Два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията бяха внесени още през май – първият от Министерския съвет, а другият – от група народни представители от ГЕРБ и от Реформаторския блок. За тях бе гласувано на първо четене в пленарната зала в края на май. Тогава беше решено двата проектозакона да бъдат обединени и да се превърнат в един общ. В този вид новите редакции минаха през седмицата и на второ четене през Комисията по регионалното развитие и благоустройството.
От мотивите на вносителите става ясно, че предлаганите изменения са в няколко принципни насоки.
Едната е облекчаване на административните процедури
и намаляване на административната тежест. Едновременно с това се дават предпоставки да се повишат ролята и отговорността на неправителствения сектор, представен от проектантските браншови организации на архитектите и инженерите, в процесите на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.
Във връзка с необходимостта от оптимизиране на геозащитната дейност и въвеждане на строг контрол за строителството в свлачищни райони са предложени текстове, с които се забранява строителството в свлачищни райони с наложена строителна забрана по чл.198, ал.3 от закона, с изключение на геозащитни мерки и дейности до изпълнение на всички условия на заповедта за участъците, за които е наложена, и до нейната отмяна по предложение на съответните органи на местно самоуправление.
Предложено е допълнение (на чл.87 от ЗУТ), съгласно което се забранява строителството в свлачищни райони, в които не е изградена канализация.
В законопроекта е създадена възможност при избора на главни архитекти в комисиите за провеждане на конкурсите да участват представители на Камарата на архитектите в България и на Съюза на архитектите в България .
Прецизирани са разпоредбите
свързани с процедурите по одобряване на подробните устройствени планове в обхвата на компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Предвидени са изменения и допълнения на разпоредбите, свързани с правомощията и функциите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и на общинските администрации, по начин, който недвусмислено да осигурява изпълнение на контролните им функции и още по-ясно да разграничава правомощията на ДНСК и на общините. Направени са предложения за изменения и допълнения с оглед преодоляване на противоречива съдебна практика или установена съдебна практика, която не позволява ефективното изпълнение на контролните функции на органите на ДНСК.
Разбира се, предложените текстове
не се възприемат еднозначно
Още в предишното заседание на комисията представителите на Камарата на архитектите изразиха смущението си от текстовете по отношение на дефиницията за паркоместа, която е намерила място в текстовете на законопроекта. Опасенията на представителя на колегията Емил Жечев бяха, че създаването на вещни права на паркоместата създава колизия по отношение на обстоятелството, че те, според ред нормативни актове, представляват обслужваща площ на основната функция на отделни сгради и съоръжения. А в предложените текстове не съществува ангажимент тези паркоместа да останат в услуга на сградата, за която са предвидени. Жечев подчерта, че вече такива проблеми има дори и с т.нар. стопански помещения, които са по-добре дефинирани в Закона за устройство на територията (бел. ред. – мазетата в жилищните сгради), и съществува практика сред нотариусите да се продават жилищни помещения без тези обслужващи помещения, които по закон са задължителни. С други думи, идеята по отношение на тези сервитути, които са създадени с този проектозакон, е да се създаде някакво вещно право, което да води някакви парични дивиденти и може спокойно да се прилага за сгради, които са предназначени единствено и само за паркиране (многоетажните паркинги и гаражи), където човек би могъл да придобива правото на собственост, вещно право да ползва определено място, но това в никакъв случай не би могло да се случва, когато става въпрос за подземни паркинги, които обслужват определени административни или жилищни сгради, тъй като те са неразделна част към функцията на тази сграда, категоричен бе Жечев.
Забележки по отделни текстове
имаха и от Движението за защита на гражданите и държавата, представлявано от Илия Бачев. Според него по отношение на измененията следва да бъде решен и въпросът как се установяват заинтересованите лица, а също и съсобствениците на даден имот. Причината е, че съгласно действащото законодателство не съществува механизъм, чрез който едно лице да се снабди с документ, съдържащ данни за кръга на заинтересованите лица. Може да бъде направена справка по имот, но ако собственикът е починал, няма възможност заинтересованото лице да се снабди с удостоверение за наследници, ако освен самото то не е сред наследниците. Лицата, желаещи да се снабдят с виза за проектиране, невинаги попадат в обхвата на лицата, имащи право да получат удостоверение за наследници. Аналогичен е и случаят със семейната и имуществената общност. Ако само единият от съпрузите е вписан в акта за собственост, то не съществува механизъм, по който да се установи дали имотът е негова собственост, или е част от семейната и имуществената общност.
Според Бачев е наложително да бъде осигурена възможност на лицата да получават документ, съдържащ списък на лицата, от които следва да бъде получено нотариално заверено съгласие. Тази информация е налична в единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. В тази връзка от Движението предлагат лицата, желаещи да се снабдят с виза за проектиране, да представят в съответната община справка от Агенцията по вписванията за всеки от имотите, за които трябва да бъдат установени собствениците с цел установяване на кръга на заинтересованите лица. След проверка на включените имоти общината утвърждава списък с лицата, посочени като собственици на всеки един от имотите. За всяко от включените в списъка лица се извършва справка в ЕСГРАОН, с която се установяват наследниците, ако лицето е починало и имотът е придобит в семейната и имуществената общност.
Тези и още някои забележки вече са отразени при последните редакции на норматива, но в какъв вид той ще излезе от пленарната зала, никога не е сигурно.
