Специализантите по медицина не губят надежда, че слънцето някой ден ще изгрее и на тяхната улица. Преди седмица здравното министерство ги зарадва, като реши да покрие 274 460 лв. за таксата (теоретично и практическо обучение) на 221 млади лекари. Те ще учат по специалностите анестезиология и интензивно лечение, обща и клинична патология, педиатрия, спешна медицина, инфекциозни болести и неонатология. Ведомството е установило, че точно тези професии не са атрактивни за току-що дипломиралите се и в тях се очертава бъдещ дефицит на кадри. В добавка неотдавна се появи и нова наредба за специализациите, която бе посрещната по-скоро с одобрение в бранша. Младите медици обаче не смятат, че с това въпросът е изчерпан и проблемите им са решени до край.
"Новата наредба е стъпка напред. Направена е с добри намерения. Но най-добрите болници за специализация не искат да ни взимат, за да не се налага да ни плащат, и така улесняват избора ни в посока Германия", коментира млада лекарка в здравен форум. Което е отправка към липсващите части в пъзела.
Факт е, че завършилите медицина искат да специализират в София или в друг голям град, а обикновено ги запращат по разпределение в малки провинциални болници с лоши условия и некомпетентни "ментори". Следват "заробващите" договори. Това значи, че болницата, която е обучила специализант, има право да го задържи на щат за същия срок. И то въпреки че по време на "чиракуването си" лекарят работи на минимална заплата и ползва тонове неплатен отпуск. Неразбираемо е, че все още няма ясни критерии какви манипулации и процедури може да извършва един специализант и каква отговорност носи за тях. Новодипломиралите се "бели престилки" изтъкват, че е изключително опасно да бъдат оставяни сами да лекуват болни.
Не са решени и куп въпроси около курса на обучение. Според преобладаващото мнение програмите са добри, но се спазват само формално. Контролът върху хабилитираните лица е ужасно занижен и повечето от тях нямат необходимите качества и практически умения да учат лекари. В тази връзка е и парадоксът с разпределението – големите университетски болници не отпускат места за специализанти, защото не им е изгодно финансово, а малките лечебници, които напират да ги вземат, нямат хора и техника, с които да ги квалифицират. Дипломантите подозират, че част от бройките за специализации се разпределят между "свои хора" и затова те остават извън играта. Ако все пак успеят да се докопат до желаното място, старите лекари гледат на по-младите като на конкуренти и "скриват" от тях опит и знания. Което води към финансовата част. Студентите по медицина и родителите им "набутват цяло състояние", нерядко осигурено под формата на кредити, а накрая специализантът взима заплата колкото нискоразреден сервитьор.
"Не може танцьорките по баровете с кухите си кратуни да получават повече от нас", изтъква разочарован лекар. На Запад същите младоци са посрещани с 2000-3000 евро стартова заплата, актуална програма на обучение и модерна техника. И за повечето от тях изборът е предрешен.
