Горките ректори на университети – само те си знаят какво им е по време на кандидатстудентските кампании… Всяко лято идва времето за решаване на невъзможното уравнение – как да напълниш аулите и залите си, след като кандидатите да следват висше са поне десетина хиляди по-малко от отпуснатата държавна поръчка. За следващата учебна година са обявени 74 198 свободни места, а завършващите средно образование са около 58 000 души. Не стига това, но голяма част от тях не искат да прекарат няколко години от живота си в преследване на една "куха" диплома, "умните и красивите" потеглят към университетите на Запад – а напоследък и на Изток, и така подборът съвсем се ограничава. Желаещите да учат в местните вузове оредяват, подготовката им е под критичния минимум и ръководствата дори на най-авторитетните вузове опростяват приемните изпити до прогимназиално ниво, та дано повечко сколасат да ги изкарат. Но дори това да не се случи, следва 2-ро, 3-о и N-то класиране, а накрая двойкаджиите влизат "по документи" в името на Нейно величество държавната субсидия.
Постоянно се говори, че схемата за финансиране – "парите следват студента", вече не работи и курсът трябва да се обърне в посока стимулиране на качественото образование. Но промяната към "рейтинг-субсидията" се прави с миши стъпки и докато стигнем до края й, кандидат-студентите вероятно ще са застрашен вид. Всъщност голяма вина за отлива от висшето ни образование имат самите университети. Те така и не се научиха да правят свестни приемни кампании, нито да рекламират пазарните си специалности. На сайтовете им
може да се намери сходна "суха" информация
– за датите на сесиите и изпитите, за балообразуването, таксите, документите и сроковете за записване. Но отговор на въпроса: "Защо да избера точно този университет?", много трудно се открива. Добър пример в тази насока е УНСС, на чиято интернет-страница ясно и сбито се посочват големите предимства на учебното заведения – "на третата година след завършването ще получаваш над 1200 лв. заплата, три години след дипломирането само 2.5% от нас все още не са намерили подходяща работа, ние сме навсякъде: в Европейската комисия, в министерства и общини, във водещи български и чуждестранни компании, вземи диплома от един добър европейски университет, защото тя ще ти отвори врати в България и по света". В няколко изречения е акцентирано върху пазарната реализация и международното признание на дипломата, а точно това търсят младите хора.
В Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" предпочетоха да акцентират върху данните от рейтингово проучване, според които те са класирани на второ място след столичния Медицински университет. Вузът се промотира като "един от най-предпочитаните в България поради съчетаването на класическото висше образование с модерните иновационни образователни технологии" и изтъква нетърпимостта си към "професорския туризъм". "Паисий Хилендарски" направи и нелоша медийна кампания, в която подробно разясни предимствата на новата си специалност "Славистика", която замени досегашните "Славянски филологии".
Сравнително оригинални и практически насочени бяха и от Икономическия университет във Варна. Там наблегнаха върху възможностите за реализация на студентите, международното сътрудничество, практическите уъркшопове, модерната си техника и инвестициите в базата.
На този фон например НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов"
не показа типичното за Академията "сценично изкуство"
и се задоволи само да изреди магистърските и бакалаварските си програми, както и преподавателите, които ще посрещнат първокурсниците. Някъде между редовете бе отбелязано, че има възможност за кандидатстудентски консултации.
В Софийския университет започнаха кампанията си още в края на 2014-а като "коледен подарък" за бъдещите студенти, но в нея наблегнаха върху технически детайли като специалностите, датите на сесиите и таксите, признаването на оценки от държавните изпити и възможността за подаване на документи онлайн. Алма Матер безспорно все още е най-доброто българско висше училище и лидер в повечето образователни направления, но не бива да лежи на стари лаври и да сваля ниско летвата само за да вземе по-голяма субсидия. Университетът има много добре разработен сайт, но би могъл да използва и други канали, по които да се рекламира.
В случая следва да се отбележи, че не видяхме нито една масирана медийна и рекламна кампания на вуз с пиар материали, интернет клипове и други модерни екстри. Например в най-авторитетната база за споделяне на видеоклипове youtube се откриват главно промоции на факултетите във Великотърновския университет, а в българския му аналог VBOX7 има само новинарски клипчета за университетската реформа. Общо взето, за кандидатстудентската кампания 2015-2016 най-подходящата сентенция е: "С чувал трици на лов за образователни маймуни".
Тъй като крушката си има опашка, драстично
продължава да пада и нивото на желаещите
да станат студенти. Преподаватели от изпитните комисии в Софийския университет разкриха, че очакват до 50% двойки на най-масовия изпит по български език и литература. И то при положение че изтеглената тема не е някое мистериозно произведение на поет-символист, а повестта "Гераците" на Елин Пелин. Текст, което и магаре да разсъждава върху нея, пак би трябвало да я добута до тройката. Оказва се, че младежите все по-трудно успяват да аргументират и анализират тезите си, и пишат като за "латиносериал", тъй като от средното образование вече са свикнали да решават тестове. Това пък е поредното доказателство, че разривът между средно и висше образование е все по-непреодолим, независимо от всички опити за реформа в системата.
Все пак през следващата университетска учебна година ще се случи и нещо положително. Студентите в защитените и приоритетните за държавата специалности – като медицински сестри, акушерки, агрономи, животновъди, инженери и учители, ще бъдат стимулирани със стипендии. В списъка ще попаднат инженерните и техническите науки, педагогиката, медицинските специалности, агрономството и животновъдството, както и дисциплините, свързани с култура, изкуство и спорт. Според текстовете на проектонаредбата, публикувана за държавно обсъждане, "изчезващите студентски видове" и чужденците, дошли да учат по програми за обмен, ще взимат по 150 лв. месечно. Единственото условие е успех, не по-малък от "четворка" за последните два семестъра. Което си е съществена крачка напред, защото например действащите учители са със средна възраст 55 години и до десетилетие над 4000 от тях ще се пенсионират, което предопределя колапс за кадри в детските градини и училищата. Но само тази стъпка няма да е достатъчно. Младите учители ще уважават професията си, ако започват с 1000, а не с 500 лв. заплата, медсестрите ще останат в България, ако им осигурят нормален доход и работно време, агрономите и животновъдите искат нормална бизнес среда, за да започнат собствени проекти и да откриват работни места. Тоест пак става дума за пазарната реализация на образованието ни, която на този етап се измерва в жълти стотинки.
