От самото начало на преговорите по предложението за Регламент за създаване на Служба на Европейския прокурор българската държава трайно и последователно е подкрепяла създаването на силна и независима Европейска прокуратура с изключителна компетентност по отношение на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, съобщава Министерството на правосъдието.
Това беше заявено в петък като официална позиция на България по време на неформалното заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“ в Брюксел, една от темите на което бе предложението за регламент. Позицията бе одобрена от правителството на заседание миналата сряда. Темата за създаване на Европейска прокуратура бе обсъждана и днес на среща на вицепремиера Миглена Кунева и правосъдния министър Христо Иванов с холандския министър на правосъдието и сигурността Ард ван дер Стьор.
България счита, че съдебните разрешения за прилагане на мерки за разследване при трансгранични случаи трябва да бъдат получени в една единствена държава-членка, а именно – в държавата, където се прилага съответната мярка за разследване. Това ще избегне прекалената бюрокрация при осъществяване на трансграничното сътрудничество в рамките на службата на европейския прокурор с оглед търсенето на по-ефективна и работеща европейска прокуратура.
По отношение на съдебния контрол върху други актове или решения на Службата на европейския прокурор, България предпочита варианта, с който се запазва и компетентността на Съда на Европейския съюз да се произнася с преюдициални решения по тълкуване на разпоредбите на регламента. Този вариант изглежда по-работещ и съобразен с необходимостта от ефективност и бързина на разследванията.
Предложението за Регламент за създаване на Служба на Европейския прокурор е приоритетно за страната ни именно поради изключителната компетентност на Европейския прокурор по отношение на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС. От друга страна, българската държава е готова да обсъди включването трансграничните измами с ДДС в обхвата на Директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред, водена от разбирането, че разследването на този вид престъпления може да се води по-ефективно от бъдещата Служба на Европейския прокурор.
В случая става въпрос за две предложения за европейски актове – Регламент за създаване на Служба на Европейския прокурор и предложението за Директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред, които макар и да имат индиректна връзка, уреждат различна материя, а измамите със средства от бюджета на Европейския съюз и измамите с ДДС не следва да се поставят под общ знаменател.
Измамите със средства на ЕС попадат в обхвата на предложението за Директивата относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред и са включени в състава на измамата, засягаща финансовите интереси на ЕС. Страната ни винаги е подкрепяла включването на този вид измами в обхвата на проекта на директива.
По въпроса за ДДС българската позиция е, че ДДС е един от инструментите за фискална консолидация и подкрепа на растежа на национално ниво и затова вътрешните ДДС измами следва да бъдат изключени от обхвата на директивата и да се разследват на национално ниво. Българската позиция обаче включва и готовност да се обсъди включването трансграничните измами с ДДС в обхвата на директивата, ако се възприеме, че разследването им ще бъде по-ефективно от Службата на Европейския прокурор.
Следва да се има предвид, че не е коректно твърдението, че основно държави с нереформирани съдебни системи се обявяват срещу включването на измамите с ДДС в проекта на директива, тъй като в хода на преговорите по това досие всички държави-членки на ЕС, с изключение на една, са заявили, че са против такова включване.
