Депутатският трибунал за разследване на казуса "КТБ" произнесе предизвестената си присъда. На 7 юли вечерта Временната комисия, председателствана от народния представител от ГЕРБ Десислава Атанасова, качи обемистия си доклад на интернет страницата на Народното събрание. В него на 150 страници, гарнирани с два пъти по толкова приложения, е излята огромна по обем информация, която може да откаже от анализ и най-страстния финансов коментатор.
Времето се оказа без стойност в историята с фалита на КТБ. Близо половин година отне умуването състоятелна ли е, или не, има ли потенциал да бъде оздравена, или да гине. И тя си отиде…
Изготвянето на обемния доклад на Времената комисия за КТБ също отне близо четири месеца. За съставянето му са използвани пълният доклад на БНБ за действията й, свързани с КТБ, пълният доклад за работата на КФН във връзка с Корпоративна банка, докладът на Комисията за надзор върху одиторите, докладите на ДАНС за периода 2009-2013-а, писмените отговори на управителя на БНБ Иван Искров на питания на депутатите (членове на комисията) и пълният доклад на квесторите на КТБ. Всъщност това, което е произвела комисията, до голяма степен е механичен сбор от всички тези обемисти документи. Към тях като подправка е добавен значителен списък на фирмите, определени като дружества със специална инвестиционна цел, където фигурират и задълженията им, връзките им с други компании, на които те са дали заеми, и оценка на обезпеченията по получените кредити. Тези пикантни данни са взети от докладите на трите одиторски фирми – "Делойт Одит" , "Ърнст енд Янг" и "АФА".
Заради механичния сбор на повечето от изброените доклади този на Временната комисия буквално е претоварен с информация. Но тя всъщност не добавя светлина върху случилото се във и със КТБ. Повтарят се вече добре познати тези и факти. А докладът "страда" и от същите недостатъци в аргументацията, каквито има в докладите на отделните институции. Между тях единственият
по-интересен като данни, заключения и констатации е докладът на Комисията за надзор върху одиторите. По всичко личи, че там е работено по-задълбочено и целенасочено.
Впрочем всички изброени дотук документи са послужили за една цел – под лавината от информация единствено виновни за фалита на КТБ да са нейното ръководство и мажоритарният й собственик, управление "Банков надзор" на БНБ и частично – ДАНС. А политиците, и прокуратурата да излизат чисти от играта и с ореола на борци срещу неправдата. Впрочем на тази версия дори и част от членовете на Временната комисия не вярват.
Лидерът на ДСБ Радан Кънев направи специално изявление за доклада на временната комисия за КТБ, в което заяви особеното си мнение по него. Като посочва, че докладът е задълбочен, Кънев отбелязва, че той "не е достатъчно всеобхватен в изводите си и не подчертава достатъчно отговорността на Управление „Банков надзор“ към БНБ, на Комисията за финансов надзор и ДАНС. Особена слабост е фактът, че докладът изобщо не засяга действията и бездействията на прокуратурата на Република България". Кънев подробно аргументите своите тези, като особено интересна е следната.
"Цялостното премълчаване на ролята на прокуратурата в периода на източването на КТБ и в периода на ликвидната криза, довела до поставянето ѝ под особен надзор, както и публичните изявления на прокурори в периода на особения надзор, е съществена слабост на доклада. В периода 2009-2014г. прокуратурата не е осъществила дължимия общ надзор за законност на дейността на мениджмънта на КТБ и не е реагирала адекватно на конкретните сигнали и на публичната информация за злоупотреби и рискове за националната сигурност. Публичните действия на прокуратурата в периода преди и непосредствено след поставяне на банката под особен надзор допринесоха за увеличаване на рисковете за кредиторите и инвеститорите. Дейността на прокуратурата по повод разследване на източването на банката не е в обхвата на задачите на настоящата комисия", коментира лидерът на ДСБ. Според него обща слабост на част „Изводи“ от доклада е фактът, че произволно избраните примери за източване на КТБ, чрез свързани лица или дружества с неизяснена собственост, не засягат нито един случай на придобиване на дружество от значение за националната сигурност или сделка, представляваща голям обществен интерес.
Защо ли, питаме ние? Може би точно в тези недостатъци на доклада се крие отговорът на въпроса: Кой? имаше интерес от сбъдването на сценария "КТБ".
Ако се доверим на депутата от левицата Румен Гечев, банката е растяла по схемата на матрьошките. Давайки пример с фирмата "Пасифик", която получила от КТБ кредит, а парите от него дала на компанията "Авионамс", тя пък от своя страна ги разпределила между няколко други компании, като всичките те били свързани лица. Гечев пак се напъва да изглежда умен, но не е, защото не така се прави анализ на политически ликвидирана банка. "Най-вероятно, заключва депутатът (който доста години след краха от 1996-а бе и консултант на кипърски офшорки), крайните получатели на тези пари са в офшорни фирми, които са под друга юрисдикция". Еврика!
