Димитър Главчев e заместник-председател на Народното събрание, представител на ГЕРБ. Член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Завършил е УНСС със специалност счетоводство и контрол и е лицензиран експерт-счетоводител. Роден е на 15 август 1963 година в София.
Г-н Главчев, ще успее ли ГЕРБ да събере необходимите гласове за приемането на промените в конституцията? Защото засега АБВ, БСП и ДПС отказват.
– Позволете ми да припомня, че в Народното събрание с конституционно мнозинство беше подкрепена актуализираната стратегия на Министерския съвет за съдебна реформа. Приехме този акт за искрена позиция на парламентарно представените политически сили, защото поне такава е позицията на ГЕРБ. Това ни даде основание да започнем събирането на подписи за промени в конституцията. Както става известно, обсъжда се Висшият съдебен съвет (ВСС) да бъде разделен на две колегии – съдийска и прокурорска, предлагаме мандатът на ВСС да бъде намален от пет на четири години, а пленумът на съвета да се занимава с бюджета и с общи въпроси.
Конституционните промени предвиждат решенията на ВСС да се вземат с явно гласуване, а не както досега – с тайно. Това са само част от предложенията, които искрено се надявам да убедим достатъчно колеги от Народното събрание, че са правилни и навременни, и те ще надмогнат тяснопартийното си мислене и ще ги приемат.
Ще проведем разговори с всички парламентарни групи, за да уточним актуалните си позиции по отношение на реформите в съдебната система и възможността за промени в конституцията.
При подкрепа от 160 гласа на първо четене парламентът ще влезе в т. нар. дълга процедура – периода от два до пет месеца за редакция на текстовете. Според Вас има ли опасност след толкова много шум съдебната реформа да остане само поредно добро намерение?
– Няма как да избегнем законовите процедури – бих казал за радост. Нормално е, когато се подготвят промени в конституцията, да е необходимо по-дълго време. Убеден съм, че съдебната реформа трябва да се състои. Така че се надявам няколкото месеца, които ще отнемат законовата процедура и търсенето на съгласие, да не повлияят фатално. Смятам, че първите крачки са направени, вървим в правилната посока.
Защо предложенията на Христо Иванов бяха така атакувани? Не им достига качество или има друга цел?
– Не смятам, че има нещо задкулисно. Реформите в съдебната власт са от изключително значение за държавата и не може без диалог, без да се обсъждат различни варианти. Нормално е министрите да правят предложения, да има критики и уточнения. Най-важното е да се оптимизира съдебният процес. Не виждам нищо лошо в съревнованието на идеи и предложения за дискусия, независимо дали идват от страна на Народното събрание, или на Министерския съвет… Напротив, правосъдието е фундамент на държавата, така че колкото повече експертни варианти се разгледат, толкова по-добре. Основното е, че след толкова години се заговори и се предлагат промени в цялостния модел на управление на съдебната власт, защото се вижда, че той трябва да се оптимизира.
Твърде много критики събира и здравната реформа на министър Петър Москов…
– Здравеопазването и пенсионната система, подобно на съдебната власт, приоритетно се нуждаят от подобрение, а са най-трудни за реформиране. Но хората са най-чувствителни към промените, които засягат здравето ни, което е нормално. Затова името на здравния министър е толкова често споменавано в публичното пространство. Не може да очакваме, когато се правят драстични реформи, да не се засегнат различни интереси, но в крайна сметка виждате, че промените се извършват прозрачно и ако не съберат нужната подкрепа, се преосмислят. Не може, когато се предприемат необходими радикални мерки, всички да са доволни. Необходим е справедлив баланс. А някои спорни мерки като приватизацията на болниците бяха изтеглени.
Ще се разберете ли с колегите си от Реформаторския блок, които също имат предложения по Кодекса за социалното осигуряване?
– Ще се разберем с всички, които се стремят към подобрено функциониране на системата, което би трябвало да е съдържанието на термина "реформа". Предполагам, че поради това ще е най-лесно да се разберем с Реформаторския блок.
Водят ли се тайни договорки Мая Манолова от БСП да бъде избрана за нов омбудсман – тръгнаха такива приказки тези дни?
– Не съм запознат да има каквито и да е разговори в тази посока освен тези, които са достатъчно явни.
Бившият финансов министър от ГЕРБ Симеон Дянков заяви, че през 2009 г., когато трябваше да се гласува за управител на БНБ, кандидатурата на партията е била Калин Христов. Но "една сравнително значима фигура в парламента, извън правителството, успя да направи тази промяна в последния момент", твърди Дянков. Коя е тази фигура, която ви накара да предпочетете Искров пред Калин Христов?
