Дали ще има ревизия на конституцията, зависи само и единствено от депутатите. Решението да се подкрепят или не предложените от няколко партии промени в основния закон на държавата ще е изцяло политическо, защото юридическата гилдия е тотално разединена и не може да изведе един-единствен и ясен отговор на въпроса: може ли тази промяна да бъде направена от действащия сега парламент, или е необходимо свикването на Велико народно събрание?
Всичко това стана ясно след заседанието на 30 юни на временната парламентарна Комисия за конституционните промени. Дебатите продължиха близо три часа, а изказаните становища бяха десетки – напълно в духа на онзи стар виц, в който се казваше, че където има двама юристи, там мненията по един и същи въпрос са най-малко три. За сведение, на споменатото заседание се беше скупчил целият елит на правната общност в страната. Само Висшият съдебен съвет изпрати четирима души с три отделни становища – едно официално и две други, изразяващи различните мнения на малки групички от членовете му.
Всъщност почти нямаше спорове, че конституцията трябва да бъде променена. Почти всички участници бяха съгласни и с разделянето на Висшия съдебен съвет на две отделни професионални колегии – за съдии и прокурори. Не се спореше и дали инспекторатът на ВСС да проверява имуществените декларации на магистратите и сигналите за конфликт на интереси, подавани срещу тях. Почти нямаше разногласие и по другата съществена промяна в основния закон – да се даде възможност на отделни съдебни състави и на Висшия адвокатски съвет да сезират Конституционния съд, когато преценят, че норматив противоречи на конституцията.
Големият въпрос беше как технически да стане промяната? И дали тя може да бъде извършена от обикновено или от Велико народно събрание.А тук вече мненията бяха коренно противоположни. Върховният административен съд и прокуратурата твърдо отстояват тезата, че подобни промени могат да бъдат направени само от ВНС. Във Висшия съдебен съвет мненията са разединени, но официално гласуваното становище е същото.Трима мастити професори конституционалисти: Емилия Друмева, Пенчо Пенев и Марияна Карагьозова, обаче категорично отхвърлиха това становище и обявиха, че според тях е напълно възможно и обикновено Народно събрание да направи исканите изменения, тъй като те не засягат по никакъв начин нито формата на управление в държавата, нито разделението на властите. След продължилите няколко часа спорове главният прокурор Сотир Цацаров прехвърли топката към депутатите: "Заставам на позицията, че евентуални поредни изменения на конституцията могат да бъдат отстоявани само с цел да се увеличат гаранциите за независимост и ефективност на съдебната власт, но представеният законопроект търпи прецизиране и само отчасти отговаря на тази цел. Доколко се запазва балансът между властите е основният въпрос, на който вие трябва да отговорите. И само ако този отговор е убедителен, 43-ото Народно събрание може да гласува този проект." Преведен на прост език, особеният изказ на Цацаров означава: вие си решете дали можете, или не да гласувате конституционните промени.
Оттук нататък варианти колкото щеш и всичките зависят от политическите договорки, които по правило не стават обществено известни или поне не в цялост. Единият от тях е политиците да решат, че действително е нужно да се свика Велико народно събрание. Само че това на практика ще означава просто край на всякакви илюзии за промени. За да се свика такъв орган, първо трябва да се разпусне сегашният парламент. Тоест действащите народни представители сами да се откажат от властта "на ползу роду" и без никакви гаранции, че след новите избори отново ще ги огрее същата благодат. Във всеки случай няма никакви индикации, че тези хора са склонни да си дадат местенцата без бой.
Другият начин е депутатите все пак да се престрашат и да се заемат с реформата. Тогава ще е необходимо конституционно мнозинство – между 160 и 180 гласа. Но и двете числа изглеждат еднакво непосилни при сегашната конфигурация на силите в парламента. Дори и да приемем, че ГЕРБ, Реформаторският блок, Патриотичният фронт и АБВ решат да подкрепят промените в основния закон, те разполагат с общо 136 гласа. Ако успеят да "навият" и всичките 14 депутати от Български демократичен център, както и четиримата "независими", пак ще им останат "висящи" шест гласа, които трябва да "вземат" отнякъде. От БСП няма да стане, след като неотдавна Корнелия Нинова беше категорична, че нейната партия няма да подкрепи корекциите. Същото становище отдавна зае и "Атака". Остава доброто-старо ДПС. Което на всичко отгоре вече на няколко пъти даде "нишан", че ако много им се помолят, може и да ударят едно рамо. Така или иначе ръководни кадри на движението почти в прав текст обявиха пред медиите, че не е изключено да помогнат, но при определени условия.
Дали Бойко Борисов ще приеме офертата? На първо място, зависи от това, доколко той самият смята битката за реформа в съдебната власт за полезна както за управлението на ГЕРБ, така и за личния му имидж. Очевидно е, че тази битката не е негова. Няма как да не направи впечатление, че по тази тема премиерът се държи повече от дистанцирано и я избягва. И за това си има ред причини. Една от тях е, че не познава в детайли как работи съдебната власт, нито борбата за надмощие на различните лобита вътре в системата и извън нея. От друга страна, популярността му сред елитарните среди на магистратите е твърде ниска, за да му донесе съществен бонус на изборите, пък и няма основание да разчита, че рейтингът му сред юристите ще се вдигне, каквато и позиция да заеме. Отгоре на всичко резултатите от евентуална съдебна реформа ще дойде твърде късно, за да може да се похвали с тях още на следващия вот. Ето защо Борисов е "делегирал" темата на правосъдния министър Христо Иванов. Който ще е и готов "бушон", ако по веригата стане късо съединение.
Всяка прегръдка с ДПС обаче струва скъпо и министър председателят го знае прекрасно. Знае и че ще е принуден да балансира между натиска от Европа за реформи в съдебната власт и опазването на личния си имидж, за който всяка следваща подкрепа от партията на Местан ще е рискова.
Все пак сделка за конституцията най-вероятно ще има. Само че наесен. На 7 юли предстои приемането на първо четене на конституционните промени. Същинското гласуване в зала ще е след лятната парламентарна ваканция. А много е възможно и след местните избори, когато в позициите за преговори може да са настъпили съществени изменения.
Има и още един любопитен въпрос, чийто отговор също ще чакаме наесен. Ако депутатите приемат промените в конституцията: ще бъде ли атакувано това тяхно решение пред Конституционния съд от главния прокурор Сотир Цацаров, след като становището на Асоциацията на прокурорите е, че подобни корекции може да направи само Велико народно събрание?