"И всичко това, продължава Гечев, е ставало под погледа на надзора. Банковият надзор е пълен провал и тука трябва да има присъди. За мене като гражданин това е углавно престъпление." Ако е така, Гечев още не е излежал своята присъда за хала на държавата през 1996-а. И най-малкото той има право да коментира сега. "Другото ми разочарование, продължава модерният ляв, са двата отдела на ДАНС – "Финансово разузнаване" и "Финансова сигурност". Тези хора през четирите години, когато банката е растяла като гъба – между 2009-а и 2014-а, тези хора не са правили нищо. А аз съм сигурен, че те са знаели какво става там, защото ако не са знаели, са за закриване тези два отдела", коментира с днешна дата Гечев. Но удобно пропуска да спомене, че по времето на правителството на Сергей Станишев активите на Корпоративна банка са растели по-бързо – около шест пъти за четири години, отколкото за периода на управлението на правителствата на Бойко Борисов и на Пламен Орешарски – над три пъти. Логичният въпрос е защо тогава не е е имало проблем? И кой е наглецът в тази ситуация?
Другият "великомъченик" и финансов министър с функции на наблюдател на краха на КТБ, а сега депутат от ДПС, Петър Чобанов също не спести острите си критики.
"Данните в доклада показват, че управление "Банков надзор" не си е свършило работата от гледна точка недопускане на функционирането на КТБ по модела на финансова пирамида, и то за дълъг период. Докладът категорично опровергава тезите, че с ликвидна подкрепа можеше да се помогне на тази банка, напротив – не може, с ликвидна подкрепа не се помага на фалирала банка", заяви Чобанов.
И тук възниква въпросът: защо след като е било ясно, че банката е била фалирала, Чобанов не заяви това още в началото на юни 2014-а, че и по-рано, а се наложи вложителите й да чакат половин година, за да си получат парите? И как така при фалирала според Чобанов банка БНБ заедно с политическите сили и правителството са разработвали планове за преструктурирането й? Защото според критериите на ЕС фалирала банка не може да получи нито ликвидна, нито капиталова подкрепа.
Кога Чобанов е бил в заблуда – през лятото на 2014-а или сега? Защото сегашните му политически констатации нещо не пасват на поведението му от времето, когато бе финансов министър.
Сериозни резерви към доклада
се появиха и в първите коментари на финансовите експерти. В социалните мрежи бившият заместник-председател на Комисията за финансов надзор Димана Ранкова написа следното:
"Докладът е с очаквани констатации. На първо място обаче в някои части не съответства на фактите. КТБ според доклада имало само един инвестиционен посредник – ПФБК? Това откровено не е вярно. ПФБК е свързан със съвсем друга банка и тя не е КТБ! Свързаният с КТБ посредник е съвсем друг, а и не е единствен – банката също има и тези дейности в лиценза си. Няма нито дума за проспектите на дружества от групата на КТБ, като "ТЦ ИМЕ", "Хелт енд уелнес" и др., чиито облигации се търгуват на нашата фондова борса и преди това документите им са одобрени от местния регулатор. Нито дума и че КТБ освен всичко друго е и публично дружество, чиито акции се търгуваха на родната борса под контрола отново на местния регулатор. Е, след всичко това как да оправдаем съществуването и на тази парламентарна комисия."
Логични риторични въпроси, нали?
В аргументацията към доклада, както вече бе споменато, има огромен обем информация. Толкова огромен, че може да изпепели всяко желание тя да бъде анализирана. Част от тези многобройни данни обаче съвсем
не потвърждават тезата, че КТБ
е била пирамида. Например в доклада подробно са описани финансовите резултати на КТБ за всяка една година от 2009-а до юни 2014-а. Малко ще са хората, които ще обърнат внимание на един много интересен факт. През всичките тези години банката е поддържала ликвидност (съотношение на парите, които държи по депозити и сметки и инвестициите в държавни ценни книжа спрямо общия размер на активите), която варира между 28 и 35% и едва през май 2014-а този процент става едва 20. Но и това е размер, който е напълно в съответствие със завишените изисквания за ликвидност на БНБ. Тези проценти, ако бъдат преизчислени в абсолютни стойности, са огромна сума пари – между 600 млн. и 1.5 млрд. лв. в зависимост от общия размер на активите на банката.
Възможно ли е някой да създаде пирамида
чиято цел по правило е пълното ограбване на вложителите и в същото време да държи по сметки стотици милиони левове, че дори милиард и половина, които по всяко време могат да бъдат ползвани за погасяване на задълженията на банката? Възможно ли е някой да създава пирамида и да плати на клиентите й 1.2 млрд. лв. в рамките на няколко дни преди сакралната дата 20 юни, когато банката бе поставена под специален надзор. Къде е логиката в това? И не е ли по-логично, ако е създадена престъпна схема за ограбване на клиентите на банката, в нея да няма ликвидност освен онази, която се изисква от БНБ като минимални задължителни резерви? Не издишат ли аргументите на Временната комисия, ако ги сблъскаме само с този факт?
