БСП официално внесе кандидатурата на Мая Манолова за национален омбудсман след близо две седмици на слухове и недомлъвки. Социалистите сякаш успяха най-сетне да намерят начин да тушират вътрешното напрежение в партията си и да разрешат патовата ситуация, като се отърват от „червеното острие“, както често е наричана устатата депутатка.
Това, разбира се, е нещо като развод по взаимно съгласие и без много шум. Очевидно Манолова сама иска да приключи парламентарната си кариера и да премине на друго поприще, където няма да може да прави политически изказвания, но пък ще громи в типично неин стил неработещите институции, нежелаещи да решават проблемите на гражданите. Тя достигна максимума на депутатската кариера в миналия парламент, когато БСП беше мандатоносител на съвместното правителство с ДПС, ставайки заместник-председател на Народното събрание. Тогава Манолова изнесе буквално на гърба си работата по пренаписването на Изборния кодекс.
Сега тя не може да разчита на издигане в партийната йерархия, тъй като е от т. нар. вътрешна опозиция на новия лидер Михаил Миков и лявата политическа линия, която той налага. Миков пък се опитва да "цeнтрира" столетницата между ЕС и Русия, след като години наред Сергей Станишев я ориентираше в посока Западна Европа и Европейския съюз, защото беше убеден, че БСП трябва да стане социалдемократическа. Миков и хората около него смениха курса и насочиха формацията вляво и към Русия. Според тях това е печелившото поведение, за да възвърне БСП доверието на избирателите и да привлече нови. Преориентацията на „Атака“ в същата посока и попадането й в парламента, въпреки социологическите колебания, показаха, че в България има много русофилски настроени хора.
Мая Манолова, Ангел Найденов, Драгомир Стойнев, отстранените от Изпълнителното бюро Кристиан Вигенин и Антон Кутев са застъпници на прозападната социалдемократическа политика, която водеше Станишев. Затова са неудобни за новото ръководство и постепенно биват изтиквани в периферията, извън органите, които вземат решения. Ето защо най-доброто решение и за Мая Манолова, и за ръководството на БСП е тя да напусне парламентарно-политическия терен, тъй като всъщност е най-силната фигура в това крило.
„Случва се промяна на образа и на облика на партията силно наляво. Поне на този образ, който БСП има от 1997 г. насам. Случва се пълна доминация на т. нар. ляво крило“, смята бившият военен министър Ангел Найденов. Според него обаче е илюзия, че по този начин партията ще си върне симпатизанти, които по една или друга причина са били разочаровани от нея, нито пък ще успее да привлече гласуващи за формации, които стоят още по-наляво. И наистина заместник-председателят на БСП Янаки Стоилов, който от години е неформален лидер на лявото крило в партията, като че ли стана вторият най-важен човек след Михаил Миков.
В кандидатирането на Мая Манолова за омбудсман в БСП виждат не само възможност да се отърват от един силен опонент на ръководството, но и основа за евентуален пазарлък с ГЕРБ за подкрепа на предлаганите от правителството реформи, най-вече съдебната, за която трябва да се събере конституционно мнозинство.
При обявяването на номинацията на Манолова пред журналистите в парламента говорителят на партията Атанас Мерджанов обясни, че представители на ГЕРБ многократно са давали заявка, че ще подкрепят Манолова за поста, затова и социалистите се надяват, че тя ще бъде избрана. Освен това той „изпрати“ колежката си в типичния за Столетницата стил, когато се разделя със станали вече неудобни кадри, заявявайки, че е много достоен кандидат, известна е с борбата си за правата на гражданите и БСП ще загуби от нейното отсъствие в парламента.
Постът на обществения защитник има всички изгледи да се превърне в една от разменните монети за подкрепа на конституционните промени и съдебната реформа. Още същия ден, сряда, 15 юли, в който беше обявена номинацията на Манолова, Реформаторският блок внесе кандидатурата на сегашния омбудсман Константин Пенчев за втори мандат. От една страна, може да се приеме, че реформаторите не желаят да допуснат човек от опозицията до тази институция. От друга, е възможно това да е част от играта за измененията в основния закон. Не е добре кандидатурата да е само една, трябва да бъде вкаран елемент на състезателност и избор, за да няма подозрения за задкулисни договорки. А ГЕРБ са майстори на фасадната прозрачност.
Има и още едно странно съвпадение. Петгодишният мандат на Константин Пенчев изтича през октомври. Пак тогава трябва да се състои и ротацията в Конституционния съд. Освобождават се четири места за съдии – едно от президентската квота, две от парламентарната и още едно от съдебната. Нищо не пречи на Пенчев да бъде предложен нов пост с деветгодишен мандат. Ако от ГЕРБ действително подкрепят Манолова за обществен защитник, могат да предложат сегашния за КС. Това е възможно да стори и президентът Росен Плевнелиев. Реформаторите едва ли ще имат нещо против. Но засега тази сметка витае в пространството без потвърждение.
Народното събрание обаче ще трябва да излъчи двама кандидати за Конституционния съд. Тази заветна институция е отдавнашна мечта на Георги Близнашки, който след като беше изключен от БСП, мина през площадните протести, беше служебен премиер, назначен от президента, и изведнъж се озова в лагера на ДПС като съветник за промените в основния закон. Към стола на омбудсмана, който ще се оваканти наесен, може да хвърля око и братът близнак на депутата Четин Казак – Метин. Той две години – от 2005 до 2007 – беше заместник на първия обществен защитник Гиньо Ганев, а след това евродепутат.