В истински водевил се превърнаха действията на група депутати от БСП начело с Корнелия Нинова. Цяла година тези народни представители се опитваха да ни убедят как търговските вериги трябвало да бъдат озаптени, защото изтезавали българските производители и ощетявали потребителите. Но в последна сметка идеите им за промени в Закона за защита на конкуренцията така се завъртяха между първо и второ четене, че от първоначалния напън да се сложат търговците под чехъл не остана и следа.
На практика в подготвения от парламентарната икономическа комисия доклад по проекта за промени са отпаднали всички предложения на социалистите, около които имаше горещи спорове през последните месеци. Вместо тях в документа са намерили място вижданията на Делян Добрев (ГЕРБ) и Мартин Димитров (Реформаторският блок). И по всяка вероятност именно те ще бъдат подкрепени при гласуването в пленарната зала, което се очаква да се случи преди лятната ваканция на Народното събрание.
Една от най-съществените корекции, направена в икономическата комисия, е отпадането на понятието "значителна пазарна сила", което според бизнес организациите КРИБ, БСК, БТПП, Германо-българската индустриално-търговска камара, Австрийското търговско представителство и Френско-българската търговска камара можеше да доведе до пагубни последствия за икономиката. Вместо него се въвежда терминът "по-силна позиция при договаряне". Тя ще е налице, когато търговските партньори на дадено предприятие са зависими от него поради "структурата на съответния пазар, конкретното правоотношение между засегнатите предприятия, характера на дейността им и разликата в нейния мащаб". В случая се забранява всяко действие или бездействие, което може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето – например необоснован отказ да се доставят или закупят стоки или услуги, налагане на тежки или дискриминационни условия, неоснователно прекратяване на търговските отношения… Антимонополният орган обаче ще може да се произнася дали някоя компания е със силна пазарна позиция, или не, само ако има конкретно оплакване.
Напълно отхвърлено е и първоначално предвиденото задължение предприятията с общ годишен оборот над 50 млн. лв. да изпращат за одобрение в КЗК типовите си договори и общите условия към тях. Становището на бизнеса бе, че това е абсурдно, тъй като извън обхвата на такава норма ще останат куп други компании, някои от които с реално монополно положение на пазара, а и такова изискване ще изкриви икономическата среда и правилата за лоялна конкуренция.
Изменения има и в санкциите, които ще се налагат на нарушителите. Неспазването на споменатите разпоредби вече няма да се наказва с до 10% от общия оборот на фирмата за последната финансова година, а с до 10% от оборота на съответната стока или услугата, предмет на нарушението. Сумата обаче не може да е по-малка от 10 хил. лева. А когато няма установен оборот, глобата ще стига до 50 хил. лева.
Макар и по-козметични, корекции има и при ограниченията, които вносителите от БСП искаха да наложат на търговците при договарянето им с различни контрагенти. Няма да е разрешено например подобни споразумения да съдържат забрани да се предлагат и закупуват стоки или услуги на или от трети лица или страна по договора да предоставя същите или по-добри търговски условия на други фирми. Забраняват се и таксите за услуги като "рожден ден", "нов магазин" и др.
Много съществено е решението срокът за плащане по фактурите да не е по-дълъг от 30 дни. Както е известно, през последните години редица производители и дистрибутори се оплакваха, че големите търговски вериги им бавят плащанията с месеци. Заради това някои дори фалираха. Но докато депутатите си играеха на "тука има – тук няма" и мътеха пазара с екстравагантните си хрумвания, веригите изпаднаха в коренно различно положение. Оборотите на най-големите хипермаркети като цяло едва помръдват (с изключение на "Кауфланд" и "Лидл"), повечето от тях регистрират внушителни загуби и даже се заговори за напускането на някои играчи от пазара.
Към днешна дата най-окаяна изглежда ситуацията на "Пикадили" и "Карфур". Всеки, който напоследък е влизал в техен търговски обект, със сигурност е бил впечатлен от твърде скромния асортимент – едни и същи артикули изпълват цели регали, а на места щандовете са празни. Причината е една – трудно и забавено плащане към доставчиците, които в един момент отказват да работят повече с този търговец. Няколко дузини компании вече са завели дела за фалит срещу оператора на веригата "Карфур" у нас – "КМБ България", в отчаян опит да осребрят фактурите за доставени стоки. Изпълнителният директор на Съюза "Произведено в България" Пламен Грозданов обобщи неотдавна, че натрупаните дълговете само към членове на сдружението са близо 6 млн. лева.
Междувременно става все по-ясно, че обявеното обединение между "Пикадили" и "Карфур" няма да доведе до очаквания резултат. Вместо едната верига да стане по-редовен платец, другата също започна да се бави с парите. И това при положение, че реална сделка все още няма. Миналата есен бе съобщено, че в капитала на собственика на "Пикадили" – "АП Март", ще влезе с 50% "КМБ България", като внесе 46 млн. лева. Първоначалният срок за тази операция беше краят на 2014-а, после стана юни 2015-а, но парите така и не се намериха.
Внимание заслужава фактът, че зад сделката всъщност стоят братята Валентин и Десислав Попови (синове на бившия изпълнителен директор на СИК Димитър Попов). Те са реалните притежатели на "Пикадили", но станаха по-известни със скандалния проект "София ленд" в Борисовата градина.
Какво ще се случи "Пикадили" и "Карфур" оттук нататък е трудно да се каже, но бъдещето им не изглежда лесно. Показателно е, че от средата на юни най-големият бургаския мол – Galleria, прекрати договора си с "Карфур" заради неплатени наеми. Нищо чудно заради рязко намалелите продажби подобни крайни мерки да бъдат взети и от други наемодатели на веригата.
На този фон коренно различно е положението на дискаунтърите "Кауфланд" и "Лидл". Първата компания категорично заема челна позиция у нас с оборот от над 1 млрд. лв. и продължава да расте, като отваря нови обекти в страната. Само за пет години, откакто е на български пазар, "Лидл" пък се превърна в четвъртата най-голяма търговска верига по приходи и няма да е изненада ако се окаже, че вече е изпреварила "Билла" по този показател.
