Дебатът реални или изкуствено определени са цените на клиничните пътеки върви, откакто те бяха създадени като инструмент за плащане към болниците. През годините някои здравно-икономически лобита успяха да наложат интересите си, в резултат на което системата на финансиране се изкриви до циничност. Например кардиоклиниките, повечето от които частни, се къпеха в пари, докато болниците като "Пирогов", приемащи спешни случаи, се чудеха как да вържат годината с по-малък дефицит. Здравните власти не само не успяха да разрешат проблема, но и системно го изостряха с въвеждането на всякакви лимити, прогнозни бюджети и прочее административно-командни хватки, които може би биха проработили в цех за производство на колбаси, но не и в здравната система, където се борави с живи хора. И се стигна дотам, че 298-те пътеки в пакет вече не удовлетворяват никого.
Пациентите доплащат
половината процедури и лекарства
от джоба си, медиците ги задължават да лежат твърде дълго или пък ги изписват, преди да са излекувани, което естествено води до усложнения. Лекарите и медицинските сестри (с право) смятат, че трудът им е подценен, което пък ги демотивира и води до лошо качество на медицинското обслужване. Резонна е и "бюджетната" позиция на ръководствата на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, които изтъкват, че след като публичните разходи за здраве скачат с по 500 млн. лв. годишно, а частните клиники се роят като гъби след дъжд, значи има финансови пробойни, които трябва да се запушат.
Както потвърди здравният министър д-р Петър Москов – жребият е хвърлен. До месец октомври трябва да имаме нова методика за оценяване на клиничните пътеки. Москов отбеляза, че ценоразписът ще бъде изработен от смесена работна група, включваща експерти от здравната каса, ресорното ведомство, лекарския съюз, финансовото министерство и… неназована международна консултантска компания, която да предложи модел за остойностяването. Така се пораждат поне няколко въпроса. Ако чужда фирма ще определя колко ще струват болничните услуги, по какви критерии и процедури ще бъде избрана тя, след като това явно няма да се случи с обществена поръчка? И за какво са всички тези експертни групи, ако ще служат само за параван? Друг е въпросът, че дори прекрасно функциониращ външен модел може да се окаже безполезен в заразната среда на нашата здравна система.
По този повод председателят на пловдивската лекарска колегия д-р Георги Кръстев изтъкна, че съсловието е излъчило две комисии, които да оценят здравните услуги в лечебниците и в извънболничната помощ. Кръстев напомни, че през 2008-а медиците и специалисти от здравната каса са остойностили дейностите и са внесли проекта с надежда, че той ще влезе в следващия Национален рамков договор. Тогавашния финансов министър Симеон Дянков обаче отхвърли документа с мотива, че желае неговите експерти да формулират новите цени и обеми на дейност. Което така и не се случи.
"Ние от лекарската комисия ще поискаме от управителите на болниците да дадат разчетите си. Настояваме не по-малко от реалната стойност на пътеката да отива за медицински дейности. Можем да завършим процеса до три месеца съвместно със здравното министерство и с касата. Много клинични пътеки се нуждаят от корекция – педиатричните, пулмологичните, трябва да има пътека за усложненията… Не може решил някой, дал някаква цена – и готово. Нямаме нищо против да работим с тази международна комисия, но откъде е тя, да не би да е от Австралия"?, запита Кръстев. Експертът вероятно визира недовършения проект за въвеждането на диагностично-свързани групи, по който бяхме закупили австралийски софтуер, за да преизчисляваме цените на здравните услуги. За въпросната система бяха похарчени милиони, но сега тя събира прах в някой тъмен склад.
Министър Москов е прав за едно – в момента не се знае защо дадена дейност струва съответната сума. Което значи, че цените на клиничните пътеки са необективни. В тази връзка управителят на здравната каса д-р Глинка Комитов смята, че при преоценката на пътеките трябва да се включат поне четири компонента.
На първо място е трудът на лекарите
и екипа им, който ще бъде базата за цената, след това идват преките, непреките разходи и амортизациите. "Клиничните пътеки трябва да се гледат, от една страна, като диагностично-лечебен алгоритъм, а от друга – като цена", е мнението на Комитов.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев допълва, че пирамидата е обърната, нямаме основа и затова не може да се говори за недофинансирани, свръхфинансирани и нормално финансирани пътеки. "На базата на какви анализи – медицински, социални, или медико-социално-финансови се случи така, че бюджетът на здравната каса е този и ние трябва да се вместваме в него? Не е ли по-редно първо да направим остойностяване и ценообразуване, а после да седнем пред финансиращия орган и да сложим рамките. Само така ще гарантираме спокойствие в системата, а на изхода ще получим качество, а не количество", отбеляза Грозев.
От гледна точка на държавното управление заместник-министърът Бойко Пенков посочи, че
българските болници са на първо място в Европа
по прием на пациенти, защото гонят количества и по-високи приходи. "Излишно е да приемеш човека и да го тормозиш в болница, когато нещата могат да се свършат в извънболничната помощ. И Световната банка ни го каза. Необходимо е да прецизираме медицинските показания за прием и той да се случва само тогава, когато действително епизодът е такъв, че трябва да помогнем. Затова въвеждаме нова организация на предоставяне на услугата – комплексната грижа. Това означава, че свършва острото състояние, след това пациентът отива там, където може да продължи лечението си и да се рехабилитира. Тук идва ролята на болничните консорциуми", обяснява Пенков. И в здравното ведомство смятат, че в цената на всяка клинична пътека трябва да се знае кое е компонентата труд, колко струват лекарствата и консумативите и какво е отчислението за амортизации.
Ставаме свидетели на безпрецедентно единомислие, което обаче ще има стойност само ако доведе до приемлив резултат за всички "лагери".
