Българската православна църква най-после реши да се занимава с нещо от своята тематика – задължителен почивен ден. И КНСБ припозна същата цел.
Браво! Като се стремим към Богочовека, най-редно е да следваме това, което е правил Отецът Му. А писано е: "В шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина – затова Господ благослови съботния ден и го освети.“
Ми, той Господ, дето е Господ, поработил здраво, пък се уморил, та ние ли с нашата кристална крехкост да блъскаме безспирно ката ден?
От друга страна това е пореден плосък кръг в опитите ни за спираловидно развитие. Зор да въведем петдневната работна седмица, после – работодателско насилие за седемдневна, сега пък да се бачка само шест. Когато през 1967 г. трудовата седмица в НРБ става петдневна, веднага излиза лаф: "Пет дни работни, два – потни". Защото соц. хората започват да си пестят силите през седмицата, за да може през уикенда да си копаят картофите в личната градина, да събират джибри или да се гърчат под москвич.
Пестенето на силите обаче достига своя разцвет при опитите за пазарна икономика в най-ново време. Питал съм доста намусени продавачки зависи ли възнаграждението им от оборота. Отговор – не, твърда сума е. То затова като влезеш в магазин, те оценяват като терористична заплаха. И понеже оборот така не се прави, собствениците ги държат зад щанда и в събота, и в неделя. Да избият чивията.
Седмият ден исторически е дошъл от ортодоксалните евреи. От време оно те нищо не правели в събота. Дори не се къпели и не палели огън. И сега в хотелите им има асансьори, програмирани да спират на всеки етаж, за да не натискат копчета в събота, щото и това било работа.
Той е свещен и за съвременните католици, да не говорим за протестантите. При вторите трудът е равносилен на самото движение към Бог, затова и тези държави са най-оправените. Но пък в неделя – а иди си купи хляб и салам в Швейцария, Англия, Германия, Холандия, Дания или Швеция. Ще намерим само ако някъде има китайско магазинче в гараж – досущ като нашенските. Всички хвалят Господа, в преносен смисъл – мъдрото градивно начало.
При нас, православните, обаче религията по нищо не прилича на стегнатата бяла якичка на пастора. Тя е разветият патрахил на косясалия и брадясал поп. Също както островърхата катедрала забодена устремено в небето няма нищо общо с облите кубета на застоя, които покриват нашите църкви. Връзка църква – народ няма. Дори място в храма за изповядане на греховете нямаме, изповедалня има само в "Биг Брадър".
Ама за цивилизационното ни изоставане са виновни не само турците, ами още и ония, братята Кирил и Методий, дето ни обрекоха на изолационизъм. Защото с тяхната причудливо преиначена гръцка азбука ни лишиха за векове от преводите на западните богослужебни книги и достиженията на арабската наука. Което ни докара безродство, ламтеж и цинизъм.
Така-а-а. След като изясних смисъла на Седмия ден в шест тези, ми се ще вместо седмата теза да седна да си почина. Но типично по български ще се натоваря наднормено, за да наложа моите лични изводи. Пък и да впечатля главната редакторка.
Седмият ден ни е нужен. Не като църковен канон, не и като държавен тезис, а като осъзната необходимост. Ден, в който да си починем и да помислим за Бог. И то не по оня циничен начин, че цял живот се стремим към него и накрая… умираме.
Амин!
Писа рука протосингела Чавдария
