Казусът "КТБ" не спира да изненадва. В петък (3 юли) Софийският апелативен съд (САС) "върна" датата на настъпване неплатежоспособността на Корпоративна търговска банка от 6 ноември на 20 юни, 2014 година. Решение, което на повечето юристи, банкови експерти и политици прозвуча направо шокиращо. И е точно така, защото само единици от тях (в публични изяви или във форумите) заложиха на тази дата. Само в. "БАНКЕРЪ" написа пръв и единствен още при започване на делото за несъстоятелността на КТБ, че определянето на 20 юни като начален момент, в който КТБ е изпаднала в неплатежоспособност, е най-издържаното решение. Както юридически, така и в чисто житейски план. На тази дата банката беше поставена под специален надзор и спря да обслужва клиентите си именно поради липса на ликвидни средства.
След като премине изненадата от това съдебно решение нещата няма да станат по-прости. Запознати с кадровия капацитет на САС твърдят, че въпреки лошите отзиви за него, съдийският състав (Светла Чорбаджиева, Светла Божкова и Теодора Кръстева) се ползва с доверие сред колегите си. Въпросът е какво ще стане оттук-насетне. Първоначалното решение на Софийския градски съд по делото за несъстоятелността на КТБ, с което настъпването на нейната неплатежоспособност беше определено на 6 ноември, 2014 г., беше обжалвано от всички – БНБ, КТБ в лицето на синдиците, прокуратурата и акционерите. Първите три институции, към които може да броим и Фонда за гарантиране на влоговете, поискаха датата на неплатежоспособност да бъде върната на 30 септември, 2014 година. Акционерите в КТБ – „Бромак” и „Бългериан акуъзишън къмпани” пък продължиха да настояват съдът по несъстоятелността да упражни косвен контрол върху решението на БНБ за отнемане на лиценза. Нещо, което Върховният административен съд (ВАС) отказа да направи по пряк път с мотива, че те не нямат качеството на заинтересована страна.
Макар че сегашното решение на САС подлежи на касационен контрол пред Върховния касационен съд, тази възможност изглежда вече илюзорна. Първият въпрос е ще има ли още изненади по датата, на която е настъпила неплатежоспособността на Корпоративна банка. БНБ, синдиците и прокуратурата би трябвало да са предоволни, защото получиха много повече, отколкото искаха. Ако се стигне до парадокса някой от тях да обжалва сегашното решение на САС, изненадата ще е още по-голяма. Като защитници на държавния интерес те би трябвало да са напълно удовлетворени, защото по-ранната дата на неплатежоспособност отваря повече възможности за атакуване на увреждащи масата на несъстоятелността сделки. И е странно защо никоя от тези институции с изобилието им от обслужващи юристи "не се сети" да иска по-ранна дата на неплатежоспособност, каквато съдът сега им поднесе на тепсия.
Вторият голям въпрос е: как ще действат синдиците? С решението на САС те получават огромно поле за действие. А това крие и огромни опасности в случай, че направят недобросъвестен подбор кои сделки (основно цесии и прихващания) да бъдат атакувани. Ако тези сделки бъдат разделени на "приятелски" и "неприятелски", порочният кръг на аферата с разгрома на КТБ ще стане непробиваем. И защитата на обществения интерес ще се превърне просто в мит. Колкото до обезщетенията които държавата ще трябва да плаща от джоба на данъкоплатеца по делата, които акционери и вложители ще водят срещу нея, тук отърване няма.
Съставът на САС обяснява решението си с мотива, че началната дата на неплатежоспособност би следвало да бъде най-ранната дата, 20 юни 2014 г. от която банката е изпаднала в състояние на неплатежоспособност. А тя винаги предхожда по време датата на самото й установяване. Според съдиите на практика не е имало вече начин капиталът на банката да стане отрицателен след затварянето й на 20 юни, защото тогава са преустановени всякакви сделки с имуществото й. Затова приемат, че капиталът е бил отрицателен още тогава, а три месеца по-късно квесторите само са констатирали вече съществуващ факт. "Състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяването на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети на банката към 30.09.2014 година. То е било факт преди датата на изготвяне на предходните й отчети към 30.06.2014 г., но е установено едва след действителното осчетоводяване на необходимата обезценка на активите към 30.09.2014 г.", пишат съдиите.
В решението на САС се признава, че от представените отчети на квесторите не може да се установи максимално точно началният момент, в който собственият капитал на банката е станал отрицателна величина. Но с оглед на факта, че "собственият капитал не е могъл да бъде променян след датата 20.06.2014 г., следва да се приеме, че това е най-късната установима дата, на която тези предпоставки са били вече налице. Още към този момент обективното финансово състояние на КТБ е било с показатели, които препятстват възможността за възвратимост на капиталовата й адекватност, независимо от повода и основанията за поставянето й под специален надзор", категорични са съдиите от САС.
Един от най-спорните въпроси беше и кой има право на жалба по делото. Нито изпълнителните директори на КТБ, които са вече отстранени от длъжност, нито акционерите имат право на жалба пред второинстанционния съд, въпреки че са страни по делото за фалита на банката, реши съдът. С мотива, че законът не е предвидил такава възможност за тях. В същото време обаче жалбата на синдиците на КТБ беше допусната, въпреки че законът дава право на обжалване само на квесторите. "С разпоредбите е предвидена възможност за банката, спрямо която е направено искане за откриване на производство по несъстоятелност, да търси защита. Затова е въведено право на квесторите да атакуват решението. То обаче следва да се тълкува като право на банката да обжалва решението чрез действащите за съответния етап от производството свои органни представители. И независимо от непосочването им в закона, следва да се признае правото на синдиците да представляват банката", решиха съдиите.
Решението подлежи на обжалване и пред Върховния касационен съд.
