Българските политици и БНБ вероятно искат да забравят проблема с Корпоративна банка, но всички пострадали няма да го забравят. Това става ясно от публикация в престижното американско издание The Wall Street Journal от 1 юли 2015-а. В нея авторите Лоранс Флетчър и Георги Кънчев пишат, че базирани в САЩ и Лондон чуждестранни инвеститори, закупили облигации на фондове "Нордън Лайт " (които са създадени специално за целта от Корпоративна банка) са подали иск. В него потърпевшите твърдят, че банката им дължи 175 млн. долара. Публикуваме целия материал от The Wall Street Journal.
Инвеститори са подали претенциите си срещу България заради КТБ
Международните инвеститори искат парите си обратно на фона на банковата криза в България
Главният офис на българската Корпоративна търговска банка, или КТБ, по време на демонстрация на вложителите, които искат достъп до сметките си в София в края на миналата година. Група, която включва САЩ и базираните в Лондон хедж фондове, са подали иск за възстановяване на сума от $ 172.0 милиона. Те твърдят, че сумата им се дължи от банката, съобщава източник, запознат с въпроса и внесения иск пред The Wall Street Journal. Снимка: Reuters
Автори Лоранс Флетчър и Георги Кънчев 1 юли 2015 11:51 ч ET
Продължава да се чува тътенът от банковата криза в България, която доведе до политическа нестабилност в най-бедната страна в Европейския съюз.
Сега и международните инвеститори искат парите си обратно.
A група инвеститори от САЩ и базираните в Лондон хедж фондове са подали иск за възстановяване на сума от 172 000 000$. Източник, запознат с въпроса и иска на хедж фондовете, заяви пред The Wall Street Journal, че твърдението им е, че сумата им е дължима от Корпоративна търговска банка АД, известна с абревиатурата КТБ.
Четвъртата по големина банка в страната по размер на активите КТБ беше затворена миналата година, след като клиентите се втурнаха да си теглят парите след местни публикации с твърдения, че основният акционер на банката, Цветан Василев, е присвоявал средствата. Той по-късно бе официално обвинен в злоупотреба от българските прокурори и в момента е в Сърбия в очакване на съдебно решение на искането за екстрадиция от страна на България.
Банковата паника, която по-късно се разпространи върху друг кредитор, предизвика най-лошата банкова криза в България от близо две десетилетия през юни миналата година и допринесе за падането на правителството. Управителят на Българската централна банка миналата седмица обяви намерението си да се оттегли от поста си три месеца преди края на мандата си. Централната банка е широко обвинявана за лошото справяне с банковата криза, което институцията отрича.
Г-н Василев отрича обвиненията и посочва за виновен за кончината на банката заговор, замислен и реализиран от неговите бизнес съперници.
Инвеститорите са предявили иска си към сегашните администратори на банката в края на миналия месец, след като не е платено дължимото за облигациите, които те държат.
"В момента се проверяват множество възможности, от местно подаване на искове в процеса на несъстоятелност до насочване на искове срещу Република България в международните трибунали до разследването на движение на активите КТБ от ключовите служители в правителството", каза Даниел Фрайфилд, ръководещ базирания във Вашингтон Callaway Capital Management – един от фондовете, свързани с подаването на иска.
Другите участници в групата на международните кредитори включват базирания във Великобритания хедж фонд "Родий Кепитал", американски и европейски мениджъри на активи и български пенсионен фонд, съобщава източникът, запознат с въпроса.
Г-н Василев е изградил КТБ от малък местен кредитор в началото на 2000 г. до финансов гигант с интереси във всичко – от медии до енергетиката и тютюневата индустрии. Много министерства и държавни фирми държат големи депозити в банката.
От Министерството на финансите твърдят, че не били уведомени за подадения иск и отказаха да коментират повече. През ноември голяма група от облигационерите написаха и широко разпространиха писмо до "правителството и народа на България", в което твърдеше, че една ликвидация на банката ще е далеч по-скъпа в сравнение с предоставянето на спасителен заем. Голямата група облигационери оцениха тогава нетните разходи за ликвидиране на КТБ на 6 млрд. лв., или около $ 3.400 милиарда, в сравнение с 300 млн. лв., за да бъде спасена, и заявиха, че банката "струва повече жива, отколкото мъртва".
Цитираното в материала на The Wall Street Journal писмо на облигационерите вестник "БАНКЕРЪ" публикува дословно в началото на ноември 2014-а. Според източници на вестника облигациите, закупени от чуждестранните инвеститори, са обезпечени с вземания на банката по отпуснати по нея кредити. Ако това е вярно и въпросните собственици на облигации се сдобият със съдебно решение, ще трябва да бъдат вписани като кредитори на КТБ. Те ще бъдат на по-преден ред от Фонда за гарантиране на влоговете и гражданите и фирмите с вземания от банката. Причината ще е, че въпросните собственици на облигации ще са обезпечени кредитори, защото закупените от тях дългови инструменти ще са гарантирани с вземания на банката.