Удобната версия за банката-пирамида, пускана в обращение от някои анализатори през последната година, се оказа най-вкусната дъвка за мнозина от депутатите от Временната комисия.
От доклада обаче се вижда, че тази версия удобно е подхвърлена на политиците от хората на БНБ. Защо ръководството й прави това внушение не е трудно да се досети човек. Целта на този доклад обаче бе да изследва ролята, ангажираността и контрола на държавните институции, отговорни за банката. А не да се разчиства терен депутатите в нея да блеснат с популистки разсъждения от телевизионния екран.
В приложенията към доклада на Времената комисия се намират твърде интересните отговори на БНБ на въпроси, поставени от депутати от комисията. В един от тези отговори се казва: "При анализа, извършен от надзорната инспекция през 2014-а, е установило, че част от погашенията по кредити са направени със средства, които също са взети назаем от банката. Чрез този подход банката е позволила на определени кредитополучатели да прикрият невъзможността да погасяват своите задължения, което води до подаването в БНБ на невярна информация". Ето тази схема на отпускане на кредит на дадена фирма, с която тя си погасява вече съществуващо задължение, води до фалит, но само ако се прилага масово. В информацията, предоставена от БНБ, обаче не се казва в какъв размер са заемите, давани за погасяване на стари. Защо?
В доклада на Временната комисия обаче се дават няколко примера за това. Първият е с "Пасифик Инвест", който получава 30 млн. лв. кредит и впоследствие ги прехвърля на "Авионамс". То от своя страна пък ги разпределя на "Хедж Инвестмънт България", "Елтауър" и "ТЦ ИМЕ Вест". С тези пари въпросните дружества погасяват част от задълженията си към КТБ. Това, според Гечев, е т. нар. схема с матрьошките.
Втората подобна операция е с дружеството "Багиана", получило заем 20 млн. лв., които то прехвърля на "Порт Инвест Русе", "ТЦ ИМЕ Вест", "Рубин Индъстри" и "ВИП Пропъртис". С тези пари те отново погасяват свои задължения или пък ги прехвърлят на други дружества, за да си платят дълговете към банката.
Третият посочен случай е с дружеството "Оптима Интертрейд", което получава заем от 30 млн. лева. Според доклада на комисията то е раздало тази сума като заеми, пряко или опосредствано чрез други на фирми "бушони", на компании със задължения по кредити". Дотук 80 млн. лв. – солидна сума пари.
Само че това ли е единственият източник за счетоводни приходи на банката? Оказва се, че не, защото според отчетите на БНБ
само лихвените й приходи са 124 млн. лева
за първото тримесечие на 2014-а. Излиза, че КТБ е имала и значителни реални постъпления от дейността си, което въобще не е присъщо на която и да е пирамида. Забележете, тук въобще не смятаме евентуални реални погашения по главници, защото за тях публична информация няма.
Което означава, че много важни данни за дейността на банката просто са удобно премълчани, за да не може да се направи цялостен и точен анализ. Като стана дума за
фирмите "бушони"
чието кредитиране, според доклада, е убило банката и чрез което клиентите й са ограбени, за тях също има някои интересни констатации в доклада на Временната комисия. В него, както и в констатациите на надзорната проверка през 2014-а, в докладите на трите одиторски фирми, изготвили оценка на активите на КТБ, пък и в докладите на квесторите пише, че повечето от тези фирми до затварянето на КТБ са обслужвали задълженията си към нея. Както стана ясно според изнесените по-горе в текста данни, това не е ставало само и предимно с новоотпуснатите от банката кредити.
И въпросът тук е: може ли при една предварително замислена престъпна схема за ограбване на банката "фирмите бушони" да плащат? Или през тях да идват плащания към банката от дружествата, на които "бушоните" са отпуснати заеми? Къде е логиката в подобно поведение?
Логика можем да намерим в следната хипотеза: В момента, в който мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев усеща, че срещу него започва атака, в която освен политическите сили е впрегната и прокуратурата (удобно отсъстваща от доклада според Радан Кънев), той създава фирмите "бушони", за да опази кредитираните от банката активи – разбирай фирми, от алчността на атакуващите го. И когато тази атака става факт, бушоните гръмват и за ужас на атакуващите те не могат да се докопат до кредитираните дружества. Не че "завиването" на кредитни "бушони" е добра банкова практика. В никакъв случай. Но е обясним похват в случая с КТБ, който пък още един път повдига въпроса дали ако банката бе спасена, тези "бушони" вместо да гръмнат нямаше да продължат да погасяват получените кредити?
