Началото на юли вече ни подсеща, че лятото влиза в правата си и трябва да помислим за ваканция. Едно от най-слънчевите места на Средиземно море е Ница (на френски Nice, на окситански Nica или Nissa) – град в Югоизточна Франция, регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Разположението му го прави важен туристически център на Средиземно море. Плажовете в Ница са каменисти, но повечето са безплатни и чисти.
Градът е разположен по бреговете на Залива на ангелите, заобиколен от приморските Алпи, защитаващи града от хладни ветрове. Столицата на Лазурния бряг (Cote d’Azur)е петият по големина град във Франция (след Париж, Марсилия, Лион и Тулуза) и най-големият на френската Ривиера, както се нарича югоизточната брегова ивица на Средиземно море във Франция.
Изразът Лазурен бряг се дължи на писателя Стефан Лиежар (Stephen Liegeard) и неговата книга "Лазурният бряг" (La cote d’azur), публикувана през 1888 година.
Градът е основан през 5 век пр.н.е. от гърците като търговски център под името Никея, а след три столетия е завладяна от римляните. И до днес са съхранени римски терми и арени. През вековете Ница има различни владетели и едва от 1860 г. се води като град във Франция.
В центъра е главният площад "Масена", построен през 1835 година. На изток от него е старият район на град, така наречената Стара Ница, прочута с тесните си извити улички и множество ресторанти, където могат да се опитат специалитетите на местната кухня.
От началото на 20 век в града започват да идват на почивка англичани, които прекарвали в Стара Ница цялата зима. Те били толкова много, че знаменитата седемкилометрова крайбрежна улица, получила названието "Английска алея" (Promenade des Anglais). Тя е построена от англичанина Луис Уей през 1830 г. за следобедни разходки под палмите. Улицата е заобиколена с дворци и вили в стил рококо от периода Бел-Епок. Там са и най-известните хотели в града.
В града могат да се видят различни музея и галерии, сред които са тези на художниците Матис, Марк Шагал, Реноар, Огюст Роден. Всяка година от 13 до 25 февруари се провежда знаменитият карнавал в Ница. Всяка зима маскарадните процесии, парадът на цветята, концертите и фойерверките събират над 1.2 млн. зрители. Първото сведение за провеждането на карнавала е от 1294 г., когато конт Шарл д'Анжу прекарал "радостни дни" в Ница. Съвременното празнуване датира от 23 февруари 1873 г., когато Негово величество крал Карнавал I влязъл в града.
Парадът на цветята се е състоял за първи път през 1876 г. край морското крайбрежие и е преминал по Английската алея. Скоро скромната размяна на букети между красиво украсените карети на посетителите се превърнала в престижно шоу, което днес е неотменна част от карнавала. Парадът на цветята включва 20 подвижни платформи, изцяло украсени с 4-5 хиляди живи цветя. Най-привилегированото място на Парада на цветята се отрежда на мимозата, която е символ на Ница.
Оригиналното мото е било "Nic?a civitas fidelissima", т.е. "Ница – много предан град" (предан на Савойската династия), но девизът е съкратен през 1860 г. на "Nic?a civitas", когато става френски град. От Средновековието Савойската династия (Haus Savoyen) владее териториите Савоя и Пиемонт и от 1861 до 1946 г. дава кралете на Италия.
В Ница е роден Жером-Адолф Бланки, френски икономист, привърженик на свободната търговия. Той е брат на революционера Луи-Огюст Бланки. Адолф Бланки е ученик на Жан-Батист Сей, когото наследява през 1833-а като преподавател по политикономия в Консерватория за изкуства и занаяти. Фундаменталният му труд Histoire d'economie politique en Europe е първото сериозно изследване на историята на икономическата мисъл.
През 1841 г. той е изпратен от френското правителство да проучи положението в Западна България, след като властите потушават въстание на българите в Нишко и Пиротско. След завръщането си той публикува книгата Voyage en Bulgarie pendant l'annee 1841 ("Пътуване из България през 1841 г."), която съдържа ценни наблюдения за страната в средата на 19 век.
