватчаса. По думите на председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев с новите промени тази летва ще бъде свалена до 2 гигавата. По този начин според него всички предприятия ще получат отстъпка. Но тя ще е по ниска – говори се за 30, 40 и 50% в зависимост от консумацията.

В интерес на истината, какви точно ще са новите параметри, още не знаят и в КЕВР. И след като научат, тепърва ще трябва да правят нови сметки и промени в ценовия си модел. Нещо повече, дори и корекциите бъдат отразени, след изготвянето на окончателния вариант на документа той  ще трябва да получи одобрението на Европейската комисия. Което едва ли ще е толкова лесно, след като до миналата седмица управляващите ни убеждаваха, че именно Брюксел не дава да се сваля прагът за помощта под 30 гигавата. 

Още по-интересно ще е да се види как ще се изпълни заръката на енергийния министър Теменужка Петкова за съкращаване на разходите на държавните енергийни дружества с по 10 на сто в следващите три години. Междувременно  вече

удобно бяха запалени няколко фишека

Първо Делян Добрев обвини АЕЦ "Козлодуй", че  е харчила до средата на 2012-а по един милион лева годишно за косенето на тревата на нейната територия и поливането на цветя. След него пък реформаторът Найден Зеленогорски заяви емоционално от парламентарната трибуна: "Трябва да се оптимизират разходите в енергетиката. Недопустимо е средната заплата в Българския енергиен холдинг да е 4053 лв., в НЕК да е 3800 лв., в "Булгаргаз" – 3600 лв., в "Булгартрансгаз" – 3600 лв., а в АЕЦ е 4300 лева. Всички от висшия мениджмънт в държавната енергетика получават повече от председателя на Народното събрание, министър-председателя, президента и народен представител." Зеленогорски добави, че в държавната енергетика се плащат годишно 700 млн. лв. за трудови възнаграждения. По този повод Румен Овчаров обясни пред БНР, че задължението да се поддържа АЕЦ-а в изряден вид било едно от условията да работят реакторите. И откровено обвини Зеленогорски, че манипулира, цитирайки данните само за заплатата на изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй", който е с 40 години трудов стаж и работи във високойонизирана среда.

"Административните разходи в енергетиката са капка в морето. Те не могат да осигурят 10% спад на общите разходи. Няма как да се случи това –  смята и председателят на Независимата синдикална организация на енергетиците към КНСБ Божидар Митев. – Госпожата (бел.ред. – Теменужка Петкова) очевидно няма представа какви ще бъдат последствията от едно ежегодно намаляване с 10% на инвестициите."

Големите надежди са в проверките, които Агенцията за държавен и финансов контрол прави на  "зелените" бизнесмени.  Те трябва да дадат отговор на въпроса, има ли незаконно присъединени производители  и в частност каква е разликата между прогнозни и реални резултати за произведената енергия? "До средата на юли всичките одити няма да могат да бъдат приключени, но поне на големите обекти, които ползват преференциална цена от 485 лв. на мегаватчас, те ще финишират. Ако бъдат установени нарушения, това автоматично ще намали цената на таксата "задължение към обществото", но ще трябва да се направят нови разчети заради променените изходни данни на регулатора", изтъкна членът на Комисията за енергийно и водно регулиране Евгения Харитонова.  

 

сметки: 

*При прилагането на всички мерки към края на тази година НЕК ще увеличи  приходите си със 702 млн. лв. и ще излезе на печалба, пресметна Иван Иванов. Според него 2015-а е последната година и последният шанс да бъдат извършени съществени реформи в енергетиката, за да се стабилизира секторът финансово, да обслужва населението и бизнеса по стабилен начин, за да влезе на либерализирания пазар на електрическа енергия от началото на 2016-а.

"В началото на тази година секторът се намираше в изключително тежка криза. Промените в Закона за енергетиката от 6 март бяха първата стъпка, която позволи да тръгнат реформите, след като бе ограничено изкупуваното количество електроенергия от топлофикационните и заводските електроцентрали. Освен това като страна член на ЕС България ще се възползва от единната платформа за продажба на въглеродни емисии и средствата ще отидат директно през Министерството на енергетиката  в обществения доставчик – НЕК.

 

*Държавата ще търси начин да предотврати поскъпването на промишления ток – около тази позиция се обединиха правителството, бизнесът и синдикатите по време на извънредна среща при премиера Бойко Борисов в сряда. Обсъждана е идеята за създаване на специален фонд, който да компенсира дисбалансите в системата на енергетиката, съобщи вицепремиерът Томислав Дончев. По думите му е възможно фондът да се финансира подобно на въведения в Италия данък, наречен "Робин Худ", който плащат производители и оператори, които разпределят електроенергия. Правителството, синдикатите и бизнесът постигнаха съгласие и за създаването на Обществен съвет, който да следи за изпълнението на реформата в енергетиката. Съветът ще работи за намиране на решения срещу увеличаването цената на тока.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст