За кой ли път дъвчем темата за съкращаването на администрацията?! Тази седмица актуалната класна на ГЕРБ, председателката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова, размаха пръст на министрите, които не провеждали необходимите реформи и имало опасност в края на годината да оставят ведомствата си без средства за заплати. А пръстът на Менда се клати в синхрон с тези на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов. Преди това Борисов предупреди членовете на кабинета, че очаква да прилагат оставките си към всяко искане за повече пари в поверените им ресори.
Да оставим настрана въпроса как така управляващите се хвалеха, че приходната част в бюджета се преизпълнява, а сега нервничат, че разходната не намалява. Просто не вярваме, ама дълбоко не вярваме на поредната партенка за реформа на администрацията, състояща се в съкращения на калпак. Цялата дандания е заради заложеното в бюджета десетпроцентно свиване на разходите за издръжката й. Кой обаче да каже кого точно да махнат – това е въпросът. Премиерът хвърля общи приказки, министрите се гърчат, партиите лобират – накрая ще го оберат чистачките и селските чиновници.
Покрай подновяването на темата стана ясно, че ведомствата масово раздуват разходите за централните си структури и клъцват за сметка на второстепенните или свиват само незаетите щатове. Всеки се спасява и хитрува, както може. Числата сочат, че съкращението трябва да засегне 12 хил. души. Първо ще отпаднат незаетите щатове (тях само за това ги има), после ще понатиснат пенсионерите, може да махнат някого и по линия на конкурсното начало. А после накъде? Държава без администрация няма. А в държава на нашия хал администрацията има изключителна социална функция – пази чиновниците от безработицата.
Точно в това е проблемът, но кой да го назове? Още малко статистика. Най-голямото съкращение в сектора е през 2006 г., когато икономиката беше в растеж. Държавният бюджет е разтоварен от разходите за 12 хил. чиновници. Но шест години по-късно – когато кризата ни захапа жестоко, те са увеличени с 14 хиляди. Тук му е мястото да припомним, че инициативата за десетпроцентното съкращение на администрацията не е на втория кабинет "Борисов", а на кабинета "Орешарски". В края на 2013 г. финансовото министерство изпрати разпореждане до всички министерства и други държавни органи да предприемат съкращение на персонала точно в този размер, което да влезе в сила от 1 януари 2014 година. И тогава много структури бяха оптимизирали вече състава си, твърдейки, че отива под санитарния минимум.
И още малко числа. Пак тогава беше обявено, че съкращенията в държавния сектор ще спестят на бюджета над 200 млн. лв., което е 1/10 от предвидените 2 млрд. лв. разходи за администрацията без перата за Здравната каса и НОИ. Наред със съкращаването на числеността и разходите за заплати в проектобюджет 2014 г. беше заложено общо намаление на бюджетите на всички министерства, което означава едно – намаляване на заплатите на онези, които оцелеят в съкращенията. И беше пояснено, че идеята е парите да се освободят за провеждане на конкретни политики. Говореше се за заделяне на целеви ресурс, за който министерствата да се състезават с конкретни програми за стимулиране на растежа и заетостта.
После кабинетът "Орешарски" падна и не стана ясно каква ще е съдбата на тези политики. Борисов се завърна като правилния за евроатлантиците човек, пуснаха му като по команда европарите и запя на нов глас старата песен, че реформата това са магистралите. И за политики вече никой не говори. Пази, Боже, някой да отвори вече дума за реиндустриализация – та това е тема табу. А в суматохата около протестите всички нарочиха Орешарски, че искал да налива бюджетни средства в каца без дъно.
Заявката беше всъщност точно обратната – пълна ревизия на законодателството за насърчаване на инвестициите, запазване на плоския данък и 20% ДДС, никакво наливане на държавни пари във фалирали предприятия. Пламен Орешарски заяви, че страната ни трябва да се върне на пътя на икономическия растеж, защото само така ще се постигне социална справедливост и удовлетвореност от хората, че живеят в по-добра държава. В противен случай управлението ще се провали. И твърдеше, че за възстановяването на растежа не допуска нито един бюджетен лев да бъде вложен в придобиване на безнадеждни производствени активи.
Либералните икономисти обаче така се разграчиха, че обърнаха всичко с хастара навън. Пропуснаха само да отбележат, че идеята за реиндустриализация дойде от същата Европа, на която сторват теманета от сутрин до вечер редом с премиера и министрите. Вероятно ще пропуснат да отбележат и гръмовната заявка на превърналия се за нула време във фаворит на републиканците в САЩ за кандидат-президентска номинация милиардер Доналд Тръмп, че е крайно време "да върне производството в САЩ". Ние обаче нямаме нужда от индустрия, защото има по-лесен и по-прост начин да вържем бюджета и да задвижим икономиката – като съкратим за N-ти път администрацията. Ами направете го, но ако догодина заговорите за нови 10% къде ще е грешката? Което не означава, че сме защитник на многохилядната чиновническа армия, която консумира парите в топящата се сива маса данъкоплатци.
