Проектозаконът за преструктуриране и възстановяване на банки преодоля първия парламентарен рубеж. В петък той бе приет на първо четене в пленарната зала. На дебатите присъстваха подуправителят на БНБ Димитър Костов и заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев. Основната задача на проектозакона е да въведе в нашето законодателство изискванията на директивата на ЕС за преструктуриране и възстановяване на банки. Това трябваше да стане до края на 2014-а. Заради забавянето Европейската комисия предупреди България, че ако не приеме законът до края на юли, ще подаде иск срещу страната ни в Европейския съд. С други думи – очаква ни наказателна процедура в ЕС. Как ще завърши тя зависи единствено от експедитивността на депутатите. Те обаче няма да пропуснат да натрупат политически дивиденти от този строго професионален нормативен документ. Това пролича и при обсъждането на закона на първо четене в Комисията по бюджет и финанси и при обсъждането му в пленарната зала в петък. Депутатите – най-вече от опозицията, атакуват законопроекта, защото според тях той обвързва системата за преструктуриране и възстановяване на банки с държавния бюджет. В този смисъл в петък от парламентарната трибуна се изказа народният представител от "БСП лява България" Георги Търновалийски. Той заяви още, че органът за преструктуриране не трябва да бъде подчинен на БНБ, защото това е сблъсък на интереси.
Всъщност според проектозакона самата Национална банка трябва да бъде орган по преструктурирането и възстановяването на банки. И за целта към управителния й съвет – а не към управение "Банков надзор", трябва да бъде създадено специално звено. Причината е, че когато се взема решение дали една банка да бъде преструктурирана, с какви финансови инструменти трябва да стане това и какви средства да бъдат вложени в операцията, активите на банката трябва да бъдат оценени в рамките на три дни. Спорно е дали друга институция освен БНБ разполага с необходимата информация и с квалифицирани кадри, които могат да направят всичко това за толкова кратко време.
Освен това според Закона за кредитните институции всяка търговска банка трябва да предава в БНБ своите предварителни планове за преструктуриране. Предоставянето на тези планове на друга институция, когато трябва да се взема решение дали някоя банка трябва да бъде спасявана или не, може да бъде затруднено заради различни изисквания, свързани с банковата тайна.
Всички тези съображения имат важно значение и в друг смисъл: оценката, която трябва да бъде направена за три дни, трябва да е много точна. Защото според проектозакона при грешки в оценката, които са предизвикали неправилно или несъразмерно прилагане на определени оздравителни мерки, Фондът за преструктуриране ще дължи компенсации на ощетените лица. Този фонд ще бъде създаван тепърва и ще се попълва с вноски от търговските банки. За управлението му ще отговаря управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете.
Тук опираме до друг въпрос, с който депутатите ще продължат да спекулират – когато във фонда не достигат средства за преструктурирането на една банка, се предвижда в оздравителния процес да се използват и пари от бюджета. В петък в пленарната зала Георги Търновалийски от БСП заяви, че по този начин банките ще правят каквото си искат, а за волното им поведение отново ще плаща хазната.
Димитър Костов му препоръча да прочете внимателно проектозакона. Така ще види, че записаните в него мерки са напълно пазарни. Там има дори текстове, че една банка може и да не бъде спасявана, ако при оценката се окаже, че това излиза по-скъпо от обявяването й в несъстоятелност. Костов обърна внимание и на факта, че преструктурирането на една банка оздравяването й винаги е за сметка на нейните акционери, които губят собствеността си. Специално за "БАНКЕРЪ" подуправителят на БНБ посочи, че дори ако при преструктурирането на една банка се наложи намеса на държавата, дадените от нея пари трябва да бъдат възстановени в рамките на две години.
Депутатите от БСП се заядоха и по повод на текста, че за своето действие и бездействие по отношение на преструктурирането на банки служителите на БНБ не носят отговорност. Според Димитър Костов това са текстове, пренесени от директивата, и не са записани там случайно.
