Александър Маринов
ГЕРБ е една от малкото партии в България, в която като че ли няма видими боричкания за власт. Под тежката сянка (и не само сянка) на Бойко Борисов такива фракционни борби изглеждат безсмислени – единственият начин да се придвижиш напред и нагоре е да спечелиш благоволението му. Трудно може да се забрави монологът на Борисов на учредителното събрание на партията – сам в бялото кресло насред сцената, с култовите заключителни думи: „Аз съм ви събрал, аз ще ви разпусна.” (И наистина, доста мераклии за политическа кариера бяха „разпуснати”.)
Така стояха нещата в ГЕРБ. До неотдавна. Защото през последната година в най-близкото обкръжение на Борисов (вероятно не без негово участие) се появи разлом, който не е изключено да има съществени последици и за партията, и за него самия. Говоря за вече невъзможното за прикриване противопоставяне между
Бившия № 2 и Новата № 2 в партията
Или българската версия на приказката за Красавицата и Звяра, но лишена от романтика и обречена да завърши без хепиенд поне за едно за основните действащи лица – Цветан Цветанов и Румяна Бъчварова. А вероятно и за други герои.
Признавам, че заглавието на статията звучи провокативно, дори грубо. Но аналогията е основателна. Румяна Бъчварова е „човешкото политическо лице” на ГЕРБ – интелигентна, образована, уравновесена, натрупала опит, умееща да се изразява пред различни аудитории, незасегната (поне засега) от уличаващи обвинения в корупция и злоупотреба с власт. С една дума, пълната противоположност на Цветан Цветанов.
Бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи натрупа множество негативи и дори да допуснем, че една част от водените срещу него дела са някакво (може би нелишено от основания) отмъщение, трудно може да бъде разглеждан като обществено одобрявана фигура. И най-големият му почитател ще се затрудни да го определи като обаятелен, въпреки че според мнозина оскъдният и клиширан речник е обратнопропорционален на организационните му умения.
И двамата бяха – макар и в различни периоди – най-близо до Първия. Цветанов – в периода на кметуването на Борисов и изграждането на партията. Бъчварова – през първия управленски мандат и краткия престой в опозиция. Тя вероятно е най-добрият пример през годините на прехода какви огромни възможности предлага за амбициозния и способен човек позицията на началника на кабинета на министър-председателя. Други преди нея използваха близостта до премиера, за да въртят далавери. Тя – за да направи голям, но и рискован скок в епицентъра на политиката.
И тъй като до Първия (поне у нас) може да има само един Втори, конфликтът бе неизбежен. Това, което ускори
началото на сблъсъка
бе поредица от обстоятелства – драстичните и придобили скандална публичност „неясноти” около имущественото положение на Цветанов, наложеният стил на грубо и несъобразено с елементарните правила „приватизиране” на МВР за партийни и лични цели, дразнещото с излъчването на недосегаемост конфронтиране със съдебната система. Още преди да падне от власт, Борисов с инстинкта си (а и повлиян от нечии разумни съвети) направи единствено правилното – да се дистанцира от Цветанов и да увери обществото, че няма да му възлага отговорни позиции в изпълнителната власт. Така на практика позиция № 2 се оваканти.
Но, подобно на природата,
голямата политика не търпи вакуум
Тогава си каза тежката дума още едно неслучайно (в смисъл, предвидимо) обстоятелство – резултатът от изборите през октомври 2014-а и необходимостта да се водят трудни и изискващи търпение и сериозни умения преговори. Така Румяна Бъчварова се оказа правилният човек на правилното място. Трудно може да се оспори, че сглобяването на управляващата коалиция и подкрепящото правителството мнозинство бе предимно нейна заслуга.
В края на миналата година Бъчварова бе на върха на славата и влиянието си и изглеждаше малко вероятно това положение да се промени. Още повече като се има предвид, че основният й конкурент, който се държеше като видимо пренебрегнат и огорчен, бе изправен пред реалната перспектива да гледа слънцето на квадратчета от някоя килия на Софийския централен затвор. И тогава, след неочаквания (?) трус в МВР, Румяна Бъчварова направи
голямата грешка в политическата си кариера
Независимо че това едва ли е било нейна идея и мечта, тя не успя да удържи на натиска на Борисов и прие поста на министър на вътрешните работи. Така загуби почти всичките си предимства на вицепремиер без портфейл и нагази в мътни и дълбоки води, които не познаваше и за оцеляването в които интелигентността и красноречието са определено недостатъчни. Оттогава започнаха проблемите й, които очаквано ескалираха до днешните (видимо инспирирани отнякъде) искания за оставката й. За момента и вероятно до местните избори смяната й едва ли ще бъде на дневен ред, но след ноември перспективата е твърде неясна.
Въпреки избутването настрана от прожекторите на политическата авансцена Цветанов има голямо влияние в партията и думата му тежи в ключови аспекти на предизборната кампания – от номинациите на кандидатите до финансирането. Ако местните избори приключат с успех на ГЕРБ, или поне без чувствителни загуби, акциите му отново ще тръгнат нагоре. Прави впечатление също така, че той успя да изземе от затъналата в проблемите на МВР Бъчварова инициативата за водене на преговори с коалиционните партньори и едва ли ще пропусне шанса да внушава, че се справя не по-зле. Като се има предвид, че е способен на всякакви сделки, може би дори ще издейства някакво признание от страна на все по-капризните и претенциозни малки партии от управляващата коалиция.
Разбира се, над главата на Цветанов още виси
мечът на Темида
Спорната „победа” с връщането на делото за преразглеждане ще му даде ценно време, за да се опита да убеди Бойко Борисов, че все още му е нужен и е неразумно да го жертва.
Всъщност, истината е, че не личните качества, слабости и постижения на двамата ще решат изхода на съперничеството. Краят на тази приказка е в ръцете на Бойко Борисов. Поне до неотдавна изглеждаше, че той се отнася спокойно към възможното „политическо пенсиониране” на Цветанов. Към момента може би нещо го е накарало да размисли или поне да се колебае.
Кой знае? Приказката е с отворен край.