– Няма как да коментирам изказванията на бившия финансов министър Симеон Дянков. Ако е искал да каже нещо конкретно, е трябвало да го каже. Не знам някой нещо да е променял в последния или предпоследния момент. Калин Христов е изключителен професионалист в своята сфера. Той бе и финансов министър в служебния кабинет на Марин Райков. А кого и защо визира бившият финансов министър – не знам и не мога да кажа. Обикновено всяка следваща управляваща сила, която идва на власт, получава обвинения, че не проявява приемственост. Затова бе решено на толкова важен пост, какъвто е управителят на БНБ, да продължи да бъде човекът, ръководил го до този момент. Още повече че тогава се намирахме в "окото на световната финансова буря". Тогава това изглеждаше най-правилното решение и то беше прието с гласовете на 195 народни представители, само един беше „против“, а 14 се въздържаха. А заради консултациите с всички останали парламентарни групи друга кандидатура в нашата група не е обсъждана.
Сега през втория си управленски мандат ГЕРБ подвластна ли е отново на тази фигура, за която говори Дянков?
– Още веднъж ще кажа, че не мога да коментирам изказванията на бившия финансов министър. Ако е искал да каже или да намеква нещо, ако е имало нещо конкретно – да го е казал. ГЕРБ печели победи на всички избори толкова години вече, смятате ли, че такава партия може да бъде подвластна на някаква задкулисна фигура? Намирам го за абсурдно. ГЕРБ има своя лидер, свое ръководство и управление и това се знае. Всякакви спекулации в друга посока са несериозни.
Само политическа игра ли е това, че някои парламентарни групи обжалват сегашната процедура за избор на нов управител на БНБ, или прицелът е по-далечен?
– Предполагам, че някои политически сили се опитват да извлекат дивиденти. БСП поиска да внесе подписка срещу правилата за избор на нов гуверньор, защото сега те не давали възможност всеки депутат да предложи кандидат, а трябва да го излъчи група. Темата е напрегната, опозицията се опитва да влезе в процедурни спорове, а не да обсъждат кандидатурите по същество. Това са техни тактики, за да насочат вниманието към себе си, и то по една доста щекотлива тема. Не е за подценяване и това, че вече навлизаме в изборна кампания, така че е нормално други политически сили да търсят такива подходи за присъствие в публичното пространство.
Как ще коментирате решението на Реформаторския блок да подкрепи двама кандидати за управител на БНБ – ДСБ и СДС подкрепиха Димитър Радев, а партията на Меглена Кунева – "Движение България на гражданите",
издигна Бисер Манолов. За пазарлък ли става дума, или за нещо друго?
– Не мога да кажа защо една партия в коалицията или извън нея е предпочела една или друго име, след като това право й е дадено в процедурните правила. Важното е, че всички предложени за нов управител на БНБ са уважавани хора и експерти в своята област. Наличието на повече кандидатури не е проблем, напротив. А за пазарлъци не може да става дума, търси се най-доброто решение и най-подходящият кандидат.
Не смятате ли, че случаят с КТБ показа прекалено голямата зависимост от волята на политиците на органите, отговарящи за запазване на банковата стабилност – БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете? Оказа се, че те не разполагат с достатъчно собствени средства и финансови инструменти, за да предприемат действията по спасяването на една банка. Все им е нужнa държавна подкрепа. Не е ли редно според Вас да се направят законови промени, които да гарантират финансовата автономност на БНБ и на фонда, когато опре до вземането на решения дали една банка да бъде преструктурирана, или да й бъде отнет лицензът?
– Европейското законодателство, с което нашето е синхронизирано, предвижда държавата да гарантира влогове до 100 000 евро и инструмент е именно Фондът за гарантиране на влоговете в банките.
Друг аспект на въпроса е дали да не се помисли в посока да се съберат повече средства във фонда. Но по какъв начин и с какъв размер е предмет на широка експертна дискусия. По отношение на БНБ – тя по закон е независима институция. Част от нейните функции са осъществяване на банковия надзор. Законът дава достатъчно възможности за предотвратяване на случаи като този с КТБ, но е дълга тема защо бе допуснато това да се случи с банката. Знаете, че специално създадохме временна анкетна комисия, която да разгледа случая, и тя представи доклад. Моментът с избора на ново ръководство на БНБ е удобен да се помисли и в тази посока – необходими ли са повече промени в законодателството.
Не е ли твърде амбициозна целта, която си поставя ГЕРБ за местните избори – 18 областни кметове, 100 общински градоначалници и над 1700 общински съветници?
– Явяваме се на избори с цел да ги спечелим отново. Амбициозно е, но е по-скоро в рамките на традиционното, а не на прекаленото.
На какво ще разчитате? На слабата БСП, на това, че коалиционните ви партньори са по-малки и също не могат да ви бъдат конкуренция или…?
– Винаги сме разчитали на себе си и на работата, която ГЕРБ върши. Не залагаме на слабостите на опонентите си и не участваме в черен пиар или в други подобни схеми. Работата ни говори сама по себе си и понеже предстоят местни избори – всички виждаме какво е постигнато през тези години – по отношение на стабилност, събираемост, пътища, инфраструктура, работа по усвояване на европейските фондове и т.н.
